Отивам на изложението „Доверете се на българското“ в ЦУМ с баба ми. Тя е силно ентусиазирана да ми купи една конкретна пижама, която видяла там предишния ден.
Придружава ни майка ми. Аз страдам, майка ми е отегчена, а баба ми е щастлива.
Изложението ни посреща с феерия от чорапи, буркани с мед, гривни от кристалчета и старчески нощници. Докато баба ми си купува бял потник, се отправям към изхода, където изведнъж погледът ми бива закован от табела, на която пише: „БИОРЕЗОНАНСНА ЕКСПРЕСНА ДИАГНОСТИКА. ДИАГНОСТИКА СУПЕРТРОНИК. АНАЛИЗ, РАБОТА ПО МЕРИДИАНИТЕ И БИОРЕЗОНАНСНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИПО- И ХИПЕРФУНКЦИИТЕ. ПО ВРЕМЕ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО СЕМЕЙНА ПРОГРАМА ЗА ДВАМА 15+10ЛВ.“
В последно време страдам от доста симптоми: гадене, треперене, разстройство, паник атаки, потене, депресивни мисли, сърцебиене, пристягане в главата, висока кръвна захар, висок инсулин, неспокоен сън – абе не е добре положението. Или ще се мре или ще се скача.
Като всеки отчаян, болен човек, прибягвам до всичко, което може да ми помогне. Поглеждам щанда с биорезонанса, поглеждам баба ми, която сега пък купува гривни с усмвика на лицето, и се осмелявам да запитам: „Прощавайте, какво диагностицира биорезонансната диагностика?“
„Целият организъм“, отговаря ми с тайнствен глас жена на средна възраст с рядка опашка: „Заповядайте, ако искате да разберете истината за себе си“. Това е, отказа ме. Никаква истина не искам да разбирам.
„Благодаря, но, нали разбирате, бързаме“, казвам аз, подхваната от нов пристъп на нервност, и се опитвам да привлека вниманието на роднините, за да се махнем бързо.
„Не всеки е готов да чуе истината“, контрира ме съвременната „майги“*.
Докато се усетя какво се случва, съм позиционирана на стол с кожена маска и електроди на главата, боси стъпала, положени върху метални пластини, и две метални ръчки в двете ръце. Чудя дали ми предстои екзекуция на електрически стол или лечение с електрошок, което пък може би най-после „ще ме оправи“, и ето, че изследването започва. Обясняват ми, че трябва да се отпусна, докато уредът измерва нивата на енергия в различните ми органи и здравината на аурата“.
Пет минути насметено мълчание по-късно, организмът ми е диагностициран и предстои консултацията.
Млада жена без бяла престилка, но с предполагаеми медицински познания, преглежда диаграмите на монитора и започва да обяснява:
„Така, имате недостиг в мозъка.“, започва тя.
„Това го знам“, мисля си аз.
„Недостиг се забелязва и в белите дробове, сърцето, черния дроб, панкреаса, жлъчката. Дванадесетопръстникът е добре„.
„Слава Богу!“, възкликвам тихомълком. „Щом дванадесетопръстникът е добре, какво значение има, че сърцето, белите дробове, черният дроб, панкреасът и жлъчката ми на практика не работят“.
„Сега да видим гастроинтестиналната система: така, недостиг се вижда в дебелото черво, стомаха, част от червата, да, ето, дванадесетопръстникът със сигурност е добре. Урогенитална система – вижда се недостиг при матката, единият яйчник обаче е добре“, продължава да обяснява жената със строг, експертен тон.
Макар че нямам медицински познания и се притеснявам да не задам глупав въпрос, все пак се окуражавам от факта, че очевидно няма да доживея 35 и питам:
„А извинете, недостиг на какво?“
„На Енергия!“, казва дамата с тон, който не търпи възражение.
Ясно.
Когато стигаме до разчитането на аурата, се оказва, че и там има проблеми. На монитора има размазно синьо-червено петно с назъбени краища.
„Това добра аура ли е“, питам аз с надежда.
„Не“, отсича садистично провеждащата диагностичния тест. „При хората с нормална аура тя е светла и обла, като яйце, докато тук, виждате ли, си личи кои са засегнатите системи. Възпаление на опашната кост и сериозен недостиг в областта на мозъка, коремните органи, дихателната система и гастроинтестиналния тракт. Дванадесетопръстникът е добре.“
„Божа Майчице“, мисля си аз и търкам потните си длани една в друга. Представям си как до максимум две седмици от тялото ми няма да е останало нищо, освен един жив и здрав, самостоятелно движещ се дванадесетопръстник с възпаление на опашната кост.
Майка ми излиза да пуши отвън, а баба ми седи до мен и е пребледняла. Уви, прегледът все още не е приключил. На екрана излизат някакви сложни латински наименования и цифри, които нищо не ми говорят. Вероятно защото нямам медицинско образование.
„Така: има наличие на някои паразити и бактерии. Ешерихия коли, микоплазма, папилома, метил, стафилококи, хламидия и тения“.
Тук вече се разгневявам и казвам, че съм почти сигурна, че нямам тения.
„Те паразитите понякога стоят скрити в тялото и се показват само на апарата“, обяснява ми жената със завидно спокойствие, както се обяснява на човек в усмирителна риза, който не иска да приеме, че страда от параноидна шизофрения.
„И сега какво?“, пита баба ми, вече бяла като платно. „Лекарства ли ще трябва да се пият?“
„Имаме точните лекарства за нейното състояние“, заявява победоносно майги. „В тази листовка съм отбелязала кои продукти на нашата фирма ще повлияят нейното състояние. За допълнителна диагностика, може да дойдете в нашия център за рефлексодиагностика по стъпалото. Целият организъм всъщност се намира в стъпалото“, допълва тя.
Взимам листовката и излизам от изложението окрилена. Болна съм, да. Но има лек.
*майги е вещица от книгата „Игра на тронове“ на Дж.Р.Р.Мартин
