Онова, което навремето се е наричало вечеринка или соаре, впоследствие терен, по-късно купон, а днес – парти, в общи линии винаги представлява социално събитие, по време на което можем да сверим в какъв етап от живота си се намираме.
Първите купони, които организирах в прогимназията, се случваха на рождените ми дни и повтаряха приблизително еднакъв сценарий: майка ми поръбваше разноцветни чаши със захар, приготвяше сандвичи с майонеза, боядисана в различни цветове с бои за торта (поради някаква причина никой не ядеше синята), пускаше френска музика, организираше импровизиран театър и в кулминацията на партито аз издевателствах над малолетните си гости, като им свирех на пиано най-новите етюди на Черни, които съм усвоила.
Купоните между прогимназията и гимназията, към седми клас, се придвижиха в друга посока. Играехме на шише, изчервявайки се като презрели дини, когато се паднеше да пратим въздушна целувка на обекта на нашите страсти, играехме на „шапка“, танцувайки блус със съучениците, с които седим заедно по история, опитвайки се всячески да отблъснем максимално надалеч партньора с ръце, и с напредването на вечерта (към 17ч.) започвахме играта на „3 минути в Рая“, която изискваше лежане в едно легло до момче и момиче, избрано на лотариен принцип. Гледката отстрани вероятно е била вълнуваща: няколко двойки пред-тийнейджъри, лежащи едни до други с нацупени физиономии и телесна гъвкавост на мумии, търпеливо чакащи проклетите три минути да изтекат.
Между 8-ми и 12-ти клас в купоните се включи алкохолът и ги промени до неузнаваемост. Още в първата гимназиална година купонът доби очертанията на содомогоморово събитие, по време на което пияни момичета яздеха не по-малко пияни момчета като коне, момчетата викаха по телефона проститутки, на които после не отваряха вратата, а момичетата, които си ги харесваха, крещяха от банята, че ще си срежат вените със самобръсначката на бащата на Пепи всеки момент.
Малко преди абитуриентския бал към алкохола се присъедини и сексът, който тотално изкриви физиономията на дотогавашния тийнейджърски купон. Играта „3 минути в Рая“ продължи да се пласира, но минутите вече бяха по-скоро две, а „раят“ се манифестираше единствено в клюкаренето кой с кого е играл в училищните кафенета след даскало. До пластмасовите чаши с водка „Doctor`s“ с витамин С вече се мъдреха и пакети презервативи Cool с рисунка на щрауси, кутии с кафяво Victory и листчета OCB, които ясно бележеха пътя ни към порастването. Най-голямата гордост беше да попаднеш в „изтрезвителното“, най-голямото съкровище – текилата, която струваше 50 ст. чашата (поне в дискотеките), а най-трепетното вълнение – кой къде има косми и как да разберем.
Мина и този период и купоните по домовете се заклещиха в набеденото лоно на скуката, а на тяхно място дойдоха партитата. Електронните партита, „Метрополис“, „Ялта“, черните партита, „Индиго“, „Уеста“, „Алиби“, „Алигатор“, басейна „Мария Луиза“, изгревът на Ъпсурт. По-малко алкохол, повече трева, също толкова драма. В същото време в паралелни софийски реалности се вихреха чалга дискотеките, купоните в читалните на „Студентски град“, от които кънтеше „Бясно карай, на червено“ и слабо популярните клубни партита.
Някъде в университета цигарите неусетно спряха да бъдат яки, наркотиците позагубиха чара си, а някои странни индивиди започнаха да си хващат сериозни гаджета и да ходят на парти не с идеята, че е желателно да се забият с някого. Сериозните гаджета се оказаха поредния крайъгълен камък в историята на купоните. Все по-малко похотливи погледи и все повече отегчени двойки, които за всеобщо учудване предпочитат да се приберат и да правят секс по домовете си, вместо да го направят набързо в някоя тоалетна като нормални хора.
Някъде малко след този период, на домашните събирания, които взеха отново да набират популярност, взеха да се появяват същите отегчени двойки, като този път жената се оказваше с огромен корем и започваше да мрънка, че в помещението се пуши. „Пуши се? В смисъл? Ти не беше ли същото момиче, което повръщаше на алеята на скейтерите в парка и не беше ли точно ти тази, която се хвалеше, че се е забила с трима в една вечер, докато пуши цигара от цигара и смуче тъмна бира като сибирка?„.
Първата бременна в компанията винаги е зловещ символ на настъпващата зрялост. След това заразата започва да пълзи и докато спомените за пушенето на затворени пространства и пиенето на портокалов сок единствено с голяма водка избледняват, все повече познати минават „от другата страна“. И ето, че преди да се усетим, партитата са само служебни, а онова, което сме наричали „партита“, вече са „гостита“, пушенето навсякъде е забранено, алкохолът се пие само с мезе, а върхът на забавлението е масова игра на Dixit с шестима участника.
На партитата, на които ходя в момента, не мога да разбера кои са модерните сортове холандски коз, нито как да се предпазя от забременяване с чай от каркаде, но мога да узная кои са най-добрите способи за ефективно изпомпване на кърма от женската компания, и как най-добре се менажира потреблението на електричество в дома – от мъжката. Опасността да се натровя с евтин алкохол е заменена от тази да стъпя върху лего, а чашите с алкохол никога не са пластмасови и цветни, за да не ги объркат децата с чаши с вода.
Подозирам, че в следващото десетилетие трапезите по купони ще стават все по-софистицирани, разговорите – все по-интелектуални, а играчките в ъгъла ще бъдат заменени от учебници. И всъщност, това е чудесно. Защото няма по-тъжна гледка от 30-годишен мъж, който още говори на „копеле“ , гаси си фасовете в саксиите и бърза да хване градския транспорт, защото няма пари за такси. Освен, може би, жена, която ходи по купони, на които музиката секва в 22ч., защото децата лягат да спят, и пише носталгични словоизлияния за доброто старо време, когато е играла на „3 минути в Рая“.
