Детската градина е нещо като необходимо зло. Кое е повече в комбинацията необходимо и зло е тема на друг разговор.
Детската създава трайни хранителни травми, причинени от специалитети като грис, малеби, таратор със стъргани моркови и кюфтета в бял сос. Понякога нанася и по-тежки травми.
Няма да отваряме болезнената тема за похвати като засрамване на провинил се пред останалите или налагане на стереотипи, според които момиченцата си играят само с розови неща, а момченцата с Лего Нинджаго.
Понякога заради детската се налага упорито да връщате детето към правилните форми на глаголите от първо спрежение „четем, пишем, спим“ вместо „четеме, пишеме, спиме“. А също трябва да обясняваме, че понеже леля Таня казва „пѝкам“, не значи, че така се казва. Изобщо детската е благодатна тема за научаване на…
Лоши думи и жестове
„Йоан показа среден пръст, Леа нарича баба си педераст, Ая не знаеше думички като „гадняр“ и „лайно“. А всички ние живеем в идеален свят, в който лайна не съществуват и шофьорите не си крещят: „педерасгиздав“. На вас никога, ама абсолютно никога не ви се случва да изпуснете някое „Мамка му!“, когато се порежете или изпуснете чиния с храна.
Може да ви успокои факта, че във френския език има специална ругатня за деца. На езика на Молиер Сaca boudin (в буквален превод лайняна наденица) е непристоен израз, предназначен за деца. Представете си значи, изтънчените французи са прозрели, че децата се изправят пред множество граници и забрани и имат нужда от вентил за изпускане на напрежението.
Рано или късно детето ви ще се сблъска с лошите думи. Ваша работа е да му обясните значението им и кога те (не) се използват.
Всъщност вероятността да ги чуе извън детската е също толкова голяма – неизбежен ефект на социализацията. А и повечето учителки внимават за речника, който децата използват.
Не им напомнят да пият вода
Извън страховитите истории за градини, в които на децата умишлено не се дава вода, за да се редуцира риска да подмокрят гащите, на повечето места въпросът е решен. Децата си носят бутилки. Да, ама бутилката си е все толкова пълна понеже „оная некадърница, дето и без това нищо не прави, не му е напомнила да пие.“
Мдаммм, вие сте индивид, който е загрижен за здравето и профилактиката. Ето, даже онзи ден прочетохте как Бийонсе си е върнала формата след раждането на близнаците благодарение на изпитите 2 литра вода дневно. Е да, ама вашето дете не е чело за навиците на Бийонсе. То разполага с един надежден механизъм, който безпогрешно му показва кога има нужда от вода. Нарича се жажда. Вие впрочем разполагате със същия механизъм. Имали са го даже хората от пред-дигиталната ера, които не са имали възможност да се осведомят за полезните навици на Бийонсе. Когато детето ожаднее, то ще си потърси бутилката. Учителката трябва да го пусне до гардеробчето да си я вземе, но не й е работа да напомня на трийсетина деца през петнайсет минути да надигат бутилките, само защото онзи ден в „Health and Beauty“ вие пак прочетохте колко е важно да се пият 8 чаши дневно.
Много боледува
Факт, социализацията не е лесна работа. Има деца с по-крехка имунна защита, има и държеливи. Децата са всякакви, но вероятността тригодишно, облечено в края на октомври с чорапогащник под термо-панталона, да започне да боледува е голяма. Всички онези трогателни вълнени пуловери, двойни чорапогащници и шапки от нещавена вълна, в които тапицираме децата от любов и загриженост, изнежват и водят до прегряване.
Имам скандалното подозрение, че учителката не носи вина, задето детето е излязло на двора в 11.00 часа БЕЗ ШАПКА през септември.
Не ги занимават достатъчно
В моето дете дреме истински гений на живописта/математиката/музиката/танца. Понякога обаче геният има тежка дрямка и трябват сериозни усилия да бъде разбуден. Все пак това не е работа на детската градина. Тя не е (и слава богу) детективска агенция за ранно диагностициране на таланти. В детската децата рисуват, лепят апликации и мачкат пластелин не за да събудят вътрешния си Леонардо, а за да се провери дали се развиват правилно и дали притежават способности, характерни за определената възраст.
Инак и аз се дразня като разбера, че във времето за гимнастика се пуска „Деспасито“ и „Коко Джамбо“, наместо Бийтълс или АББА, но уви , това е положението – интонационната среда не е на висота.
Както казахме в началото, детските градини имат много недостатъци, но е добре да хейтим умно и да се концентрираме върху реалните проблеми, а не да стреляме напосоки, разкривайки, че самите ние не сме съвсем безпогрешни.