Има неща, които човек вероятно не бива да казва, когато пише за „женско“ издание. Като например това, че не харесва женски издания. И все пак ето ме тук, за да го кажа: аз не ги харесвам.
Не защото няма нужда от тях, о, напротив! По-скоро заради проблематиката, която не просто се разглежда, а изкуствено се налага в съзнанията на жените благодарение на повечето от тях.
Не сте ли се нагледали на „как да сваля онези последни и толкова трудни три килограма“, „как да не остарея никога“, „как да се държа на първа среща“, „кои женски реплики може да подразнят мъжа“ и „какво да правя, когато той заглежда сестра ми“.
Всъщност веднага ще отговоря:
– Ако тялото ти отказва да свали едни конкретни три килограма, мястото им вероятно е там.
– Единствено и само ако си отидеш млада, все още няма други начини, но и този не препоръчвам.
– Естествено?
– Всички женски реплики може да подразнят мъжа, както и обратното, особено ако се спреш на неподходящ за теб човек. И какво точно значи „женски реплики“?
– Смени го.
Не ми благодарете.
Темите в „женските“, а впрочем и в „мъжките“ масови медии, често се пораждат от нужда и това е нуждата съдържанието да е бързо, четивно и лесно за писане. Какво по-бързо, четивно и лесно за писане от „дебел/а си и говориш глупости, ето защо никой не те харесва“.
Като например това за секса на третата среща, онова за игнорирането на другия, за да не изглеждаш твърде достъпно, или третото – да не задаваш твърде много въпроси. Тип „какво правиш днес?“, „струва ми се, че се държиш студено, има ли нещо?“, „защо не ми пишеш“, и „искаш ли да поговорим какво искаме за в бъдеще?“.
Смята се, че комуникационните сигнали могат да бъдат обсъждани, предъвквани и разчитани с приятели, познати, далечни „доброжелатели“, кристални кълба и тестета с карти таро, но не и с човека, към когото питането всъщност е насочено.
Ако забелязваш, че някой, с когото сте си пишели денонощно, вече ти отговаря спорадично през три дни, се приема за неуместно да попиташ какво става – ще изплашиш човека.
Приема се за неуместно и да разпитваш за деня на човека – ще изглежда все едно навлизаш в личното му пространство и изискваш отчети и обяснения. Същото обаче важи и за разказването за собствения ти ден – това не бива да правиш, защото ще отегчиш другия.
Разговорите за бъдещето са неприемливи като плашещи и изискващи. Разговорите за миналото – също. Там отново навлизаш в лична територия и може да се приеме, че разпитваш от нездрав интерес.
Всъщност има смисъл единствено човек да си зададе въпроса в какви отношения би искал да се намира. Дали предпочита на всяка крачка да се пази да не стъпи накриво и да излезе от ролята си на мистериозна, желана и не твърде заинтригувана личност, която се пази да не покаже никаква форма на уязвимост или загриженост, или да се държи естествено, да споделя радостите и грижите си и да опита да изгради истинска близост с човека, за когото потенциално търси да ѝ бъде най-близкият. С риск евентуално да разбере, че не си пасват, нямат еднакви представи за близост или просто искат от живота и бъдещето си различни неща.
Да разказваш за деня си е най-нормалното нещо, ако се очаква, че го правиш с човек, на когото му пука за теб. Също и да се поинтересуваш как е минал неговият – тази базова човешка загриженост се приравнява едва ли не следенето или на четенето на чужди чатове само от тотално параноични хора, научени, че сме тук само за да се пазим едни от други, да се цакаме и да се нараняваме взаимно.
Най-логичното е да се поинтересуваш и дали желанията ви за бъдещето съвпадат, не от първите срещи, разбира се, но в случай че видиш нещата между вас да задълбочават. Ако твоята съкровена мечта е родителството, а другият в отношенията категорично и консистентно не желае деца например, това Е проблем. И не е проблем от естество, с което може да се направи компромис в стил „добре, този път ще отидем на море, но нека следващият вече да бъде на планина“.
Познавайки човека до себе си, друго „нормално“ е да различаваш комуникационните му сигнали. Да, ако пише непрекъснато, и спре, нещо не е наред. Може да е нещо в отношенията ви или нещо проблематично за самия него. И в двата случая е желателно да се поинтересуваш, ако ти пука и за двама ви.
Със сигурност знам кое предпочитам.
Затова ето още едно клише и от мен, само че от характера на по-здравословните: животът е твърде кратък да играеш роли, да хвърляш бял боб на тема какво се случва в отношенията ти, както и да правиш поведение и да очакваш, че някой трябва да прави поведение на теб.
Ако не можеш да обсъдиш с човека до теб как е минал денят и какво искате от бъдещето си, искаш ли да се намираш в такава връзка?
Вижте още:
Нещата, които мъжете не правят, за разлика от жените
