Ето я: учебната година започна. Започнаха и разходите по ученика. Успокояваме се, че повечето пари отиват сега, през септември, за да тръгне детето да се образова за поредна година, а после ще се плаща по-малко по това перо. Но нима трябва е така?!
Образованието е скъпо, защото е важно. И качествено. Но на първо място скъпо. Така че – нека да го направим още по-такова!
Подарявам на заинтересованите граждани и институции няколко идеи за какво още да дават пари родителите:
Сега, едно време в края на соца имахме учител, който си носеше една летвичка, около три метра дълга, та без да си става от чина, да може с нея да поплясква по главата подразнилия го ученик чак до най-задния чин.
Не, в никакъв случай няма да връщаме боя, не предлагам това! Но – да съберем парички и да закупим за всеки преподавател по една показалка, така, около три метра на дължина, гладка, хубава показалка. С нея учителят ще може нежно да погали по главата всеки от питомците си, който внимава – защото внимава, както и всеки, който не внимава – за да внимава.
Така ще му спестим време от разходки между чиновете и ще му пазим гласа от излишно хвалене и мъмрене на дребно – все от полза за по-ефективното му предаване на учебен материал.
Три минути да са на час – сметнете колко време освобождаваме за цялата учебна година за повече преподаване!
Хайде, моля, родителите да се бръкнем и да платим и за специално омесени и изпечени закуски – гевречета и донъти. Ама не в класическите им форми – като нули. Колко му е да се пипнат малко заготовките и да са вече изваяни красиво като шестици! И като ги хрупат учениците, да са не само вкусни, а и мотивационни закуски. Все пак знаете за силата на позитивните експресии, програмирането на успеха, утвърждаващите послания, самовнушенията и визуализациите.
Нашите деца ще папкат тесто, заформено като шестици и ще им пишат шестици, като им заформят успеха! А защо и гевречета, и донъти? Ами – според възгледите на родителите – да има както и за привържениците на българщината и патриотарството, така и за по-западно ориентираните съвременници, любители на чуждиците и западната култура.
Да не се стискаме, а да закупим на всеки ученик и по един-два чифта бански, както и
комплект ски. Все пак е добре, ако вдигаме нивото на образованието и учението, да не превръщаме децата в някакви гърбави, затлъстели зубъри, а да могат в междучасието да поплуват в басейн или да покарат ски в училище.
Същевременно да прекратим практиката с агресивното и просташко ритане на топка, тичане и скачане.
Няма да се изхвърляме, ще я караме постепенно. Тази година – бански, догодина – басейн.
Откъде басейн? Ами, вижте, хайде да си признаем, че родителите си мечтаем от комунизма да се върнат поне летните бригади за учениците, да ни се махнат малко от главата цяло лято, дето се чудим какво да ги правим.
Ми ще поработят малко, ще го изкопаят тоя басейн другото лято, колко му е. Ние, родителите, ще поемем материалите.
Нека да дадем някой лев и за такъв учебен аксесоар. Първо, екологично е – кърпичка за многократна употреба, ще се пере. Второ, ще си избием парите от хартиени носни кърпички – вече навлязохме в сезона на сополите, ще текат редовно, а тази кърпичка я плащаш веднъж, после само я переш.
Трето, всяка майка или татко може да избродира в ъгълчето на платнената кърпичка на детето си девиз или заплаха – според което би действало по-добре на детето и спрямо възпитателните виждания на семейството – за да се подсеща да си наляга парцалите в училище.
Да премахнем катинарите. Все пак няма да обучаваме експерти по влизане с взлом с тях. А да наберем достатъчно финансови средства да се ремонтират и програмират шкафчетата на учениците, така че вместо с катинари, да се отключват с шифър, загадка или ребус – тип тест за интелигентност. Да ни растат едни умнички и знаещи!
Охраната на входа или портиерът (А защо да не ги заменим с хостеса? Не е лоша идея, записвам си я за догодина) е ключов служител в училището. Да не бъдем скъперници, колеги родители, нека да му плащаме заплатата и на този човек! Така той ще е наш служител един вид, та ще можем да му възлагаме и допълнителни задачки – да следи дали детето ни пуши, дали не си купува чипс, ходи ли без яке и шапка в студа и прочее.
Да дадем възможност на родителите, които най-много искаме децата ни да получат по-качествено и по-пряко преподаване, да си платят ексклузивно за това. Вместо учителите или пък, още по-зле, самите ученици да решават кой къде да седи през годината – местата по чиновете да се пуснат на търг с явно наддаване. Така най-хубавите места, на първите чинове, ще могат да ги получат онези деца, чиито родители са платили най-много, защото най ги е грижа за образованието на наследниците си.
И като седнат най-отпред и като слушат най-внимателно така от най-близо – и те ще се изучат най-добре, и ние доволни, и училището доволно – от приходите от търга.
Дори и да има униформа, с която да си ходи на училище, това не е достатъчно! Да заделим някаква сума и за униформа за дома. Като се прибере от училище, детето ще свали училищната ученическата униформа, ще се поизмие и ще облече домашната ученическа униформа, с която ще седне да си учи и да си пише домашните. Все пак, много добре знаете, че много от ученето продължава и у дома. За да не падат моралът и духът, това е необходимо вложение!
А може да помислим по-натам и за домашна ученическа пижама, с която детето да сънува синус и косинус, корали и водорасли, хан Тервел и Наполеон.
