Когато преминеш 25, изведнъж рязко се превръщаш от младо момиче в жена, за която е крайно време да роди няколко деца на майка България. Много често обаче животът ни завърта така, че поради една или друга причина или нямаме възможност, или нямаме желание, или и двете, да се репродуцираме точно когато обществото очаква това от нас.
Социалният натиск обаче си е факт и много жени се чувстват все по-потиснати с времето на тема майчинство, особено ако всичките им приятелки спонтанно започнат да забременяват, а при тях самите подобни шансове не се наблюдават.
Ако жена, която все още не е дала своя принос за количественото разрастване на нацията, ви каже, че супер много се радва за поредната си близка другарка, която чака пето дете, не й вярвайте. Лъже.
Всички лъжем и тайно ни се ще да не сме последните жени на планетата, които не говорят денонощно за ачкане и плачкане.
Ето 20+ мисли, които ми минават през главата, когато още една приятелка каже, че е бременна:
„Прави се сега на щастлива за нея. Усмихвай се, точно така, да..“
„Е баш от тоя ли, бе?“
„Е, пак ли?“
„Ужас!“
„Стара съм“
„Трябва да си проверя яйчниковия резерв, както каза Дидката…“
„Пешо си беше супер, защо го оставих?“
„Вие някаква мафия ли сте, какво?“
„Мъжа ти е грозен и тъп!“
„Сега с кого ще ходя на море?“
„Така става като нямаш кариера“
„Социалният натиск те събори“
„Поне не съм дебела…“
„Краят на една епоха…“
„Мразя те“
„Мразя мъжа си“
„Мразя живота“
„Трябва ми куче“
„Трябва да пусна една обява, че си търся донор…“
„Ще емигрирам“
„О, не, пак ще акаме, пишкаме и плачкаме…“
„Супер. Шотове?“
„Мъжът ти брат имаше ли?“
„Лошо ми е“
„Искам при мама“
„Имай късмет да не съм аз кръстницата, пача!“
И все пак това, че преживяваме драматично тези промени в живота, не значи, че не обичаме своите бременни приятелки, че няма да сме до тях в трудните моменти, когато мъжът им пие някъде ракия до по нощите, докато детето реве от 4 часа и че не им желаем всичко добро.
Напротив. И точно затова сме честни.
