Като родители стремглаво се опитваме да даваме на децата си най-доброто, да сме перфектният пример за тях, да им предадем опита и мъдростта си.
Ясно е, обаче, че никой не е съвършен и не винаги съветите, които даваме на малките, са правилни или приложими. Всяко поколение има различно мислене и живее в различна епоха, така че е нормално да очакваме някои наши мъдрости да не бъдат възприети от децата ни.
Както нашите отрочета няма да се заслушват винаги в съветитие ни, така и ние не следваме неотлъчно казаното ни от нашите родители.
Напротив, от дистанцията на времето и с натрупания от възрастта опит, днес по-лесно отсяваме добрите съвети, които сме получили от мама и татко, от не толкова сполучливите. В тази връзка, в следващите редове ще прочетете кои са най-лошите съвети, които днес някои вече пораснали деца смятат, че са получавали от родителите си.
„Мъжете не обичат жени, които са твърде умни“.
Баща ми, от старата школа, ми каза това, когато обявих, че искам да следвам едновременно икономика и математика. Сега, 20 години по-късно, съм успешен професионалист, завърших точно тези две специалности и същевременно успях да си намеря страхотен мъж.
„Не се обаждай, ако няма причина“.
Това беше съвет от майка ми, който впоследствие разбрах, че не върши работа. Приятелите мразят да им се обаждаш, само ако ти трябват. Големите приятелства трябва да се поддържат, понякога дори с едно „Здрасти“. Надявам се майка ми да е казвала това, само, за да ме накара да прекарвам по-малко време на телефона като тийнейджър.
„Никога не показвай, че имаш нужда от нещо“.
Теорията на майка ми беше, че ако изглеждаш отчаян, хората няма да ти помогнат. Така, аз винаги се страхувах да помоля за помощ, таях всичко в себе си. Бях доста самотна в продължение на години. Да, мисля че куражът и самоувереността са важни, но с времето разбрах, че да имаш нужда от подкрепа и да я поискаш, е окей.
„Когато стане време, ще знаеш какво да направиш“.
Ужасен съвет, защото на повърхността си изглежда добър. Лош е, защото много пъти, когато дойде време, няма да знаете какво да правите. Ето защо ви е трябвал съвет на първо място. Така че, това се оказва не точно съвет, а умно подредени думи без никаква дълбочина в смисъла.
„Прекрасно ще е да станеш лекар“.
Да, но никога не съм искал да бъда доктор. Не ми харесва това, че родителите ме съветват да избера кариера, която те харесват, а не аз самият.
„Трябва да спреш да се опитваш да бъдеш специална и да приемеш, че си нормална като всички останали“.
Не съм нарцисист, даже напротив. Все пак вярвам, че всеки е уникален по свой начин и не е нужно да прикриваме различията си.
„Омъжи се в богато семейство или избери професия, която ще те направи богат“.
Винаги ми се е струвало, че родителите ми имат предначертан план за мен. Те представляват добре образованата средна класа. Винаги сме живели без финансови притеснения, но те бяха завладени от това да се оженя за богата наследница. Все пак, дадоха ми и добро образование, в случай че този вариант не проработи. Аз не одобрявах това, което ми мислеха. Когато започнах да излизам по срещи, нашите винаги питаха за финансовото положение на момичето и това ме дразнеше много. Да избереш кариера, която не харесваш, само защото ще ти носи много пари, е подобен лош съвет. Не бих посъветвал децата си нито едно от двете.
“Бъди като него“.
Въпреки че родителите ми не са ме сравнявали с другите, дори със сестра ми, отличничка на класа си, имам много приятели, чиито родители постоянно им казваха да бъдат като някой добър в математиката, послушен и т.н. Иска ми се да има по-малко родители, които насаждат чувство за малоценност у децата си, като винаги дават за пример някой по-добър в нещо техен връстник. Винаги са ме натъжавали въпроси като „Защо еди-кой-си може да има шестица по биология, а ти не?“.
„Какво ще си помислят съседите за нас?“.
Всеки път, когато вкъщи се карахме с майка ми, докато бях бурен тийнейджър, тя умираше от страх, че съседите ни ще чуят, че викаме и ще ни сметнат за невъзпитани. А ние дори не познавахме повечето си съседи.
„Винаги имай уважение към по-възрастните“.
Съвет, който звучи добре на хартия, но днес не е много практичен. В ежедневието си срещам много злобни и нахални по-възрастни от мен хора, които не бих могла да уважавам.
„Бъди жена, дръж се на положение“.
Майка ми винаги ме е съветвала да бъда женствена и красива във всеки един момент. Обичаше да ми казва постоянно да се гримирам, да си правя прически и маникюр. Освен това, според нея бе непристойно една жена да сваля мъж, който харесва. Или пък да пие алкохол, да пуши цигари, да каже нещо обидно. Остарели разбирания, които днес не бих могла да следвам.
