Историята на епопеята Tomb Raider започва преди четвърт век и оттогава насам не е затихнал спорът как трябва да изглежда главната героиня. За сравнение например Индиана Джоунс – първообразът на супергероя-археолог – никога не се е изменял, а външният му вид никога не е бил критикуван или оспорван.
Лара Крофт не е излязла от реброто на никой мъж, тя е плод на въображението на гейм дизайнерите и при появата си през далечната 1993 г. основният въпрос, който вълнува авторите й е : Колко сексапилна да бъде тя? По онова време протагонистите на всички игри са свръхразвити мъжкари, а геймърите също в голямата си част са предимно момчета.
Затова продуцентите решават, че щом ще има герония момиче, тя трябва да е гига привлекателна и мега секси. Затова Лара има хиперболизирани пропорции – талия на оса, тесен ханш и внушителна гръд. Графичните средства се усъвършенствати и с времето образът на Лара се развива, но по-скоро в детайлите. Основното е запазено и пренесено върху Анджелина Джоли, която се въплъщава в ролята на Лара Крофт през 2001 и 2003 г.
Оказва се, че вкусът на любителите на блокбъстъри се покрива с този на масата геймъри и през 90-те Лара Крофт владее юношеското въображение и блянове.
Не са малко и критиките, че подобни пропорции са невъзможни и че телесният дизайн на героинята подхожда повече на секс кукла, нежени на жена боец и учен.
Разбира се, не са малко и онези, които твърдят, че Лара е феминистка герония, на километри далеч от „девица в беда“, че е badass и корава мадама, а колкото до пропорциите й, то самите феминистки утвърждават, че е право на жената да изглежда така, както иска. Това последното е леко йезуитско – в крайна сметка Лара Крофт наистина възниква, за да се домогне до портмонетата на точещи лиги геймъри в юношеска възраст, нежели да привилича момичетата към света на компютърните игри.
Времената обаче се менят, критиките към свръх сексапилния вид на Лара се множат, а вече се срещат и недоволни потребители мъже, на които им е обидно да гледат на тях като на онанисти, чакащи вдъхновение.
През 2013 Лара Крофт е обновена и вече дефилира със значително смалена гръдна обиколка. Като цяло образът й става по-правдопободен и дори развива някаква психологическа дълбочина.
По играта работят мъже, но сценарият е възложен на две жени – Сюзън О`Конър и Риана Пратчет – дъщеря на знаменития Тери Пратчет. Мис Пратчет изрично настоява, че ще създава герония, която сама би искала да гледа на екран, и че тя ще се различава от първата Лара Крофт, която я отвращава и дразни.
Естествено не са малко носталгиците, които твърдят, че една психологически задълбочена герония няма място в игра за търсене на артефакти и избиване на врагове.
Все пак играта с новата Крофт се продава добре и новият облик остава и в следващата версия от 2015 Rise of the Tomb Raider, където Лара геройства топло облечена из заснежената Русия.
А Алисия Викандер, която я изигра в последната екранна версия ни убеждава, че редуцирането на турбо сексапила си е струвало.
Да, промяна има, но тя все пак не е радикална. Крофт е с по-малка гръдна обиколка, носи панталони, наместо прилепнали шорти, но е все така стройна и неустоимо привлекателна.
Тя просто отговаря на тенденцията към един по-софистициран и не така подчертан сексапил. Вече и в порнокиното не е задължително актрисите да си правят операции на бюста, Холивуд загърби свръхпищните деколтета, а и Анджелина Джоли с годините доста се измени от пищната екшън герония през 90-те. Което само показва, че модата се мени, а с нея и тялото на Лара.
Колкото до филма, за да бъде добре приет, има и други фактори като фабула, сюжет, умело изградени герои, актьорска игра, диалог.
Пък и през 2018-та Лара Крофт е в съвършено нов контекст – тя не е самотното момиче в един суров мъжки свят, не е и едноличната кралица на мъжките фантазии, днес дели тази съмнителна привилегия с Жената-чудо, Жената-паяк и още няколко женски персонажа, понеже киното е приело почин да създава повече женски персонажи.
