Родителството е едно от най-предизвикателните неща в живота ни. Може би затова най-често основна тема на разговор стават трудностите, недоспиването и тревогите от това да бъдеш майка или баща. Чуваме ги навсякъде – от нашите близки, от приятели, от социалните медии, от женските списания.
Обикновено на заден план остават по-възнаграждаващите страни на майчинството/бащинството. Може би, защото е трудно с две думи да опишеш чаровната сънена усмивка на детето си, закачливия му поглед или затапващите въпроси, на които се чудите как да отговори. Но положителни емоции има, и те са много, и заслужават да бъдат разказвани отново и отново.
Затова в следващите седмици, със съдействието на Bepanthen, ще ви срещнем с няколко съвременни родители от различни краища на света и страната. С тях обаче ще говорим за хубавите страни и позитивите на това да бъдеш майка или татко.
Христо Топузов е професионален войс оyвър – това е човекът, който говори върху оригиналните текстове на реклами, филми и други. Освен това е и бизнес директор на агенцията за дигитален маркетинг Isobar България. Горд татко на девойка и страстен любител на бягането.
Кои са трите най-хубави неща на родителството?
Създаването на общи спомени. Общото преживяване между дъщеря и баща. Спомням си, че като дете не прекарвах много време с баща си, нямахме много мигове. Исках да създам много спомени с дъщеря си. Ние израстваме заедно, виждам как реагира във всеки момент и как расте. Всъщност, мисля, че тя е оказала много по-голямо влияние върху мен и ме е променила много повече от преди това. Най-хубавото нещо е, че във всичко, което прави виждам себе си.
Та спомените с дъщеря ми и времето което прекарваме заедно, независимо дали учим, дали плуваме, дали спорим. Всеки момент, в който съм с дъщеря ми е хубав спомен.
С какво те изненада родителството?
В къщи имаш домашен любимец който става неразделна част от живота ти. Малко по-късно виждаш, че и ти си неразделна част от него. Нещо повече, с начина си на държане ти си отговорен за неговото израстване, като човек. Важното не какво казваш, за да възпитаваш едно дете, а какво му показваш. Децата проектират държането на родителите си в ежедневието си. (Боклуци, крясъци, спазване на правила)
Кой е най-незабравимият момент от раждането на детето?
Беше събота, работен ден. Темата на в. Капитал беше за автомобилостроенето. До 11 часа бях прочел целия брой и вече беше започнало да ми омръзва. Препрочетох го не помня колко пъти и до днес го помня вестника. В 11:50 ми показаха една посиняла мишка. Това беше дъщеря ми.
А от неговото детство?
Поникването на първия зъб, прохождането, първите думи – всеки момент, прекаран с нея е незабравим.
А коя е била най-тежката вечер и защо?
Всяка вечер, в която не скача и не ми досажда е тежка, това означава, че нещо не е наред с нея.
Колко члена има идеалното семейство за теб?
Бих отговорил, като в една детска класика – „Колкото повече, толкова повече“, да мисля го.
Деца и домашни любимци- да или не?
Дъщеря ми много искаше да си има куче. Според мен кучето трябва да има свобода, да има двор, да може да се разхожда на воля. В апартамент кучето няма да се чувства добре, трябва цял ден да е затворено. Обясних й всичките ми опасение, но тя държеше да има куче. Тогава й казах, че ако иска да има куче трябва да става един час по-рано сутрин преди да отиде на училище и да ме разхожда, все едно аз съм кучето, да извърша за половин час нуждите, които кучето трябва да извърши и след това да се прибере и да се подготви за училище. Вечер трябваше да прави абсолютно същото с баща си-куче. Идеята не й се понрави и така в София няма куче, има в Благоевград при баба си и дядо си.
С какво искате да се занимава вашето дете, когато порасне?
Когато я изпращам на училище й казвам – забавлявай се. Та когато порасне най-важното е да се забавлява. Аз се забавлявам ежедневно с моята работа, искам и тя да го прави.
Кои са нещата, които сте мислили, че никога няма да правите като родител, а… правите.
Като дете бях супер досаден, постоянно правех щуротии и нашите ми се караха, изяждал съм и някой друг притеснен шамар. Постоянно дразнех баща си, а той все ми се караше. Тогава си обещах, че ще позволявам на децата си да правят каквто си поискат и да не им се карам, когато правят детските си неща. Майка ми винаги ми е пожелавала – децата ми да не са по-лоши, а да са като мен. Та детето ми е, точно като мен. Е не като „Cats in the cradle“, де.
Кои са книгите, които вярвате, че всяко едно дете трябва да прочете?
„Да убиеш присмехулник“, „Властелинът на пръстените“, но това са книги от моето юношество. Защо не „Хари Потър“. Вижте, важно е да се четат книги. През изминалото лято Дара трябваше да чете “Патиланско царство”, за нея това беше мъка, аз не я карах насила, виж обаче “Бабата бандит” я прочете с удоволствие, имаше и още две подобни, които много я занимаваха. През лятото прочете 4 книги и нито едната не беше задължителна.
Кой е най-затапващия въпрос, който ви е задавало вашето дете?
Три туита:
Разговор с Дара:
Тя:телефоните разглобяват ли се?
Аз: не!
Тя: сигурен ли си?
Аз: само счупените!
Тя: моят се разглобява!— Media Monkey (@htopuzov) October 13, 2017
Дара: Ти можеш ли да правиш мост от маймуни?
Аз: Не
Дара: Аз мога…но ми трябват маймуни!— Media Monkey (@htopuzov) January 29, 2015
Орешарски е Тританус и от време на време се превръща на човек! via 4 годишната ми Дара!
— Media Monkey (@htopuzov) October 13, 2013
