Нямам представа откъде се пръкна в социалните мрежи това предизвикателство със снимките отпреди десет години и сега. Лично за себе си обаче реших да не му се връзвам по конкретна причина – абсолютно съм наясно, че за изминалата декада не съм станала нито по-млада, нито по-красива, нито по-слаба!
И ми идва малко в повече приятелите по “домова книга” да се изреждат под снимките с коментари от типа “не си мръднала”.
Как да не съм мръднала, като направо тотално съм се преместила?!
Покрай тази поредна фейсбук мания и стотиците жени, които прилежно са ровили из старите си архиви и още по-прилежно – из най-последните селфита, за да намерят такова, на което са с десет години по-стари, ама с двайсет по-свежи, се замислих какви “комплименти” най-често получаваме. И по-скоро кои са най-нелепите хвалби, които някой може да ти изтресе с абсолютната убеденост, че ти прави четки. А в същото на време на теб да ти иде просто да го фраснеш с една от тях по главата.
В моята персонална класация на тъпите комплименти, освен това “не си мръднала”, стои и “прекрасница”.
Тая “прекрасница” като я чуя, направо затварям с отвращение очи и демонстративно подминавам. Не мога да обясня защо така ме дразни, но в цялото звучене на тази измислена дума има нещо много парцаливо, нещо разкекерчено и разтропано, което хич не ми се припокрива с идеята за прекрасното. Не намирам в нея никаква палавост и игривост, никакво момичешко “гаменство” – тя просто е грозна. “Прекрасница с прекрасница такава!”
Е не ви ли звучи повече обидно, отколкото мило?!
Непосредствено до нея се подрежда любимият на всички жени израз “същата си си”. Не те е виждал двайсет-трийсет години, той се е очичкал като по учебник, ама ти си си все същата! Да, бе, направо от петгодишна не се променям! Осъдиха мъжа ми за педофилия, продавачката в супера ме пита къде са нашите, а дъщерите ми са ми каки!
А пък най-смешно е, когато някоя съученичка, дето само две куки за плетене да й туриш в ръцете и си става съща баба, като те срещне случайно на улицата и те почне с това “същата си си”. “Абе как ще съм същата – контрираш – я ме виж колко съм се сбръчкала, какви бели коси имам!” А тя пак: “Не, не – същата си си”. Слушаш я и си знаеш, че час по-късно ще врътне един-два телефона на останалите от класа, за да им разкаже за срещата ви и някак между другото да вметне “ох, тя, милата, поостаряла…”.
Не мога да си представя каква ще да е логиката на израза “още ставаш”, но в ролята му на комплимент го слагам наравно с “много добре изглеждаш ЗА ВЪЗРАСТТА СИ”.
Нека да разясня на онези, които не разбират защо “още ставаш” не ни радва, че в този израз имаме проблем и с двете думи. Първо, какво значи “да ставаш”?
Значи, че не си кой знае какво, но и не си за изхвърляне. Значи, че си някакъв там компромис или системна грешка, дето само потвърждава правилото, че има такива, дето стават, такива, дето за нищо не стават, и такива, дето са по средата и “още стават”. Т.е. ако няма друго по-добро, ти си наред. И за какво “ставаш” всъщност? За рисуване? За партия шах?
За разходка в парка, разговор по телефона или добро приятелство? Или просто “ставаш” за компанията и леглото на същия онзи очичкан мъж, дето ти вика, че си си същата. Снизходително малко, нооо… все пак не бракувана! Пък като му турят и това “още”, че то си става направо обида. Един вид, на ръба си да ти изтече срокът на годност, аха-аха да вземеш да се вкиснеш, ама ей на – учудващо за всички, въпреки преклонната ти възраст/липсата на чар/обикновеността ти – “хващаш око”!
Като казах възраст, та да поговоря и за “добре изглеждаш за възрастта си”. Вижте сега, ако наистина искате да поздравите някого за това, че изглежда добре, просто кажете “много добре изглеждаш” и веднага млъкнете! От това “за възрастта си” никой няма полза. Ами поразровете го тоя израз и ще видите защо!
В него се спотайва определена представа за това как точно трябва да изглежда един човек (мъж или жена) на едни години и всяко малко положително излизане от нея се приема като особено постижение, което трябва да се поощри.
Следователно петдесетгодишните трябва да са леко натежали, лицата им да са поотпуснати, под очите им да висят торбички, подмишниците им да се клатят като желета.
Това, значи, не може да се приеме за “добро изглеждане”. Обаче ако пък едно или повече от тези “белези” на петдесетгодишните ти липсват – хоп, получаваш званието “добре изглеждаш” и уточнението “за възрастта си”. Защото принципно в тази възраст просто няма как да изглеждаш добре. Та тук някак идеята е да се наблегне на изключителното достижение, до което си се докопала – да си на петдесет, ама въпреки това, кой знае как, абсолютно нелогично да изглеждаш добре. Е това сега комплимент ли е?!
“Ле-лееее, преди десет години каква мацка си била!” е съвсем реален “комплимент”, който една от най-красивите ми приятелки на 50+ получи неотдавна. Ъъъъ… Откъде да започна?! От съчетанието “преди десет години” ли, от “мацка” ли, от “била” ли?!…
Както и да го подхванеш, все ще е еднакво изумително, че изобщо на някого може да му дойде на ум да изрече подобно нещо. В случая още повече, защото галантният и любезен мъж, решил така да зачете качествата на моята приятелка, й е връстник. Или както неправилно се казва у нас, “набори” са. (Неправилно, защото “набор” се употребява в армията и означава годината на раждане на момчетата, които влизат под пагон. Респективно, няма как жените да са “набори”).
В продължение на разговора им кавалерът решил да изясни, че просто прави комплимент, не се “заиграва” с нея, та откровено тропнал, че “аз с наборки не спя”. Бре, ти да видиш!
Петдесет и кусур годишният вихрогон, атът на дивите коне, еднорогът, драконът в леглото, неостаряващият любовник, безвъзрастовият Казанова не застрашава “увяхналата” моя приятелка с мъжката си потентност, защото просто не си ляга с жени на неговата възраст! Така е в тоя живот – жените трябва да си знаят мястото, и да не се бутат в А група, от която мъжете никога не излизат!
Дълбоко ранена от тази природна даденост, моята приятелка може да страда колкото си иска, да се тръшка, да си скубе побелелите косите, но не, твърдо НЕ – той няма да престъпи железното си правило! Е, да беше мацката отпреди десет години – да, ама сега…
Сред всички тези “добри думи” не мога да не спомена и онова “малко уморена ми изглеждаш”. Никога не го подминавайте просто така! След възрастта на трийсетте това всъщност е завоалиран начин да ти кажат, че си одъртяла, напълняла и съсипана.
И понеже няма как да ти го изрекат в прав текст, рязко завиват към това с умората като задължително омекотяват удара с уточнението “малко”.
Значи не много си се сгрухала, ми малко, почти незначително, поправимо някак може би, едва ли не. Опитайте да отговорите с “Не, не съм уморена, просто съм остаряла!” и веднага ще забележите неудобството в отсрещната страна, защото сте разкрили истинските мисли.
Вижте, понеже така или иначе с този текст няма да научим никого как се правят истински комплименти, нека поне да си преговорим начините за отвръщане на удара. На първо място, нека си представим, че казваме всички тези нелепи хвалби на някой мъж.
“Ей, прекрасник, още ставаш, защото си си същия, изглеждаш много добре за възрастта си! Е не както преди десет години, когато беше такъв готин пич, ама така или иначе аз с набори не си лягам, а и малко уморен ми изглеждаш…”
А? Добре ли е? Добре е, ми, как да не е добре…
