Елена Петрова е от онези жени, които освен физическа красота носят и аурата на доброта, мъдрост и интелект, които поставят всяка дама в отделна категория. Тя е познато лице от театралната сцена, киното и телевизионните продукции. Образите й в киното и театъра варират – от драматични, през романтични до почти комични.
Има ли образи в живота или това е тя, Елена Петрова, може да прочетете в интервюто, в което си говорим за децата, работата и живота:
Какво казват децата ти за теб?
Че съм най-прекрасната, най-невероятната майка, най-талантливата актриса, майката, за която винаги са мечтали да имат. Наскоро ме помолиха да им обещая, че никога няма ад остарявам и сега търся начин да се справя с това обещание, защото съм се навила да го спазя. Всеотдаен родител съм и много обичам деца, понякога съм като аниматор. Събирах до скоро много деца вкъщи и освен да се грижа за тях и много ги занимах – играех с тях, скачах с тях. Може би за това освен майка, виждат в мен и нещо като играчка.
Ако искат да стават актьори, какво ще им кажеш?
Да станат. Ако искат съвет, ще им кажа, че е безкрайно трудно и че вероятно ще трябав да ги издържаме ял живот с баща им, освен ако не са безкрайно талантливи, което не мога да преценя отсега.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
В България, в този бизнес, защото актьорството е бизнес, най-богатите най-талантливите ли са?
Това е някакъв оксиморон.
Най-богатите не са ли най-комерсиалните, тези, които участват в реклами, риалитита..
Това е по-правилния въпрос. Много е хубаво в днешно време, то вече е привилегия, да можеш да отказваш. Не е много лесно, защото трябва да имаш стабилност, спокойствие, финансова стабилност.
А като казвам стабилност и спокойствие, може би всяко семейство и всяка жена си го мечтае, но като казвам стабилност – аз не искам да имам възможност да си купувам неща. Защото едно време си купувахме неща, защото имахме необходимост, ние сме от това поколение. А сега имаме необходимост да купуваме неща. Преди децата излизаха навън, сега влизат вътре – всичко това е много зловещо, но ти го приемаш. Това спокойствие, което бих имала, от тази финансова независимост, ще ми даде възможност да си развивам фантазията и да работя върху себе си като артист, като личност. Това е най-важното в днешно време, а не какво притежаваш.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
Много ще ти отива да участваш в сериал като „Големите малки лъжи“
Аз всякакви неща бих играла. Това ми е друг драматичен момент, като нямам отговор на тоя въпрос: защо много нашите български режисьори не искат да рискуват и да ни предлагат работа, която е много различна от това, което са видели, че мога да правя и да играя. Много бих искала някой да рискува и да ме поведе по път, който е необикновен луд, странен. Просто да ме прекара по този път и аз да изкарам от себе си други неща, просто да видя, че мога и други работи. Винаги давам примера с Чарлийз Терон и превъплъщението й в „Чудовище“. Ето такива неща искам да ми се случат, а съм сигурна, че и повечето ми колежки го искат.
А имаш ли луди фенове, които се влюбват в някой твой образ и после те преследват?
Имам да, макар, че нямам профил във Facebook, така че от тази гледна точка съм ограничена. Но пък се оказва, че има хора, които правят фалшиви профили и си позволяват да злоупотребяват, като се представят за мен и не само си позволяват коментари и изказвания, които аз никога не бих си позволила, но и се минава всякаква морална граница – наскоро разбрах, че някакво момиче се представяло, че говори от мое име и събирало средства за различни каузи.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
Имам и един друг случай, по време на турнето, в което участвах в Щатите тази година, едно момче ме спря в един ресторант и ми призна, че една година е чакал да го приема за приятел и накрая ме изтрил. Аз му обясних, че никога не съм ползвала Facebook.
Това са крадци на животи, не знам защо толкова много хора си позволяват да правят това, да злоупотребяват с нечие име.
Разкажи за театралните турнета в чужбина.
Ами аз пътувам вече доста години, като това лято в САЩ обиколихме осем щата. Има организатори, които запазват зали и се занимават с логистиката. Понякога е много тежко, защото пътуваме много, сменяме градове, играем всяка вечер. Но пък хората са много щастливи, залите са пълни и после по един час си говорим с публиката, снимаме се, раздаваме автографи. Някои изцяло гледат българка телевизия. Повечето хора, с които се срещаме не са се вписали в американския начин на живот, те са си създали свой оазис, свой собствен свят от българи. Има голям интерес и напоследък много колеги пътуват и в щатите и в Европа. Голяма част от българите в чужбина гледат много, гледат всичко, гледат и риалити форматите.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
Ти как си с риалити форматите?
Не мога, не е моето, имам си работа, имам си и деца, за да се занимавам с подобни неща. Предпочитам да гледам филм, да прочета някой книга. Знам какво се случва, защото всички обсъждат.
А ти би ли участвала в такъв формат?
Не. Преди години са ме канили, вече знаят, че нямам интерес, но отказах категорично. Освен това смятам, че човек когато влиза в подобни формати, много добре трябва да познава себе си, трябва да си наясно със себе си, че ще бъдат провокирани най-тъмните ти демонични и лоши страни, защото всеки човек ги носи, но просто не се провокират. Например, ако видя, че някой напада детето ми ще стана една много лоша жена, която дори аз никой не познава, която дори аз не знам, че мога да бъда, но ще стана, защото това е инстинкт за самосъхранение. Може би и точно тава се случва с хората, много добри хора, с кариера, с опит, които разсъждават добре, в един момент виждаш едни животни.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
Прехвърляш ли мечти върху децата?
За тях планирам само да са добри хора, да си стъпят на правилния път, да ги възпитавам добре и да имат добро възпитание. А когато съм им поставила правилната основа вкъщи, вярвам, че ще търсят и такива компании. Аз съм им казала, че ще съм винаги до тях. Научила съм ги, че каквото и да им се лсучи, дори да си мислят, че е най-лошото на света, трябва да дойдат и да ми кажат ана мен или на баща им, ние сме винаги зад тях.
Децата разбират ли се?
Да, много. Макар, че понякога си казват как единия се грижи повече за другия. Имам различен подход към двамата – към сина ми по-мъжки, държа да го науча как трябва да се държи като истински кавалер, а към дъщеря ми по-гальовно.
Не искам да философствам, но си поговорихме за много хубави теми, а напоследък много рядко намираш хора, с които да можеш да говориш добре, за важите теми. Хората се превръщат в ограничени консуматори.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
Децата ти имат ли социални мрежи?
Не, защото съм им обяснила че са малки и не ползват Facebook.
Твоите приятели какви са?
Обичам да си говорим откровено, да разсъждаваме, например да потърсим отговор на въпроса: защо двама души не могат да се разберат?
Мъжете актьори какви са?
Ужасно суетни и самодостатъчни, в повечето случаи. Такава е професията. Не искам да ги обидя, но сякаш ни възприемат все по-често като колеги, а не като жени и дами. Аз работя в много хубава група, повечето са ми приятели и ако нямаме това разбирателство, няма да можем да работим – ние постоянно пътуваме. Ако не сме приятели и не си даваме сметка, че не сме нещо особено специално, никой не е по-специален от другия. Ние сме една формация – Мелпомена, в която сме основно приятели и се събираме да играем представления, които ни харесват. Това е важно – всеки един човек, който се присъедини към нашата група, трябва да бъде тестван.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
От тази година работя и в театър Българска армия и там направихме много хубави неща. Преди това в Народния, все с хора, с които можем да се разбираме от една дума, имаме си уважението и се вълнуваме какво се случва с другия.
Какво гледаш сега?
Гледам всякакви филми, сериали също, но определени си ги следя – като Homeland. Пробвах се с Twin Peaks, но е твърде откачено. Искам да проумея защо Дейвид Линч го прави, вътре има кодове, символи, но понякога не мога да го проумея. Има страхотен каст, там не можеш да откажеш да участваш, независимо какво ще играеш. Има моменти, в които се чудя дали всичко е откачено или гениално и какво значат тези кодове – може би трябва да извикаме Къмбърбач, за да ги разшифрова.
А относно книги – четох напоследък много биографии, подхванах втората част на Шантарам, взех „Тихата вяра в ангели“, която е бестселър на амазон. С много приятели и колеги си подаряваме и разменяме книги.
