Откакто се помня, изпитвам страх от караници и разправии. Обикновено казвам „Извинете“, „Благодаря“ и „Хубав ден!“ на сърдитата лелка на гише, която ми се е накрещяла без основание. Предпочитам да се засмея на репликите, които ме засягат в компания, отколкото да повдигна въпроса, че съм се почувствала зле. В офиса приемам задачи, които намирам за … Продължете с четенето на Как да спорим, без да съсипваме другия (и себе си)