Седем: Дейвид Финчър е майстор на добре снимания трилър. А Седем е едно от най-класните заглавия, които е произвеждал. Брад Пит и Морган Фрийман са млад напорист детектив и поулегнал инспектор, на които се пада задачата да разследват серия от убийства, извършени на основата на седемте смъртни гряха. Похот, чревоугодничество, гняв, алчност, леност, завист и гордост се преплитат в сюжета, а труповете – кой от кой по-гнусен, валят от всеки кадър. Филмът притежава две от най-шокиращите и изненадващи сцени в криминалното кино – разкриването на убиеца, който се предава сам, малко преди финала и последната сцена – с кутията, в която персонажът на Брад Пит намира нещо ужасно. Няма да ви разкриваме всичко, в случай, че Седем все още е от филмите, които не сте гледали.
Психо: Царят на киномистериите маестрото на трилъра на голям екран – Алфред Хичкок, снима едно от иконичните си произведения Психо в момент, когато нито едно студио не иска да го финансира. Въпреки това той вярва, че романът на Робърт Блох – шокиращ и притеснителен, е задължително да се появи на голям екран. Хичкок, подобно на Кристи, си позволява да променя жанра и кани за ролята на първия труп, секссимвола на киното по онова време – мега звездата Джанет Лий. Само, за да я убие в първите 20 минути на историята. Хората си мислят, че знаят какво и защо се случва в Психо, но на финала разбират, че това изобщо не е така. Като резултат имаме един от шедьоврите на криминалното кино и най-страшния психопат на голям екран – тихият и спокоен Норман Бейтс.
Не казвай сбогом: Ако има някой, който може да държи читателя в напрегнато напрежение и да му забива крошета от страниците си, то това е Джилиан Флин. Тя прави фурор с дебютния си роман Не казвай сбогом, който освен, че има шокиращия туист на сюжета в самата си среда, има и един от най-шокиращите финали в модерния трилър жанр. На пръв поглед историята звучи тривиална. Навръх годишнината им Ник се прибира в дома си, за да го намери изтърбушен, а жена му Ейми – изчезнала. След пристигането на полицията, бавно но сигурно, Ейми започва да изглежда все по-мъртва, а Ник все по-виновен. Флин използва подхода да разкаже историята от гледната точка на съпруга и съпругата, като преплита и скача от настояще в минало и обратното. Малко хора умеят да го правят и Джилиан е една от тях. Дейвид Финчър филмира романа през 2014-а, а Розамунд Пайк получава номинация за „Оскар“ за безобразно добрата си игра в него. Бен Афлек, който много хора не харесват, е великолепно добър в ролята на Ник, а сценарият на Флин също й носи номинация. Просто, защото е точно толкова добър, колкото и книгата й.
Убийство в Ориент Експрес: Агата Кристи е задължително да присъства в преброяване на най-добрите мистерии на голям екран. Една от наистина златните класики в нейното творчество, е един от последните случаи на известия детектив Еркюл Поаро, който разкрива престъпление, докато пътува в известия Ориент експрес с група от 15 непознати. Кралицата на криминалния жанр обърква и сменя правилата на кримката, по начини, които не са правени до момента и Убийство в Ориент експрес е един от най-добрите й примери. Първо, в него за първи път детективът не предава виновника на полицията и второ, убиецът не е един. Синди Лъмет филмира този великолепен роман през 1974 година, а в главните роли кани младия Шон Конъри, Албърт Фини, който играе белгийския детектив, Лорън Бакал, Жаклин Бисе и Ингрид Бергман. Резултатът е Оскар за Бергман, 6 номинации общо и златно кинозаглавие, което е задължително. Не сме чак такива фенове на новата екранизация от миналата година
Мементо: Едно от най-добрите произведения на британеца Кристофър Нолан е неговият втори пълнометражен режисьорски филм. Нолан е автор и на сценария, който пък е базиран на кратката история Memento Mori, на брат му Джонатан Нолан. Историята разказва за мъж, който има загуба на краткотрайната памет – всичко, което се записва в нея, бива изтрито завинаги само след минути. Най-добрият подход на филма е, че Нолан избира да разкаже историята отзад-напред – именно, заради заболяването на персонажа му, като по този начин, задъхано и объркващо, ни води до финала или по-точно началото на тази мистерия. А тя е, кой е убил жената на Гай Пиърс, който играе главната роля. Уликите за решението на тази загадка се появяват из целия филм под формата на реплики, надписи и истории, но никой не ги вижда. Мементо е модерна класика, която трябва да се гледа.
Обичайните заподозрени: Класиката на Брайън Сингър от 1995-а и досега държи едно от първите места на великолепна, качествена мистерия с екшън и трилър елементи. А Кайзер Созе – големият злодей в нея – заема първите места на криминални лидери в сянка. И е страшен и плашещ. Най-важното – докато гледате филма, никога няма да разберете кой е той. Автор на този първокласен криминален трилър е Кристофър МакКуари, който получава заслужен „Оскар“ за сценария си. Група от петима пропаднали престъпници – начело с Бенисио Дел Торо, в компанията на Стивън Болдуин, Кевин Спейси, Гейбриъл Бърн и Кевин Полак, са наети от мистериозния Кайзер Созе да извършат лесен обир с малко жертви. Накрая обаче всички те свършват убити, а оцелял е само пелтечещият, сакат Спейси, който разказва историята пред Чаз Палминтери. Нищо в този филм не е такова каквото изглежда, а всеки детайл – от чашата за кафе на Палминтери до имената на персонажите, са ключов елемент в разкриването на мистерията. Буквално в последните две минути на филма, зрителят разбира какво е гледал всъщност.
Десет малки негърчета: Агата Кристи присъства с още едно заглавие тук. Разбира се, че задължителен за всеки, който обича криминалните истории, е една от най-добрите й творби – Десет малки негърчета. Много критици казват, че Убийството на Роджър Акройд е най-доброто, което Кристи е писала, но повечето фенове не са съгласни – за тях това е историята на 10 непознати, събрани, за да бъдат избити на изолиран остров. Десет непознати човека – съдия, гувернантка, семейство икономи, бивш полицай, полковник, млад плейбой и прочие, получават любезна покана да присъстват на уикенд парти в огромно имение, намиращо се на отдалечения Негърски остров. Там ги очакват пиене и ядене, и песничка за десет малки негърчета, които измират едно по едно. Точно като в песента, групата от хора, започват да бъдат убивани един по един, докато накрая не остана ни едно, както се пее в песничката. Чак след това мадам Кристи разкрива зловещия си сценарий и убиеца разбира се. Десет малки негърчета е най-адаптираната творба на Кристи. Миналата година тя получи и телевизионна адаптация по BBC, а вече се готви и нов филм по нея.
12 разгневени мъже: Никита Михалков прави римейк през 2007 година на тази натегната трилър класика на Синди Лъмет от 1957-а. През 1997-а Уилям Фридкин адаптира пиесата на Реджиналд Роуз отново. Но разбира се, оригиналът е един. Пиесата на Роуз поставя зрителя в една изолирана стая, където жури от 12 съдебни заседателя – всички мъже, трябва да вземе решение във важен процес. Всички гласуват виновен с изключение на един и тъй като няма единодушие, те започват да спорят и минават през цялата мистерия отново. Великолепно изграден трилър, напрегнат и силно драматичен, в който финалът определено ще ви изненада. Кой го направи?, Как го направи? и Направи ли го изобщо? ще са трите въпроса, които ще ви тормозят по време на близо двучасовото представление, каквото е това. Независимо кой от трите филма ще изберете да гледате, 12 разгневени мъже е задължителен за почитателите на жанра.
Добрата стара мистерия никога няма да омръзне на почитателите на киното и литературата. Жанрът „кой го направи“ често е пренебрегван от зрители и критици, като лековат или еднотипен, но в годините той се е доказал като изключително устойчив на времето и адаптивен, спрямо новите методи на седмото изкуство.
Криминалните мистерии са любимото забавление на мнозина и доброто кърваво убийство, винаги предполага любопитна публика от всякакъв вид, пол и възраст, втренчила жаден поглед, за да разбере кой е убиецът.
Примерите за добри и лоши мистерии са безброй. Както на голям екран, така и в телевизията и литературата.
За последните няколко години обаче криминалните мистерии и тяхната кралица – Агата Кристи, поучават нова силна вълна от интерес.
Самата авторка пише в биографията си, че е измислила първата си голяма мистерия – „Убийство в имението Стайлс“ един ден, докато готвела. „Чудех се какъв би бил най-лесният начин да убиеш някого. Така ми хрумна идеята за романа.“ Години по-рано Агата и сестра й, спорят дали кралицата на криминалния жанр, по онова време – обикновена домакиня, може да напише два пъти по-интересна мистерия от тези, които се публикуват в съботния журнал. И със сигурност никой да не успее да познае кой е убиецът до самия финал. Докато тя не го разкрие в страниците си.
Криминалната литература съществува много преди Агата Кристи да се появи на небосклона, но е факт, че именно тя е жената, която е убила повече хора от всеки друг автор. При това по почти гениален начин. Един от критиците в родната й Великобритания беше написал, че ако Агата Кристи реши да извърши убийство никой, никога няма да разбере. „А може би вече го е правила!“, завършва ревюто си той.
Агата Кристи е колос в мистериите, защото самата тя е участвала в такава – известното изчезване на авторката в рамките на 11 дни е един от любимите неразрешени случаи не само на киното, но и на всички почитатели на кримката – пък и защото е измислила поне 20 начина за добре заплетено убийство, от които може да се възползва всеки средностатистически психопат.
Агата, родена на 15 септември, 42 години след смъртта си и 128 години от раждането си, Агата все още вълнува Холивуд с два филма за живота й и нова адаптация по великолепния й роман „Убийство в Ориент Експрес“. Тази привидно спокойна и блага домакиня от Торки прави революция в убийствата в литературата, така както Хичкок го прави на голям екран.
По този повод ние ви даваме 8 неостаряващи класики в киното и неговия криминален жанр, в които нищо не е такова каквото изглежда, а убиецът и неговите методи са повече от изненадващи и шокиращи.
Осем “who dun it” филма, които трябва да гледате – в галерията горе.
