Всички помним Християна Тодорова – като лъчезарното момиче от ансамбъла по художествена гимнастика, който бе наречен „Златните момичета”. Грацията вече 18 години не слиза от спортната сцена. Тя е родена през 1994 година в София. Християна започва да тренира художествена гимнастика, когато е само на четири години. Нейният първи треньор е Албена Сиракова.
След като Златните момичета предадоха щафетата, Християна не след дълго отново влезе в залата по художествена гимнастика, но този път като международен съдия. Тя е лица на много благотворителни кампании, както и на Фондация „София – Спортна столица 2018”.
Християна притежава много качества и едно от тях е на победител – не само в спорта. Бронзовата медалистка от олимпийските игри в Рио 2016 година успя за кратко време да се наложи като отличен съдия на международния подиум. Християна обича да стои на най-високото стъпало на стълбичката, във всяко едно свое начинание, с което се захване.В новата й кариера й помагат световната шампионка Мария Гигова и председателят на Съдийската комисия на БФХГ – Даниела Велчева.
Биляна Запрянова: Как се промени живота ти, след като прекрати професионалната си кариера?
Християна Тодорова: Това, което най-фрапантно се промени в моя живот беше ежедневието ми. Преди да направим тази крачка с момичетата, аз тренирах по цял ден, всеки божи ден. Цели 18 години прекарах в залата по художествена гимнастика. В един момент този ми ангажимент просто изчезна. Сутрин ставах и си казвах: „Днес нямам тренировка – какво да правя?”. Бях се заклела, че няма да влезна в спортна зала поне две години, след като се отказах от професионалния спорт, но два месеца след това започнах да ходя на фитнес и да се поддържам. Просто имах нужда да се движа. Изкарах курс за международен съдия и отново се върнах в залата по художествена гимнастика. Свикнала съм ежедневието ми да е забързано, да се случва нещо, а не да лежа и да гледам в една точка – аз съм активен човек.
БЗ: Спазваш ли някакви определени диети?
ХТ: Сега не спазвам никакви диети, докато тренирах имах режим, който не беше точно диета, а си беше чист глад. След като се отказах от спорта не съм се лишавала от нищо.
БЗ: Преди носеше атрактивно трико, с високо вдигната коса и силен грим. Ти ли правеше всичко по себе си или имахте фризьор и гримьор, който се грижише за вашия външен вид?
ХТ: Всяка една от нас си правеше грима и косата. Накрая толкова бяхме свикнали с това, че успявахме за изключително кратко време да сме абсолютно готови за излизане. На турнири и състезания винаги бях в една стая с моята съотборничка Рени и сме засичали за колко минути можем да се оправим – рекордът ни беше седем минути. Гримирането и прибирането на косата в кок се беше превърнало в навик.
БЗ: По какъв начин се промени гардероба ти, след като се отказа от художествената гимнастика?
ХТ: Сега нося косата си спусната. В ежедневието си предпочитам да съм спортно облечена, просто защото съм такъв тип човек. Токчета не обичам да нося. На първите две-три състезания като съдия обух обувки на висок ток, но след това реших да ги заменя с ниски и официални такива, тъй като на състезания трябва да сме облечени формално, дори имаме униформи, които сме задължени да носим.
БЗ: Като професионален спортист не мога да не те попитам, какъв ще е развоят на Световното по футбол?
ХТ: Аз бях за Испания, но тъй като те отпаднаха на осминафинала с Русия, се прехвърлих на Франция и Хърватия (Смее се). Сега и двата отбора са на финал и съм много щастлива от този факт. Ще се радвам и за двата финалиста, но като че ли повече клоня към Хърватия, тъй като са балканска държава.
Снимки: Мартин Валериев
Гардероб: Nike
