( История с продължения) В едно железопътно депо живееше малкото влакче Трак-трак. Всяка сутрин то изпращаше големите влакове и се надяваше, един ден и неговите колела да затракат по релсите на железницата. Така минаваше времето и Трак-трак униваше все повече. Един ден влакчето дочу познат глас зад гърба си:
– Защо си се натъжил така, приятелче? – това беше главният механик Джон.
– Ех , и на мен ми се иска да пътувам, но едва ли някога ще има релси, по които моите колела да тракат. – отвърна още по-тъжно Трак-трак.
– Не се тревожи, все ще измислим нещо. – каза Джон и весело му намигна.
След няколко дни той се върна в депото с цял куп механици.
– Хайде малкият, приготви се! Днес ще проверим дали си в изправност и хубаво ще те измием.
И докато Трак-трак се усети, механиците вече проверяваха двигателя му и почукваха колелата му с железните си чукчета. После донесоха кофи с препарат и големи четки, сапунисаха го набързо, поляха го с вода и го подсушиха с чисти кърпи.
– Но какво става? – чудеше се Трак-трак.
– Време е за пътешествие! – каза главният механик Джон – Излизай навън.
Малкото влакче излезе от депото и видя, че вън го чакат един кран и камион с голяма каросерия. Механиците прекараха дебели въжета под колелата му и закачиха краищата им за куката на крана. Кранът го повдигна, качи го на камиона и пътешествието започна. Минаваха покрай големи жилищни сгради, покрай паркове, училища, болници, дори покрай един стадион. Трак-трак не подозираше, че града е толкова красив. След малко камионът премина по един мост над голяма река, в която плуваха корабчета и рибарски лодки. На един светофар изпревариха училищен автобус пълен с деца, които радостно махаха на влакчето през прозорците.
– Ехе, не знаех, че светът е толкова прекрасен! – въодушевено викаше Трак-трак.
– Не бързай приятелче, най-голямата изненада тепърва предстои. – усмихваше се в кабината на камиона главният механик Джон.
Не след дълго камионът спря пред оградата на огромен парк. Механиците отново прекараха въжетата под колелата на Трак-трак и закачиха краищата им за куката на крана. Влакчето се издигна много високо и след секунда вече бе в парка.
– Но какво е това? – учудено запита то – Нима това са релси, по които моите колела ще могат да тракат?
– Разбира се! – чу се топъл глас – Това е детската железница, а аз съм началник Бил. Радвам се, че ще работим заедно.
– Да работим… – поколеба се влакчето.
– Ами да, работата е сериозна и отговорна. Ще можеш ли да се справиш? – попита началникът
– Иска ли питане! – въодушевено отвърна Трак-трак – Мисля, че на света няма друго влакче, което би се справило по-добре от мен!
– Е, тогава върви да си почиваш. Искам утре да бъдеш свеж и пълен с енергия. – каза началник Бил.
Трак-трак с радост се прибра в своето собствено депо и след цялото вълнение, което му донесе този ден, дори не разбра как затвори очи и заспа. Първият ден на влакчето в детската железница започна много рано. Още преди слънцето да огрее земята, то бе заело своето място пред гарата.
– Охо, май изгаряш от нетърпение да се запознаеш с новите си приятели? – усмихна се началник Бил.
– Така е, – отвърна Трак-трак – но всъщност малко се страхувам, дали наистина ще ме харесат?
– Да те харесат! Децата ще искат да се връщат отново и отново. – каза началник Бил – Те отдавна чакат да се запознаят с най-доброто и вълшебно влакче на света.
– Вълшебно ли!? – учуди се Трак-трак – Не виждам в мен да има нещо вълшебно.
– Ами не знам, всъщност не съм чувал някой от другите влакове да говори. – усмихна се началник Бил и тръгна към гарата.
След малко вратите се отвориха и през тях се втурнаха десетки деца. Всяко носеше шарено балонче и билет с номера на мястото, което трябва да заеме. Вагончетата на Трак-трак бързо се напълниха, а усмихнатите личица на децата надничаха през прозорчетата.
– Ту-тууут! – наду свирката си влакчето. – Време е за пътешествие! Релсите ги поведоха през малко гърбаво мостче над езеро, в което плуваха няколко двойки лебеди. Някои от децата виждаха такива птици за пръв път и възхищението им бе огромно. После се спуснаха сред пъстри цветни лехи. Следваше голям завой преди хълм с тунел, през който трябваше да минат.
– Бъдете спокойни приятелчета. – каза Трак-трак и отново наду своята свирка – Мисля, че пътуването през тунела ще ви хареса.
И наистина децата бяха очаровани. Те викаха „Ура„ и ръкопляскаха всеки път когато лампите святкаха още преди локомотивчето да ги е наближило. Едно момче обясни на всички, че със сигурност има фотоклетки, които включват и изключват светлината. Когато излязоха от тунела се озоваха в голяма прохладна гора.Листата на дърветата приятно шумоляха, а слънчевите лъчи се промушваха през тях и хвърляха закачливи отблясъци по лицата на децата.
– Ту-тууут! Спирка „Детска площадка„! – оповести Трак-трак и спря пред малка платформа. Веселите пътници слязоха от влакчето и се втурнаха към люлките, пързалките и въртележките, с които беше пълна площадката. Под сенките имаше малки масички с пейки, където децата можеха да си почиват и да закусват. Всички бяха толкова щастливи и улисани в игри, че се изненадаха когато отново чуха свирката на Трак-трак.
– Ту-тууут! Да тръгваме приятели, детската площадка ще бъде тук и следващия път. Децата заеха местата си и влакчето затрака по релсите. Излязоха от гората и пак се спуснаха сред цветните лехи. После обиколиха езерото от другата страна и ето че, отново бяха на гарата. Там ги чакаха началник Бил и родителите на децата. Трак-трак се усмихваше. Всички му благодаряха за чудесното пътешествие, а едно малко момиченце се приближи, прегърна го силно и каза:
– Благодаря ти Трак-трак! Ти си най-добрият ми приятел! Скоро пак ще дойда. Тези думи трогнаха влакчето, а прегръдката на момиченцето го топли през цялата нощ.
Приказката е част от конкурса на Mamamia.bg „Напиши ми приказка“.
