Кърмене: борбата в мен

Непосредствено след голямото събитие в живота ми – раждането, възникнаха безброй въпроси, на които бързо трябваше да намеря адекватни отговори.

Например – кога, как, къде, по колко? Безспорно обаче от дилемите около раждането има един казус, който вълнува всички в „майчинското общество“ – този за кърменето. Педиатрите без проблем дават подробна информация относно какво трябва да се прави и какво не що се отнася до храненето на новороденото, но пред майките все пак стоят редица трудности, които трябва да преодолеят сами.

Най-важното нещо, което трябва да решим ние, майките-новобранци, е дали да кърмим своите бебета според режим (в интервал между 3 и 4 ч.) или на поискване, т.е. когато малкото пожелае да суче от гърдата.

Обичайно близки и роднини започват да сипят порои от непоискани съвети по въпроса, но тежката дума имаме, естествено, само майките.

Кърменето според режим е по-трудният начин, защото изисква повече време и усилия – новороденото трябва да свикне да се храни, когато му дам. Затова беше необходимо да се въоръжа с доста търпение, докато бебето свикне със съответния режим. Понякога това изискваше дълги дни и безсънни нощи на синхронизация на биологичните ни часовници.

Имам наблюдения, че този вариант е предпочитаният от повечето педиатри. Какви облекчения и облаги получих след като започна режимът?

1. Можех да се наслаждавам на по-дълги разходки навън, тъй като не беше необходимо да си стоя вкъщи през повечето време (лятото можех да кърмя навън, но зимата няма как).
2. Спокойно можех да изчистя дома, измия съдовете, подредя, сготвя (ако бебето не плаче).
3. Можех да изляза за няколко часа самостоятелно и да се разведря (в случай, че имаше кой да гледа бебето), като преди това съм изцедила необходимото количество кърма в шише.

Другият тип кърмене е при поискване.

Тази схема изисква майките да бъдем на разположение 24/7 с разголена гръд. Звучи комично, но всъщност е необходимо във всеки един момент да сме готови да се разгърдим, в момента, в който малкото заплаче.

Много майки обаче изместват функцията на кърменето като хранене на детето и го превръщат в средство за успокояване на плачещото бебе. Това погрешно схващане коства на младите майки доста време, прекарано в обикаляне на къщата без сутиен и в непрестанна готовност за пряко включване, щом наоколо се разнесе бебешки плач. Не се препоръчва от педиатрите поради чисто медицински причини: стомахът на малкото човече непрекъснато преработва храната, няма време за почивка, съответно може да се появят и повече колики.

Все пак кърменето при поискване има два големи плюса, които не могат да бъдат пренебрегнати:

1. Спокойствието на майката, която знае, че бебето със сигурност качва достатъчно на месец.
2. По-малкото часове плач на новороденото и това, че то се чувства по-сигурно.

Що се отнася до кърменето, вътрешната борба е безмилостно жестока. Каквото и да е решението на майката обаче, то е неприкосновено. Стига и тя, и бебето да се чувстват добре.