В продължение на почти 2 хиляди години японките, които живеели на бреговете на рибарските селища край Тихия океан, се гмуркали във водата, за да събират стриди и абалони – разновидност на соленоводни морски охлюви, от вътрешността на които, макар и рядко, се добиват много скъпи перли.
Тези събирачки на морски дарове и скъпоценности са познати като ама (в превод от японски: „морска жена“). Към момента повечето от жените, които цял живот са работили като гмуркачки ама, са около 90-годишни, а последните професионални ама се занимават с демонстрация на професията си за пред туристите. Най-младата ама е около 50-годишна, анаследниците на японските гмуркачки не искат да се занимават с този тежък труд и необичайната професия е на път да изчезне.
Преди векове гмуркачеството е започвало да усвоява от момичетата в рибарските села на 12-13 годишна възраст, като получавали обучение от по-възрастните. Гмуркането може да се практикува до дълбока старост, при това доста успешно. Заради спортната си дисциплина, жените ама обикновено са дълголетни.
В какво се състои работата на ама?
Традиционно жените стават рано сутрин и отправят молитва в будистки храм. След това се гмуркат за час, час и половина, колкото да огледат внимателно океанското дъно. Те не използват никакви кислородни бутилки и апаратура, като едва през 20 век започват да използват очила за гмуркане. От морското дъно се събират ядливи водорасли, миди, стриди и охлюви.
Ама се гмуркат на дълбочина от около 10 метра, като някои от тях са известни с това, че могат да слязат дори до 25 метра без апарат за дишане. Това е абсолютно феноменално, като се има предвид, че много гмуркачи с апарати не слизат под 30 метра дълбочина.
Ама обикновено седят под водата до 2 минути и излизат да си поемат въздух само за няколко секунди. След това се гмуркат отново. В една серия правят по около 60 гмуркания, а за един работен ден – няколко серии. Океанските води са особено опасни – често те са изключително студени, а нерядко наоколо има акули.
Само допреди 40 години ама са изкарвали доста добри пари от морския си улов. Професията е била толкова добре платена, че жените са успявали да издържат целогодишно семействата си, докато техните съпрузи, обикновено рибари, са пътували надалече през по-голямата част от годината. Някога парите, които е изкарвала една жена ама при една серия гмуркания е била повече, отколкото са можели да изкарат мъжете гмуркачи за цяла година.
Сега вече гмуркачките не получават достатъчно пари, което прави занаята непривлекателен за по-младите.
Защо основно жените се гмуркат?
В Япония се смята, че жените са по-добри гмуркачи от мъжете. Това се дължи на тяхната способност по-добре да запазват топлината на тялото си в студените води на океана, заради подкожната мазнина. Освен това те могат да задържат дъха си по-дълго време от мъжете и са по-внимателни, когато излизат на повърхността, така че успяват да преодолеят последствията от промяната на налягането.
Традиционно ама предпочитали да се гмуркат голи, само с препаска, тъй като памучните дрехи задържат студа при излизане от водата. В някои отдалечени райони жените се гмуркали полуголи поне до средата на 20 век.Но с навлизането на туризма в Япония след Втората световна война, видът на голите жени по бреговете започва да става смущаващ и гмуркачките вече се покриват с бели памучни дрехи. В това облекло и с традиционното ведро в ръка, в което събират улова си, те и днес се показват пред туристите (виж заглавна снимка: жена ама носи памучна роба, с която демонстрира уменията си пред туристите на остров Микимото, април,1988 / снимка: Bryn Colton/Getty Images)
След 60-те години ама постепенно започват да изпитват все повече затруднения с осигуряването на лиценз за риболов, а и модерният начин на култивиране и отглеждане на перли постепенно изхвърля гмуркачките от занаята и сега техният брой е значително намалял. Ако през 40-те години по бреговете на Япония е имало около 6000 ама, то днес са останали 60 или 70 от всяко поколение.
В средата на 20 век, фотографът Ивасе Йосиюки се завръща в рибарското селце, където е отрасъл, и фотографира жените ама, чиято необикновена професия все още е жива. Със своя фотоапарат Kodak той прави незабравими кадри на жените пазителки на древната традиция, а неговите снимки днес представляват изключително важен спомен за изчезващия занаят.
На снимките на Йосиаки гмуркачките ама позират в естествената си голота. Ето някои от неговите кадри, благодарение наanthonylukephotography.blogspot.com:
Снимки: Iwase Yoshiyuki
Ето и сцена от японския филм „Тампопо: от 1985, в който един гангстер се оказва пленен от красотата на една девойка ама:
