Най-хубавото да имаш близнаци, е че повечето майки се респектират, правят сравнение със своите неволи по отглеждането и първоначално не дават съвети. После се окопитват и леко започват да пробиват с въпроси.
Повечето са в посока на това как се справяме, че сигурно ни е много тежко, някои четкат самочувствието ни, казвайки, че те не биха издържали и т.н.
Отговорът ни винаги е един и същ – човек действа според обстоятелствата.
Аз пък се чудя, как се справят тези с трима близнаци. Все пак, имаш две ръце, два крака, жената – две гърди, къде точно поставяш третото в някои ситуации? Това няма да е проблем, ако имаш три едновременно – ще го измислиш. Ние също имаме трето, но дойде по-късно и това не се брои.
Има обаче една порода силно нахъсани майки. Те вярват в силата си, вярват в убежденията и методите си, повечето имат второ дете, което ги изстрелва в небесата на висшата педагогика и дръзват да се намесват в отглеждането на децата ми.
Естествено, случва им се само веднъж, докато се запознаем. Лекувам ги незабавно с два мои прости въпроса, те се задават един след друг – „Ти гледала ли си близнаци?”, и вторият е – „Колко деца имаш?”. Тогава у майката започват да бушуват мощни вътрешни конфликти. Пита се, дали не е стъпила този път накриво, дали този татко не е сменял повече памперси от нея, дали не е имал повече безсънни нощи и повече инфарктни ситуации от нея и най-вече – дали не знае повече от нея – тази, която най-гордо крачи в градинката.
Тя не знае, че като много патил, а и сценарист вженско токшоу, мога да й направя ехографски преглед, да огледам за миоми, после да й установя овулацията, да препоръчам на мъжа й да не се семеизпразва поне двадесет и четири часа преди датата и след като дойде сюблимният момент, тя да си вдигне краката на стената за по-голяма сигурност. После мога да й предпиша диети и добавки по време на бременността, да оглеждам периодично плода за малформации, да й го изродя, да й дам съвети за засилване на кърмата и накрая да й преподам австралийската система за ранно детско развитие.
Майката обаче вече е попаднала в капана. Започва да се оглежда за детето си, за да се измъкне. За съжаление то кротко си играе и няма повод да си тръгне рязко. Тогава другата майка, облечена в тяло на мъж с брада и корем, започва да я притиска до стената.Паркът й отеснява, приисква й се точно днес да си беше останала вкъщи, но вече е късно. Вътрешният й глас крещи – „Никога повече, защо си позволих да го направя!”
После се прибира, оправя децата, изкъпва себе си и заспива. На следващия ден излиза пред блока, приближава се до майката, която обичайно е свикнала да мачка и си го връща на нея.
