Ако прекалим с яденето, ще напълнеем, това ще ни потисне и… ще хапнем още малко, за да се успокоим… връзката между храната и здравето е изследвана отдавна, но дали и как храненето засяга емоционалното ни състояние?
През Средновековието хората са вярвали, че онова, което ядат, се отразява веднага на настроението. Ако искаш еротично стимулиране, ядеш яйца, говеждо, зрънца от нар или филе от паун. Чувстваш се потиснат? Тогава дюля, фурми или бъзова настойка. При липса на валиум, за успокояващо са се използвали марули и цикория. Кога ли сме оставили идеята, че храната може да афектира един от най-големите ни органи – мозъка?
И докато връзката между диабета и определен тип храна, както и между затлъстяването и сърдечните болести, е добре проучена, начинът, по който храната се отразява на душевното ни здраве, остава неизследван.
Изследванията на начина, по който храната влияе на емоционалното ни състояние, са в начална фаза и все пак има някои насоки. Екип учени, ръководен от Лина Бегдейк, например открива, че младите хора (под 30 години), които консумират фаст фуд повече от три пъти седмично, имат по-високи нива на стрес и тревожност. Този тип храни обикновено са богати на наситени и транс мазнини, както и на Омега 6 мастни киселини, и могат да провокират възпаление на стомаха, което на свой ред провокира тревожност и депресия и у хора, и у животни – твърди изследването. Също така онези, които консумират месо три пъти седмично или по-малко (което е ниска консумация), имат повече емоционални и здравни проблеми. „Бяхме изненадани от това – казва Бегдейк, – но настроението и месото са свързани на клетъчно ниво.“ Триптофанът в месото (една от 20-те основни аминокиселини) е предшественик на серотонина – химикалът, който ни кара да се чувстваме добре.
За хората над 30 изследването е установило, че консумирането на повече плодове и зеленчуци за сметка на въглехидратите, намалява тревожността и депресивните състояния. Плодовете са богати на антиоксиданти, които предпазват мозъка. Но благотворният ефект от по-малкото въглехидрати също е загадка, тъй като въглехидратите подпомагат производството на серотонин. Изследването е разглеждало ефектите на диетата върху настроението и обратно – на настроението върху диетата, но засега „повечето неща са в сферата на хипотезата – коментира Бегдейк. – Можем да кажем обаче, че те са свързани.“
Учените дават като пример прочутата Средиземноморската диета – „Тя съдържа всички компоненти, които са важни за здравата структура на мозъка: полиненаситени мазнини, минерали като цинк, съдържащи се в зърното, месото и млякото, магнезий от зелените листни зеленчуци, както и витамини В, С и Е от плодовете, зеленчуците и млечните продукти.
Преки пътища няма: „Изследвахме също така вземането на хранителни добавки. Те не оказват никакво влияние върху настроението.“
„Връзката между храната и настроението е строго индивидуална. Все пак, независимо, че месото ни прави по-щастливи, по празниците най-добре избягвайте тежките, засищащи храни.
