Първо идеята да членувам във Facebook групата на класа на сина ми, ми се стори добра. В реално време снимки на децата – излезли на разходка в парка, ходили на опера, час по физическо, час по музика. Само от тоалетната нямаше. После се започна с обсъждания на всевъзможни въпроси – какво да подарим на учителката за Коледа и осми март, колко джобни давате на децата си, колко тежат раниците… И стикери, и емотикони в отговор на всяко съобщение. Телефонът ми вибрираше по всяко време, явно имаше хора, за които групата „Трети Б клас“ се бе превърнала в кауза и житейска мисия. Накрая се отписах от от групата. И отново станах щастлив човек.
В крайна сметка се оказа, че извън полезните ефекти – като информираност и връзка с ежедневието на детето, вредите са повече. И без да ги следя във FB, пак научавах важната информация. Само че вече не се затормозявах с коментарите и мненията на още 25 родителя. В края на краищата безразборното общуване е вредно за здравето и нервите, по-вредно дори от цигарите.
Някои казват, че страницата на класа или групата в детската градина във Facebook може да бъде полезна. Отново повтарям – може, но всъщност не е. Особено ако имате две деца в едно и също учебно заведение – тогава съобщенията за таксите, за снимки за календари, ваканции и други събития ги получавате по два пъти, дори по три – ако има и обща страница на цялото училище.
Така се създава един инкубатор, в който хората само си предават тревоги един на друг. А това води до стрес дори и ако сте усвоили трето ниво на дзен медитацията. Дори и всички родители да са възпитани, интелигентни и културни. А няма как 100 процента всички да са такива. Иначе защо освен сърцето заради дадените пари, след всяка родителска среща, боли и глава.
Ето един прост пример – след коледната ваканция имаше някаква повреда в парното и температурите в класните стаи бяха малко по-ниски, не под нормата във всеки случай. Един родител повдигна въпроса, друг казва, че няма проблем, трети обвинява учителката, четвърта майка я защитава, петата казва, че виновна е директорката. След това някой си спомня, че като бил малък ходели пет километра на снега до училището, а една майка предлага да викаме bTV и да правим протест пред общината. Резултатът: не се решава нищо. Без Facebook ще се получи същото, но с по-малко странични ефекти. В края на краищата единственото умно нещо в случая е да питаш детето студено ли е в училище и да му сложиш по-дебел пуловер, ако отговори положително.
Втората причина, заради която училищната група във Facebook е вредна, е че те кара да се чувстваш непълноценен родител. Малко като групите за кърмене, където ако не кърмиш детето до седем години си нещо като канибал, а останалите майки са готови да те разкъсат жива. И в групата на класа, повечето родители не се изказват, за да предложат решение, а просто за да покажат, че се интересуват, че са активни и загрижени. От такива състезания няма смисъл, освен ако не считате, че медалът „най-добър родител“ е вашата цел за 2018-та година.
В края на краищата повечето нормални здравомислещи хора просто игнорват Facebook групата, и така пропускат важната информация за детето. Да, ако работиш много и рядко виждаш детето и учителите, това е начин да имаш по-добра представа за ситуацията. Но тази представа е илюзорна, по интернет деца не се гледат, само си губим ценното време и нерви.
Затова ако най-важната информация се пуска по мейла, нещата ще са по-лесни. Без излишни коментари. Поне откакто се отписах, аз съм щастлива, и ми е по-приятно да си говоря с родители и учители на живо. Отнема ми и по-малко време, отколкото да ги следя непрекъснато във Facebook.
