Преди повече от три години с брат ми бяхме поканени да правим театрален тренинг близо до Ню Йорк. Бяхме група режисьори от различни страни, работихме с американски актьори – отлично подготвени.
В една от почивките две актриси се обидиха не на шега на брат ми, че им е казал „край на почивката, дами“, а една друга на следващия ден ми каза, че не е актриса. “I am not an actress. I am an artist”.
Tалантливите актриси твърдяха, че да бъдат наричани дами е обидно и сексистко и не разбираха защо аз не разбирам, че не може да си артист, ако си само и единствено актриса. Но аз знаех, че съм отскоро и за малко в тази държава и че не знам нищо за социокултурния й код на общуване. И сега не разбирам защо тамошните избиратели интронираха на президентския стол женомразец, ксенофоб и хомофоб, а не жена.
Вчера моя близка сподели във Фейсбук, че има още едно образование – дипломирала се е със специалност „Право“. И беше поздравена от друга жена с: „Честито, добре дошла, колега“. Намесих се в разговора, питайки кому е нужно една жена да представя професията си в мъжки род и чух умопомрачаващи доводи като: “Колега идва от латински език, и важи и за двата рода”. Ебаси доводът! Ами има езици с един род.
След това написаха, че колежка било производно на “другарка”, носело полъх от социализма; след това – че в академичните среди така е прието; след това – че това е много важна езикова поправка, приета от БАН и влязла като норма. И това бяха доводи на жени.
Моята приятелка ми написа в лично съобщение, че в университета, в който е завършила “Право”, преподавателите мъже се обръщали към студентките с „колега“ вместо с „колежке“, защото били заплашвани със съд от самите студентки.
Точно тук спрях да разбирам, някакъв предпазен механизъм се спусна в главата ми и попречи на мозъка ми да даде на късо. Да искаш да съдиш някого, защото се отнася с теб като с жена, каквато всъщност си… Това не е просто оксиморон, това е абсурдно!
Какво ви става, жени?! Не разбирате ли, че това нелепо отстъпване от пола ви обрича не само и не просто на уеднаквяване, но ви обрича на уеднаквяване с мъжете. Това наричам аз истински парадокс. Огромната битка на жените да се еманципират от мъжете (мъжете си) вместо да задава посока напред, се върти в кръг.
Мислете. Нали допреди стотина години ваши посестрими биваха бити, ритани, унижавани, даже затваряни, защото искаха да имат правото да гласуват наравно с мъжете. Сега правото ви на глас е свещено. Нали знаете, че Осми март не е празникът на жената майка, а е женски протест срещу лошите условия на труд в шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк, довел до масово шествие с искане за по-кратък работен ден и по- добро заплащане?
Към днешна дата условията на труд са значително подобрени, но в много от работните сектори все още получавате значително по-малко възнаграждение от мъжете за еднаква работа. Вероятно заради факта, че така или иначе живеем в патриархат, или заради добре или зле прикритата омраза на мъжете към жените, вашият труд не се счита за равен на мъжкия. Особено в графата заплащане.
Вероятно стремейки се да се докажете, попадате в омагьосан кръг – този на настояването да бъдете признати за равни на мъжете. Борете се за равни права, това е жизнено важно. Но внимавайте!
Има една тънка червена линия, не я преминавайте. Ние имаме равни права, но не сме еднакви. Още веднъж. Ние имаме равни права, но не сме еднакви.
В този контекст – останете си жени и помнете, че многохилядният женски протест в Полша, който се случи наскоро, попречи именно на мъжете да заповядат на жените да не разполагат не само със свободната си воля, а и с телата си. Именно мъже бяха решили чрез законопроект, че всяка полска жена, дори и изнасилена, е длъжна да роди детето на изнасилвача си, че няма право на аборт. Не само това, ами че ако аборт се случи, то специална комисия ще разследва/изследва дали абортът е спонтанен или предизвикан. Ако е предизвикан – жената отива в затвора. Това, ако не е презумпция за мъжкото доминантно положение спрямо жената, не зная какво друго е. След така изложените ми мисли, си позволявам съвет.
Ето го:
Жени, не се отказвайте от пола си.
Особено в името на фашизоидната граматична политкоректност, която настоява професиите да се изписват в мъжки род. Тази унификация е отвратителна. И не става въпрос за вече утвърдените „Доктор Михайлова“ примерно, или „Нотариус Василева“ – думи, обозначаващи професии като журналистка, писателка, художничка, актриса, са страхотни. Или пък защо да сте нечия колега, като може да сте си колежка. Както е тръгнало след време някой идиот или идиотка ще реши, че и „жена“ и „майка“ са твърде полово натоварени и ще сметне това за сексистко по отношение на вас. И вие след кратка или нулева съпротива ще се съгласите. Мислете с главите си.
