Думата, която за мен най-добре описва бременността, е „изпитание“. Не искам да звуча като оплакващо се мрънкало, което не е благодарно за Дара и Чудото на зачеването, но просто така се чувствам.
Изпитание… И понеже коренът на думата е от глагола „питам“, то да си бременна наистина значи много да (се) питаш! Питам се как от поносимо закръглена станах друсливо дебела, как краката ми придобиха формата и размера на надуваеми възглавници, как е възможно хората да са такива лицемери и навсякъде да пишат, че бременността била най-прекрасния период от живота на бъдещата майка, а отказалите цигарите да тръбят колко им било леко, как се чувствали като преродени и как можели да дишат свободно.
Е, аз буквално спирам да дишам всеки път, когато се кача на оня гаден, безмилостен кантар в кабинета на гинеколога.
Освен това, недоволно лишена от цигарите и алкохолните напитки, се чувствам още по-несправедливо лишена от удоволствието от пазаруването. Преди, дори и да се тюхках, че не се побирам в повечето дрехи, които харесвам, можех от тясната пробна да се спася в някой магазин за обувки и да се поглезя с каквито си поискам, независимо от тъпите килограми… А сега… Ох, сега… Дори и това е невъзможно! С добре премислен риск да бъда ънфрендната от всички във фб и в реалния живот, реших да си купя КРОКС. Много били удобни. Там, където живея, е жега и всички ходят с джапанки, на никой не му дреме особено каква марка са, освен това крокса има дупки за прохлада и един-два готини цвята. Да, ама не – дори грозният КРОКС ми стягаше на балоноподобния, деформиран крак… Нужно ли е да казвам, че ми призля, прилоша, засрамих се пред благоразумно мълчащата продавачка и се почувствах като пълен урод.
Сега дори и на работа, макар и с известен свян, нося само любимите си гръцки чехло-сандали с регулиращо се велкро и треперя от идването на зимата и приближаващата заедно с нея заплаха на затворените обувки…
Освен това питам всички раждали дали е вярно, че болката от раждането се равнява на болката от едновременното счупване на 47 кости… Отговорите варират, ама май клонят към „по-скоро да“.
Питам (се) за толкова ли са опасни упойките, дали някой ден ще изчезнат киселините и стриите… Последните познавах и преди бременността, но киселините бяха поредната неприятна изненада. Освен от любимото пушене, пиене и свободно пазаруване, се лишавам и от не по-малко любимото ми ЛЮТО! Друга тъпня – отвсякъде валят съвети – поискани и непоискани, даже ми казаха, че не трябвало да се пие газирано, защото бебето чувало много силно как свистят балончетата!!!!!
Та така. Не е хич прекрасно. Но бъдещият ми син обещава да бъде прекрасен или поне… Голям Сладур, който много ще радва дебелата си майка, тати и всички, които го обичат.
