Поредността, с която едно дете се появява в семейството, оказва влияние върху целия му живот. Естествено във формирането на личността участват множество други фактори, но дали ще се появиш пръв, втори или ще останеш единствен оказва своето въздействие.
Навремето ситуацията е била ясна: най-големият син е наследявал имота, вторият е ставал войник, третият – духовник.
Днес разпределението на ролите не е такова, но безспорно поредността на появата казва своето. Ако по-голямото дете се справя добре с математиката например, по-малкото инстинктивно търси изява в друго поприще. Ако едната от две сестри е била хубавицата на мама и татко, а другата „грозното патенце“, втората може да има проблеми с външността и самочувствието, дори когато порасне и се превърне в красив лебед. Понякога родителите неволно създават стереотипи. Ако едното дете е нарочено за „доброто“ другото може да реши да бъде най-доброто в това да е „лошо“.
Психолозите съветват родителите да не спомагат в създаването на стереотипи. Ако децата ви например изучават музикален инструмент и някое от тях прояви изявен музикален талант, не спирайте останалите от тези занимания, независимо от резултатите им. Въможно е детето, което не прояваа дарование, да намира радост и удоволствие в заниманията с инструмент.
Както всичко, свъзрано с възпитанието, и по въпроса за поредността на раждане възниква дилемата кое е природно и кое придобито. Колко от характеристиките са резултат на естествен подбор и колко на среда. Все пак има някои тенденции.
Да видим какво казва поредността на раждане за избора на професия и други житейски решения.
Първото родено в семейството дете – или единственото – често се насочва към кариера на адвокат или лекар. Следващите деца пък предпочитат изкуствата или заниманията на открито.
Психолозите го обясняват с това, че родителите са по-закрилнически настроени към първото или единственото дете. Те „му треперят“ и се стремят да го предпазват, поради което то се занимава повече с дейности, развиващи мозъка, а не с двигателни умения. Със следващите деца родителите възприемат по-спокоен и даже либерален подход.
Знаете ли, че от първите двайсет и трима американски астронавти двайсет и един са били първородни деца в семейството? Всички седмина астронавти в космическата програма „Мъркюри“ например са били първородни.
Други известни първородни в историята са Уинстън Чърчил, Хилари Клинтън и Опра Уинфри.
Друг интересен факт е, че 43% от топ мениджърите на големи корпорации са първородни – срещу 33% втори деца и 23% следващи деца в семейството.
Ако в семейство има две и повече момчета, с футбол, ски-скокове, моторни спортове или лакрос е по-вероятно да се занимават по-малките момчета.
Малките братя са по-склонни да упражняват екстремни спортове, докато по-големите избягват рисковите занимания.
Когато майките остареят, чувстват най-близки „изтърсаците“, без значение колко е голямо семейството и каква е разликата между децата.
Същевременно, когато имат проблем, те се обръщат към най-голямото си дете.
Единствените деца в семейството са онези, които най-силно изпитват напрежение винаги да бъдат „перфектни“. А единствените деца, с които са се държали като с малки възрастни, усещат това напрежение още по-силно.
80% от хората по света имат брат или сестра.
