Кое е най-досадното произведение, което ви се е налагало да учите в училище? Почти съм сигурна, че е „Една българка“. Веднъж мине ли прага на 7-ми клас, човек си отдъхва и с облекчение захвърля сборника с разкази на Вазов и купчините анализи на тема „Една българка“ с идеята повече никога да не ги погледне. Обаче… минават едни трийсетина година и човекът вече има дете, което минава през абсолютно същото изпитание.
Няма да си говорим за остарялата методика, стратегия и практика на преподаване. Ще съсредоточим усилия в социален анализ на разказа, който МОН смята за така важен и незаобиколим за 13-годишните от 2018 година.
Та така, ако не беше детето, през ум не би ми минало да препрочета героичната класика, която така жилаво – съща баба Илийца – се е вкопчила в задължителния списък на произведенията, формиращи представата за национална литература на подрастващите.
На всички препоръчвам това упражнение. Езикът на Патриарха на места е неразбираем и препъва, но нека това не отказва смелите.
„Една българка“ е превъзходно упражнение по проверка на фактите и плаче за сериозен анализ на това какво къде и как се случва – объркано е.
Освен това е силно преувеличено: 60-годишната баба Илийца цяла нощ кръстосва баирите, реката, гората, манастира и обратно. Всичко това с двегодишното си внуче на ръце (ако и болно, поне едни 12 кила ще е тежало). Тя изтръгва прословутия кол и гребе за първица из Искъра при това нощем. Успява да се добере до отсрещния бряг, без да обърне лодката и без да я повлече течението. Следва срещата с бунтовника, комуто носи храна и дреха, после тя хваща внучето под едната мишница, взема пушката от бунтовника – не за друго, а понеже той е уморен!!! (смътните ви спомени, че е ранен, ви подвеждат, нищо му няма). Та след цяла нощ кросфит и рафтинг с двегодишно на ръце, Илийца нарамва пушката, а после и самия бунтовник, понеже той се влачи, а целта им е да стигнат селото преди да съмне... Защо върши тя всички тези силови действия според вас? Вярвате или не, чрез историята за баба Илийца Вазов преподава джендър урок на подрастващите.
Кратката съвременна анотация на този разказ гласи: Една жена, жертва на отношение, вариращо от непочтителното до издевателското, надскача ограниченията на произхода, пола, възрастта, както и на социално вменените си роли на кротка и безропотна овца/гяурка/магарица, за да даде своя скромен принос във високия идеал за освобождение, при това загърбвайки изконната си роля на майка.
Който има нерви да пребори бъбривото, обстоятелствено начало на разказа, непременно ще забележи феминизма на Вазов в следния параграф: „Сноването на шумни потери от два дена насам оттатък Враца не се косваше до тях и те продължаваха да си ходят пак по кърските работи. Истина, че тука бяха само жени: мъжете не смееха да излазят.“
„Назад, свини гявурски! Бягайте! […] Бягайте оттука, хънзъри (мръсници – бележката моя)! – извика другото заптие и се спусна да ги бие с камшика си“, „Никоя кучка вече да не приемаш“ – тези цитати илюстрират отношението към жените и регулират традиционното им място и роля в обществото.
Ето срещу тази традиционна роля застава баба Илийца с действията си.
И да не кажете, че само аз смятам така и се правя на интересна. Ето какво гласи анализ на произведението, публикуван в интернет: „Очевиден е стремежът на писателя да създаде в обществото едно ново виждане за мястото на жената в историята и в живота. Патриархално-битовата българка се променя в хода на културно-историческото и икономическото развитие на нацията ни, но именно благодарение на литературни образи като Илийца се изтъкват няколко непроменими и важни нейни характеристики, които в конкрентния случай издигат жената в плана на героичното наравно с мъжа.“
Казано по-кратко – жената се издига в плана на героичното, отхвърляйки някои традиционни разбирания за „патриархално-битовата“ българка.
Ако успеем да накараме господата и госпожите от МОН да погледнат на разказа по този начин, ако им напишем някое и друго възмутено писмо и пуснем в няколко сайта истерична новина от типа: „Вазов мъти детските глави с джендър“ имаме всички шансове най-сетне да се разделим с „Една българка“ и непоклатимото и място в изпитния конспект от 35 години насам. Та тя насажда джендър-идеология!!!!
