У нас, за жалост, все още се възприема за по-притеснително човек да отиде на консултация с психотерапевт, отколкото да не може да стане от леглото в продължение на седмица, но да си мисли, че всичко е наред и просто нещо „го е тръшнало“.
Мазната стигма, която тегне над психичните разстройства, далеч не е само българско изобретение, но ако трябва да се фокусираме върху нашия си живот, трябва да признаем, че твърде много народ все още не прави разлика между психолог и психопат и изпитва бодежи в гърдите, като чуе каквато и да е дума с корен „психо“.
Това е зловредна атмосфера, в чиято почва много добре поникват всевъзможни психични дискомфорти, които могат да се преодоляват и излекуват, ако за тях се потърси професионална помощ и се подходи адекватно, но могат и на шега, на майтап – да инвалидизират животи.
Та ако имате някой от долуизброените сигнали, или други, и изобщо ако страдате, но ви е срам да си кажете, натиснете срама в ъгъла, плеснете му един шамар и отидете на психотерапевт. Няма страшно.
През последните седмици сте имали повече от две паник атаки
Паник атаките сравнително доскоро бяха наритани под килима и си нямаха име и нозологична единица. Днес вече те са модерното заболяване на звездите. Лайфстайл обяснението на този „феномен“ трудно се доближава до неговата същина: същина, която има характеристиките на заразно зло и ви кара да повярвате, че ще умрете или ще полудеете. Ако тези епизоди се повтарят, не се самолекувайте с вино и не се затваряйте у дома, защото „там не може да се случи“. Идете на психиатър, който може да ви препрати към психотерапевт. Или ако положението не е твърде зле, идете направо при психотерапевт. Но не се мъчете излишно: изход има.
Изпитвате непрестанна, всепоглъщаща умора
Умората е част от ежедневието, в което всички ходим на работа или гледаме деца, или и двете, или нито едно от двете, но пък правим 100 други неща. Но ако тя ви натиска и ви тежи, ако сутрин не може да станете от леглото и не виждате смисъл да ставате изобщо, ако се чувствате смъртно уморени, дори когато сте си почивали и мислите ви се отвличат в посока на мрака, а медицинските ви изследвания са нормални, посетете психотерапевт. Умората може да е сигнал за лека или умерена депресия, с която трудно можем да се справим сами.
Ако личните ви отношения буксуват отдавна
Естествено, всеки има периоди на караници с близки, роднини, колеги, приятели и идиоти на пътя. Но ако сте в схема на непрекъснати лоши отношения с един или няколко души и това ви тормози, може да имате нужда от психотерапевтична консултация. Понякога сами попадаме в устроени от несъзнаваното ни капани, от които не можем да се измъкнем като барон Мюнхаузен, вдигайки се от блатото за собствената си коса. Често защото не си даваме сметка, че се намираме в порочна схема на отношения, които ни вредят. Страничен поглед от професионалист може да ви насочи към изхода от тази мъка. Понякога това може да изисква много работа и жертви, а друг път да е просто и лесно, но да не можем сами да видим пътя.
Ако всеки ден ви блъска тревожност
Тревожността, когато чакаме изследванията си или когато наш близък е болен, е нещо нормално. Както и тази, която изпитваме, когато сменяме работата си или ни предстои голямо житейско събитие като раждане или сватба. В момента, в който обаче тревожността се превърне в постоянен спътник на мислите ни и блокира нормалното ни ежедневие, е време за помощ отвън. Тревожността има много лица, много симптоми и понякога се измъква от полезрението ни, така че трудно може да я идентифицираме. Тя е подла гад и понякога изисква агресивен подход за справяне. Тревожността е като богърта от поредицата за Хари Потър: тя изглежда различно за всеки и сменя вида си според мен човека, който е впримчила в отровните си обятия. Може да е затруднен мисловен поток, микс от вегетативни симптоми (сърцебиене, гадене, виене на свят, мускулно напрежение, главоболие т.н.), особена раздразнителност, блокиране на поведението и какво ли още не. Ако я разконспирирате, идете на психотерапевт, за да обсъдите какви стъпки да предприетеме за овладяването й.
Чувствате се зле, а лекарите казват, че всичко е точно
Понякога човек се чувства болен, но не знае от какво. Странни болки по тялото, лесна уморяемост, често сърцебиене, изпотяване, усещане за страх без видима причина, главозамайване, гадене или повръщане, стомашно-чревен дискомфорт, запек, или пък разстройство, или пък двете едно през друго, слабост или напрегнатост в крайниците, нарушения в съня…Разбира се, първата реакция при такива симптоми, е да отидете на лекар и да видите дали има обективна, физическа причина за начина, по който се чувствате. Ако обаче електрокардиограмата ви е нормална, кръвното налягане и кръвната захар – също, кръвните ви изследвания също, ако урината не показва отклонения, нито рентгеновата снимка, а лекарят ви намира за здрави, може да става дума за психосоматика. Психични проблеми, които се репрезентират като физически страдания. Вместо да задълбавате и да си правите излишни тежки изследвания, консултирайте се с психотерапевт (освен ако, разбира се, лекарят ви не счита за необходимо да си направите допълнителни изследвания). Може да се окаже, че сте от нещастните чувствителни хора, които лесно соматизират и трябва да работят върху устойчивостта на психиката си, без да изпадат в ужас, че са терминално болни.
