Когато на децата им е скучно, те ни дават да разберем за това ясно и категорично.
Съответно, ние, родителите правим всичко възможно да забавляваме и образоваме дребосъците си – чрез книги, уроци по пиано и солфеж, плуване или балет, със занимания на таблета. А замисляли ли сте се какво би станало, ако оставим децата да им бъде скучно понякога? Как това ще се отрази на развитието им?
Психологът Тереза Белтън започва да изследва темата за децата и скуката по време на нейно проучване за влиянието на телевизията върху детското въображение през 90-те години. Изненадана от липсата на въображение в много от стотиците истории на 10-12 годишни деца, които прочита, д-р Белтън започва да се чуди дали това може отчасти да е ефект от гледането на телевизия. Нейни по-ранни изследвания са показали, че телевизията наистина намалява творческия капацитет у децата.
Например, мащабно проучване в Канада през 80-те години, когато телевизията постепенно се разширява в цялата страна, сравнява деца от три различни групи – група, гледаща четири телевизионни канала, група с един ТВ канал и една, която не гледа телевизия. Учените изследвали тези групи два пъти, точно преди в един от градовете телевизията да се появи за първи път, и отново, две години по-късно. Децата в града без телевизия са отбелязали значително по-високи резултати в сферата на въображението, отколкото другите. Това продължава, докато тези деца не започват също да гледат телевизия. Тогава техните умения спадат до същото ниво като това на другите деца.
Според Тереза Белтън очевидният потискащ ефект от гледането на телевизия върху въображението е притеснителен, защото въображението е важно. То не само обогатява личните ни преживявания, а също е необходимо за емпатията – да можем да си представим себе си на мястото на някой друг, и е задължително за предизвикването на промяна. В случая с телевиязията, тя пречи на въображението, защото децата, а и възрастните, често разчитат на нея или на някое дигитално устройство, за да ги забавлява и елиминира скуката.
Според други изследователи на темата, пък, телевизията не влияе негативно върху въображението. В свое проучване Дороти Сингер пише, че телевизията стимулира въображението и може да бъде прекрасен учител за децата, представяйки им нови възможности и светове. Сингер е защитник на тезата, че не телевизията сама по себе си намалява въображението, а лошото съдържание, което предлагат някои канали и програми. В своя статия Кейлъб Уудбридж подкрепя това становище, пишейки: „Една добре написана книга може дълбоко да ангажира въображението ни, докато лошо написаната такава ще стимулира сетивата ни твърде слабо. Същото е с телевизията. В зависимост от качеството й, тя може да се използва, за да вдъхнови въображението или да го притъпи“.
Няколко години след изследването, д-р Белтън започва да забелязва как някои творци споменават колко е важна скуката за кариерата им, както в детството, така и сега. Заинтригувана от това, тя интервюира няколко такива личности. Една от тях е писателката и актриса Мийра Сийл. Тя разказва за училищните си ваканции на село, когато е била принудена да прави различни от обичайните неща, като да се научи да пече питки със старата дама в съседство. Скуката я кара също да започне да пише дневник, и именно той е този, на когото тя приписва писателската си кариера.
По същия начин, известният невролог Сюзън Грийнфийлд разказва, че като дете е прекарвала много време в рисуване и писане на разкази. Това става предшественик на направеното от нея научно изследване за човешкото поведение. Тя все още избира хартия и писалка вместо лаптоп, пътувайки в самолета, и очаква с охота тези скучни за повечето хора часове път.
Спортните, музикални и други организирани активности със сигурност допринасят за физическото, когнитивното, културно и социално развитие на детето. Но децата се нуждаят също от време, за да се изключват от бомбардировката на външния свят, да мечтаят, да преследват собствените си мисли и професии, и да открият личните си интереси и таланти.
Не е необходимо да имаме специален творчески талант, за да се възползваме от скуката. Просто трябва да оставим ума си да се скита от време на време, за да стимулираме психичното си благополучие и функциониране. Едно проучване дори показва, че, ако се занимавате с някаква лека и неангажираща дейност, в същото време скитащият ум е вероятно да излезе с творчески идеи и решения на проблемите ви. Така че е добре за децата да бъдат подпомогнати, за да се научат да се наслаждават на скуката и да не растат с очакването, че трябва да са постоянно в движение или забавлявани от нас.
Как да постъпим, когато на детето му е скучно
Родителите често се чувстват виновни, ако детето се оплаче, че му е скучно. Всъщност е много по-конструктивно да гледаме на скуката като на възможност, вместо като на липса. Родителите имат своята роля, но да бързаме да дадем на децата си готови идеи и решения, не е ползотворно. Вместо това, майките и бащите трябва да разберат, че на децата и тяхната креативност са нужни пространство, време и разхвърляна стая. Да, вярно е, дори да не ви се иска. Не трябва да пропускате да поставите условие после всичко да се подреди и ще държите хаоса в някакви граници.
Децата ще се нуждаят и от някои подръчни средства, но те не трябва да бъдат сложни, напротив. Най-простите материали често вършат най-добра работа. Всички сме чували за малкото дете, което без да обръща внимание на скъпия си подарък, играе с кутията, в която е бил опакован. За по-големи деца лупа, тебешир, кошница с кълбета вълна, могат да бъдат началото на много щастливо прекарани няколко часа.
За да получат максимална полза от времето на потенциална скука, всъщност от живота като цяло, децата се нуждаят и от вътрешни ресурси, както от материални такива. Качества като любопитство, постоянство, игривост, интерес и доверие, им позволяват да проучват, да създават и развиват своите изобретателност, наблюдение и концентрация. Те също така им помогат да научат да не спират, ако нещо не проработи от първия път, и да опитат отново. Чрез насърчаване на развитието на такива качества, родителите предлагат на децата си нещо с доживотна стойност.
Ако едно дете се е изчерпало откъм идеи, да му се даде някакъв вид предизвикателство ще го подкани да продължи да се забавлява с въображение. Предизвикателството може да варира от това детето да разбере какво обичат да похапват играчките му динозаври навън в двора, до излизането и създаването на история от снимки с няколко приятели и цифров фотоапарат.
Повечето родители ще се съгласят, че искат да отгледат уверени хора, които могат да предприемат инициативи и да мислят за себе си. Да запълвате времето на детето си, обаче, не ги учи на нищо, освен на зависимост от външни стимули, без значение дали това са материални придобивки или някакъв вид забавление. Осигуряването на добри условия и доверието в естествената склонност на децата да ангажират съзнанието си, са много по-вероятни предпоставки за отглеждане на независими, компетентни, пълни с идеи деца.
В действителност, в скуката има един урок за всички нас. Изключването на съзнанието и скитането на ума някъде далеч може да бъде страхотно и за възрастни.
