Дания е една от най-благоприятните страни в Европа за бременеене и създаване на семейство като цяло. Датската система прави какво ли не за насърчаване на раждаемостта, както и осиновяванията (да видиш двама татковци или две майки да бутат количка в парка тук е нещо съвсем нормално). Също така се дава мило и драго, за да се подкрепят т. нар. “самотни родители” или иначе казано – ако се случи да забременееш и да нямаш мъж до себе си, да не се шашкаш как ще го отгледаш това дете, а да си спокойна, че всичко ще е наред както с теб, така и с детето и няма да живеете мизерно.
Искам обаче да разкажа от личен опит какво е да си бременна в Дания, като се надявам на някого това да е полезно.
Живея в Копенхаген от началото на 10-тата гестационна седмица, в момента съм в началото на второто тримесечие, затова мога да споделя опита си само до този момент.
Първото и жизненоважно нещо, когато решиш да живееш в Дания, е да имаш CPR номер (абревиатура за Central Person Register). Този номер тук – в Дания, е по-важен от ЕГН-то за нас в България. С този номер ти си регистриран в датската система и реално можеш да живееш в държавата. Като граждани на ЕС, ние можем свободно да влезем в Дания и да живеем в страната колкото си поискаме (по закон са уж 6 месеца, но никой не ти засича това време). Обаче без CPR номер не можеш да работиш, не можеш да си наемеш квартира (или купиш жилище), не можеш да имаш датски мобилен номер на договор към оператор, не можеш да имаш банкова сметка и нямаш достъп до още сума ти неща, но най-важното – не можеш да се възползваш от уникалната им, безплатна здравноосигурителна система.
Има няколко начина, по които да се сдобиеш с този CPR – да си намериш работа на договор с поне 25 работни часа на седмица, да си приет като студент в датски университет, да си на издръжка на датски гражданин, което се нарича “спонсорство” и се доказва с доход от страна на “спонсора” или да имаш семейна връзка с датски гражданин. Подробности и точна информация за тези неща можете да прочетете тук.
Обаче бременността не се вълнува от административни неуредици, а си тече с пълна сила, съответно аз се оказах бременна в 10-а седмица в Дания без CPR номер, само с европейска здравноосигурителна карта (вижте какво е това тук), която обаче ми върши работа само при спешни случаи.
Както всяка бременна, а и не само, жена знае между 10 и 13+6 г.с. се прави биохимичния скрининг, който да покаже всичко наред ли е с плода и по-точно – заплашен ли е от синдром на Даун и т.н.
Тъй като това ми е първа бременност, е разбираемо, че бях малко по-напрегната в тази ситуация на здравнонеосигурено лице в чужда държава, пък била тя и една от най-развитите и благоприятни за живеене в Европа. Всичко обаче се нареди почти по ноти, след като личният лекар на таткото (който е с датско гражданство) светкавично ни даде не един, а два часа в една седмица за преглед при него.
Без да имам великия CPR номер, без да работя или уча в страната, се оказа, че пак ще получа медицински грижи и то напълно безплатно, което рязко контрастираше с положението у нас.
В България въпреки че съм с непрекъснато здравно осигуряване от повече от 10 години (и то на доста висока заплата, ако трябва да съм честна), си заплащам за всяко посещение при личния лекар, всяко посещение при специалиста след това (такса “обработка направление”), че дори и чашката за урина в лабораторията. Пък нека съм активно разботеща, осигуряваща се на пълната си заплата, бременна и т.н.
При копенхагенския личен лекар първо ни посрещна сестрата, която отдели забележително много време на мен и таткото, за да попълни медицинското ми досие. За първи път някой ми задаваше въпроси и за бащата(при личния лекар в София и на двете посещения при нашенски гинеколог след това никой не се поинтересува).
Ще се опитам да направя паралел между двете държави и това, което лично аз съм получила като прегледи и отношение от лекарите като бременна.
В България отидох на гинеколог в 5+4 г.с. Знаех, че съм бременна само от двете чертички на двата теста, които направих. Лекарят ме погледна на видеозон, за да види една блуждаеща в мен точка и да ми каже, че ще се видим отново след 3 седмици, за да разберем тази точка ще я бъде ли в зародиш или не. В уреченото време отидох пак, за да видим, че точката е решила да стане човек. Тогава ми взеха кръв и урина за стандартните тестове, както и секрет за микробиология. Резултати проверих в сайта на лабораторията. Повече не съм ходила в България на лекар, тъй като заминах за Дания.
В Копенхагенсе озовах в лекарския кабинет в 11+3 г.с., където ми взеха отново кръв и урина, но освен стандартната кръвна картина, ме тестваха за ХИВ, сифилис, хепатит и т.н. Също така ми зададоха един куп въпроси, които не чух в България, като – спазвам ли някакъв по-специален режим на хранене (демек дали съм вегетарианец, веган или нещо подобно), пуша ли, взимам ли наркотици или някакви успокоителни, ваксинирана ли съм против шарка, имам ли алергии, има ли таткото алергии към нещо и т.н.
Измериха ми ръст и тегло, дадоха ми чашки за урина да си имам за другия път направо да си нося от вкъщи. В медицинското ми досие записаха още какво работя аз (предстоеше ми да стана учителка в съботното българско училище в града) и какво мъжът ми.
Интересното беше, че кръвта и урината се взимат по всяко време на деня (няма изискване да си гладна и жадна) и то в самия кабинет на лекаря, от където след това материалът се транспортира към лабораторията в болницата от един човек на колело със специално ремарке към него.
Два дена по-късно отново в кабинета на доктора ми казаха, че резултатите от изследванията са идеални, попитаха ме имам ли оплаквания или въпроси, казаха ми да ям каквото поискам, но да давам превес на плодове и зеленчуци, да се движа, но без да тичам на маратони и ми заявиха, че следващият ми преглед ще е чак в 24 г.с., с после отново в 32 г.с. Никакви пари за абсолютно нищо не съм дала.
За жалост обаче се оказа, че биохимичният скрининг трябва да си го платим в частна клиника, тъй като нямам CPR номер… Ако бях подала документи за получаването на такъв, изследването щеше да ми е безплатно, но това още не се беше случило.
Както знаете, този биохимичен скрининг е препоръчителен, но не задължителен. Ние решихме все пак да го направим и си записахме час в частна клиника. Взеха ми кръв и гледаха бебето продължително на видеозон. Дадоха ни един куп снимки, както и няколко видеа на малкото човече да си имаме за спомен. След няколко дни ми излязоха и резултатите, които показаха, че няма от какво да се притесняваме. Цялото това нещо обаче ни струваше 1500 крони (приблизително 395лв + някакъв процент такса, че плащам с българска карта).
Интересното е, че в Дания като цяло видеозон по време на бременност се прави два пъти – между 11 и 13+6 г.с. и после пак между 18 и 20 г.с. Разбира се, ако бременността е рискова или наблюдаващият лекар е преценил, могат да се извършват повече процедури, но ако всичко е наред, това е което получаваш. При твое желание можеш да заплащаш в частни клиники да гледат бебето ти колкото пъти пожелаеш.
Другото интересно е, че бременната ходи при личния си лекар само ако се наложи. Ако всичко е нормално, то ще посетиш лекарския кабинет не повече от 3-4 пъти за всички 9 месеца.
Разбира се, в определен етап, до който може би аз още не съм стигнала, ти се “зачислява” акушерка, към която се обръщаш с каквито въпроси имаш, както и на която първо се обаждаш, като ти изтекат водите.
Любопитното е, че тук е редовна практика да си пишеш мейли с личния ти лекар, ако имаш въпроси или друго. За щастие, в България моят гинеколог предлагаше същата “улуга”, но той е по-скоро изключение от масата.
Също така в Дания бременните жени са изключително активни. Ще ги видите да хвърчат с колелетата си навсякъде и с всякакви по размер кореми. Освен това никой не те принуждава нищо да купуваш, нито пък има кой знае какви реклами за препарати за бременни.
Не мога да кажа същото за България… И без да съм била бременна, във всеки лекарски кабинет, лаборатория и аптека ме посрещат несметни количества реклами на витамини, добавки, изследвания и всякакви други неща, които обещават да имам най-перфектната, спокойна и надеждна бременност на света и да родя идеално здравото дете.
Тук ако искаш да пиеш витамини, ще ти препоръчат някакви, но всичко, на което се залага, е активното движение на майката. Аз лично си купих комбинирани витамини за бременни и крем против стрии от Matas – местния еквивалент на нашите Lily и Beauty Zone, и с това приключих въпроса с добавките. Разбира се, ям ежедневно всякакви плодове и зеленчуци, които тук са на доста прилични цени.
Друго, което мога да споделя, е че в Дания бременната може да каже за състоянието си на работодателя 3 месеца преди термина и никой не би ѝ направил проблем за това.
Също така има безплатни курсове (включително на английски) за бременни, които се провеждат в местните копенхагенски болници. Има най-разнообразни активности за бъдещи майки и татковци, къде платени, къде безплатни, нужно е единствено да имаш великия CPR.
По отношение на раждането мога дасподеля само каквато информация имам от местните майки и сайтове – избираш как да раждаш, като може и у дома или във вана/басейн, избираш дали да си с упойка или без, можеш да си занесеш музика и да ти я пуснат в родилната зала, не е нужно да носиш нощници или други пособия, такива ще ти се осигурят от болницата, веднага след като родиш детето, го слагат на гърдите ти да се запознаете и погушкате, а през това време лекарят се занимава с пъпната връв, плацента и т.н., и ако всичко е наред с майката и бебето, изписването се случва между 4 и 6 часа след раждането.
След това за теб се грижи акушерката, която са ти зачислили още преди това, като ти се обажда по телефона да те пита как си и идва на посещения в дома ти при необходимост (или по твое желание).
Всички тези неща се надявам да ги изживея и да мога да ви ги разкажа от личен опит 🙂
Чувствайте се свободни да разкажете за вашите бременни преживявания в чужбина на office@mamamia.bg
