Спомняш ли си времето отпреди да бъдеш татко? Тогава нещата, които си правил в колата, са били по-различни, сещаш се, нали? Някои от тях – много по-различни – например секс или поне натискане с елементи на орална любов…
Е, сега покрай децата няма много време за такива неща (или за да има, трябва да се уговорят предварително – почти като за служебен зуум – и ако някой не падне уморен дотогава), камо ли точно в автомобила.
Но така де – едно време, докато си имал гаджета, а не жена, сигурно неведнъж си чувал подмятания от нея, че, едва ли не, обичаш повече колата си, че на колата отделяш повече време и внимание, грижи и поддръжка.
Сега е различно – като си вече с жена и деца, колата е тази, която има причини да ревнува. И вече колата е повече в ролята на любовница, с която тайно изкарваш време насаме. И то без много да ѝ обръщаш внимание, а грижите не са директно за нея – а за да е добре на жената и децата.
Вече, докато сте заедно с колата, определено си там, за да откраднеш време за себе си, за да изкараш време със себе си. Егоистично? Към колата – не! Тя отдавна е само превозно средство, без особен източник на емоции. А ако е нещо повече – е като малък храм, свещено място за време за теб самия. Егоистично спрямо семейството – не!
Обичаш ги както нищо друго, но понякога имаш нужда малко да „подишаш“ и да презаредиш дори и само в рамките на няколко минути – за да си все така скалата, на която да се опрат другите, която внимава да не се оплаква и дава вид, че винаги всичко ѝ е наред.
Та, ето че когато излизаш с колата сам по задачите, съгласувани с партньорката (или, хайде да си признаем, спуснати от нея), бързаш не само да ги приключиш час (и минута) по-скоро, за да си пак у дома за каквото може да потрябваш. Но и за да си откраднеш, дори и с лекичко чувство за вина, няколко минути за тайнички и сладки дребни удоволствия, за които няма кой да те упрекне (в директен тридневен стил разправия или с накривена устичка и врътнати очи, тип безгласно дуднене):
Даа, най-ценната валута е сънят, особено в периода, в който мъничето не е започнало редовно да спи в определени нощни часове. Готов си да я обменяш за почти всичко, но вкъщи нямаш много шансове. А всяка дрямка е ценна: дори и няколко минути в колата, в крива поза, с риск да те видят минувачите как си се отнесъл в страната на сънищата с полуотворени очи, напълно отворена уста и тънка лигичка по брадата.
Спомнете си карикатурата, в която човек вижда крайчец на дреха да се подава от багажник на автомобил, отваря капака, а в багажника – мъж, който се разплаква: „Моля Ви! Имам деца!… Оставете ме да поспя малко!“…
Не че стоиш гладен у вас. Обаче друго си е да имаш собствен избор какво да мухнеш. Сочен бургер с всички сосове и добавки, малка пица с люто, среден чипс, голям шоколад, па дори и някоя евтина локумена вафла! Яко, нали! Само за теб! Каквото ти е кеф!
Не че са лоши крем супичките или другите добри примери за вечеря, които се готвят вкъщи. Не че имаш и против огризките от децата (знаеш – за хлапето формички сърца и звездички от хляб, кашкавал и зеленчуци, за теб – изрезките от тези красоти). Но друго си е, друго си е да решиш сам само за себе си, поне веднъж седмично. И – знаеш – най-добре скришом, без следи, да се привличаш излишни монолози после.
Просто да позяпаш минаващите женички и ученички (от големите класове). Разбира се, не в квартала до блока – рискът да те познаят, че си „оня на Танчето“ и „заглеждаш чуждо“, е добре да не бъде поеман. И да, много добре знаеш, че ние, мъжете, просто оглеждаме жените чисто терапевтично, ей така, понякога повече за естетиката, друг път може и леко едно такова с по-пошли мисли. Обаче си обичаш твоята страхотна жена и не би предприел никакво действие. А това не могат да го разберат жените. Щом си се заглеждал, едва ли не ще ходиш да сваляш, да предлагаш брак и си влюбен – дрън, дрън…
Вижте още:
Така че – през стъклото на колата си, без много да те забележат, терапевтично, на спокойствие, гледки има дори и през зимата, не им е студено.
После вкъщи пак ще се правиш, че не ти харесва нито една актриса от сериала и че не преглеждаш инстаграм профили, докато си на чинията в тоалетната.
Ти и у дома си себе си, но не в такъв висок процент, като когато си сам, в колата, паркирал някъде за няколко минути, да поемеш спокойно „въздух“, да си разпуснеш колана и татковското шкембе, да си хапнеш дюнера (без чесън, нали, че после остават следи) или баничката като добро прасенце, без да те интересуват трохите по теб (които после изтърсваш извън колата от себе си), да си позяпаш разсеяно, докато си бъркаш кротко в носа (и изстрелваш надалече топчетата през прозореца, стига да поискаш), на тишина, да, тишина, а по-смелите, които се крият от жена си, че пушат и са сигурни, че знаят как да не миришат после – да дръпнат една цигарка.
Без. Никой. Да. Те. Упреква. За. Каквото. И. Да. Било.
Вижте още:
И още:
