Случвало ли ви се е да отидете на гости и да ви поднесат огромна порция? Казвате си, че няма начин да я изядете цялата, но по някое време с изненада забелязвате, че сте я омели. Ако сте живяли на този свят повече от 30 години сигурно ви е направило впечатление, че размерът на хладилниците и на количките за пазаруване в супермаркетите се е увеличил. Същото се отнася за размера на чашите и чиниите. Ако имате вила или извънградска къща, където сте занесли старите чинии на баба си, ще ви направи впечатление, че те са доста по-малки на обиколка от съвременната посуда.
Всички тези неща ни превръщат в послушни деца, които изяждат всичко, което им се поднася.
“В човешката природа е да се храним, когато ни поднесат храна, и да изяждаме повече, когато ни поднасят повече”, пише в книгата си “Какво да ядем” Марион Нестле.
Проблемът е, че непрекъснато ни се предлага повече храна.
Друг проблем е, че тази храна е опакована като единична порция.
Психолозите на храненето говорят за “предразположение към мерни единици”, означаващо,че сме склонни да считаме, че порцията се равнява на нещо единично, без значение какъв е размерът й. А това може да е едно-единствено парче пица, съдържащо 2000 калории – нормата за цял ден, побрана в едно-единствено ястие за бързо хранене.
Около Коледа големите кафетерии предлагат най-различни празнични напитки с добавки като карамел, сметана, канела, шоколадови перли и какво ли не още. Понякога хранителната стойност на подобно питие може да достигне внушителните 600 до 800 калории и да надхвърли в пъти дневния препоръчителен пирем на захари мазнини. Става дума за една-единствена чаша с напитка.
Наистина ли е толкова лесно да бъдем излъгани от размера? Оказва се, че да.
Учени от Кембриджския университет под ръководството на Тереза Марто, директор на изследователския екип по поведенчески и здравни проучвания, провели експеримент в местен пъб в Кембридж, наречен The Pint Shop.
Учените установили, че когато се използват по-големи чаши (370 мл вместо 300 мл), продажбите на стандартната порция от 175 мл вино са се увеличили с 9%.
По-големите чаши карали хората да смятат, че пият по-малко, и те поглъщали виното по-бързо. И докато надеждите на Марто и екипа й били властите да разгледат тези изследвания и да въведат политики за намаляване на предлагането на големи порции, местният пъб започнал да сервира виното постоянно в големи чаши.
Всъщност изглежда, че единствените, които са неподатливи на големите порции, са малките деца.
До 3-4-годишна възраст, децата имат завидна способност да спират да се хранят, когато са сити. След тази възраст саморегулацията на глада се губи, уви понякога завинаги.
Едно изследване от САЩ установява, че когато 3-годишни деца получат малки, средни и големи порции макарони със сирене, те винаги изяждат приблизително едно и също количество. Обратно, 5-годишните деца изяждат много повече, когато порцията макарони със сирене бъде увеличена. (Имайте го предвид следващия път, когато започнете да увещавате тригодишното си дете да хапне „още една за мама“.)
Какво да правим?
Класическият прийом е да изхвърлим големите чинии (да, и онези елегантните с широкия борд, и тях), да сипваме определено количество храна и да добавяме повече.
Също така помага да внимаваме. Когато сме на масата, трябва да се храним и да разговаряме с близките си, но да държим телефоните и всички останали екрани надалече. Многобройни изследвания установяват, че когато се храним пред телевизора, поглъщаме много повече храна. Просто вниманието ни е приспано, разарът ни се подлъгва и преяждаме.
Друг интересен метод за измерване на количеството храна… е в собствените ни ръце.
Дланта, без пръстите например е индикатор за количеството месо, което да ядем. Видът на месото е без значение.
Свитият юмрук представлява оптималното количество въглехидрати (хляб, картофи, паста, ориз), което да поемем за деня.
Когато съберете шепите на двете си ръце – това е оптималното количеството листни зеленчуци (маруля, зеле, спанак), което да поемете на един път. По отношение на плодовете и зеленчуците препоръките са за пет такива порции дневно.
Шепата на едната ръка е равна на порция плодове или зеленчуци като броколи, моркови и т.н. Измерена по този начин една порция се равнява приблизително на 80 гр., а както вече споменахме, препоръчителната доза е 5 такива порции на ден.
Горната фаланга на палеца е колкото количеството мазнини за ден (масло, зехтин, слънчогледово масло, майонеза и т.н.).
Когато долепите палеца и показалеца си, ще видите количеството сирене за деня (а ако обичате сирената, е добре да имате дълги пръсти).
Дланта без пръстите показва колко мазна риба като сьомга или шаран може да ядете. За бялата риба можете да се отпуснете – дланта+пръстите.
Двете последни фаланги на показалеца показват колко шоколад може да хапвате, без да повлияете негативно на обиколката си.