Тя е бяла, кристална и пристастяваща. Към рафинирана захар се привиква, твърди изследване, публикувано в Британския журнал за спортна медицина. Опитите върху животни показват, че когато плъховете например се изправят пред избор между кокаин и захар, избират без колебание второто.
Еволюцията пък ни учи, че когато ни се е приисквало сладко сме ядали мед и зрели плодове и сме складирали излишъка от енергия под формата на мазнини за времето, когато храната ще е оскъдна. Днес захарта е налице и в изобилие под формата на захароза и на високофруктозен царевичен сироп – а общото между тях е отсъствието на хранителна стойност (минералите и витамините се губят в процеса на преработка) и ето ни пристрастени.
Захарта ни кара да пълнеем, може да ни докара диабет тип 2, повишава кръвното налягане и угоява черния ни дроб, но също така ни оправя настроението, кара ни да се чувстваме наградени и еуфорични.
Доктор Джеймс Ди Николантонио от Средноамериканския сърдечен институт изтъква, че за разлика от солта, захарта „не ни подава сигнал за отвращение“. „Рецепторите за сол дават сигнал, когато поемаме твърде много, но това не става със захарта – което значи, че трябва да си изградим защитен механизъм, който дани предпазва от прекалена консумация не на сол, а на захар – казва той. – Хората могат да изядат цяла кутия бисквити или няколко шоколада и да продължават да искат още.“
Дали рафнираната захар е пристрастяваща или не, се дебатира отдавна. Онова, което е извън съмнение, е че ние всички ядем много от нея. И тук не важи правилото на умереността – абсолютно всяко количество рафинирана захар е в повече.
Според Ди Николантонио рафинираната захар може да предизвика системно консумиране и непреодолима нужда – т.е. симптоми, характерни за пристрастяването. Има и захарна абстиненция. „Симптомите за недостиг на захар идват от липса на допамин в мозъка, а той на свой ред може да доведе до дефицит на внимание, хиперактивност, може да доведе и до такова състояние на съзнанието, сходно с това на пиценти с депресия.“
В реакциите на тялото ни на захарта имаи генетичен фактор, понеже всички ние я възприемаме различно.
Но като цяло в модерния свят рафинираната захар ни дава едно от най-силните сензорни удоволствия, което си е повод за тревога.
