Всяка раздяла е болезнена, но ако връзката е била дълга и поне малко от малко е имала щастливи моменти, може дори да не осъзнаем първоначално колко ни липсва човека, с когото сме били. Но скоро настъпва онова чувство на дълбоко съжаление… Усещането, че сме направили грешка и сме приключили с любим човек и то с пълно съзнание.
А ако не вие сте този, който съжалява, то със сигурност сте онзи, койо се надява бившият ви да живее със съжалението, че ви е загубил.
И така… какво точно кара един човек да съжалява за връзката? И колко време отнема на един мъж да осъзнае какво е загубил, след като се раздели с жената?
„Бях млад и глупав“ е основният рефрен, повтарян от мъжете, решили да прекъснат връзка с жена, която после им липсва. Във форум на Reddit по тема, озаглавена: „Мъже, които сте оставили жена да си отиде и съжалявате за това – какво осъзнахте след раздялата?“, най-различни мъже се опитват да обяснят за какъв тип жени съжаляват, че са загубили. Както и защо съжаляват, че са се разделили с тази, която (може би) са обичали.
„Бях малко л…но, което си мислеше, че е твърде добро за нея, и си тръгна. Тя беше първата ми истинска приятелка, така че не разбирах с какво си имам работа. Последваха 9 месеца на УЖАСНИ връзки и свалки и осъзнах грешката, която направих. Изчаках, докато тя отново беше свободна, и си я върнах, като обещах, че този път няма да я пусна. Този уикенд празнуваме 9-годишнината си, купихме си къща и ще се оженим догодина.“
„Тя беше красива, мила, забавна, интелигентна, търпеше моите глупости и по някаква причина ме обожаваше, но аз бях твърде глупав, за да осъзная какво хубаво нещо имам, защото все още бях привързан към токсичната бивша. След като напълно бях провалил шансовете си с нея, тя като истински ангел ми даде втори шанс, а аз пак го провалих. Понякога момчетата са просто твърде специален вид глупаци и през по-голямата част от 20-те и началото на 30-те ми години определено и аз бях такъв.“
„Бях млад и незрял и реших да скъсам с нея, защото се борех с много свои несигурности и не смятах, че тя заслужава да се влачи подире ми. Сега, пет години по-късно, се съвзех, пораснах и направих някои готини неща. През тези пет години всеки път, когато се случеше нещо значимо, исках тя да е до мен толкова силно и буквално това беше всичко, за което можех да мисля. Един път го осъзнах най-ясно, докато карах сърф край бреговете на Ирландия, гледах към брега и просто седнах на сърфа си и се замислих за нея и почти се разплаках. Срещал съм се и с други жени, но винаги се връщам към нея. Нищо не се е доближавало до това, което изпитвах към нея.“
„Бях малко по-млад и смятах, че съм твърде малък, за да имам приятелка. Тя беше страхотна – аз не бях. Сега, когато съм с няколко години по-възрастен и изглежда не мога да намеря подходящата, се чувствам доста глупаво. Все още живеем в един и същи град. Може би ще й се обадя.“
„След като скъсах с нея, не бях докосвал друга жена в продължение на години. Не бях готов за нейната уникалност. А когато по-късно се почувствах готов за интимност, другите момичета просто не бяха същите. Тя не беше нито най-добрата, нито най-лошата в секса, но определено беше шампионка по прегръдки след секс. Стремял съм се към такива моменти с други жени и никога не съм се доближавал до същото.“
„Излизах с перфектната жена и никоя, с която съм говорил след нея, не може да се сравнява с това колко невероятна беше тя, и съм изгубил надежда, че някоя ще ме разбира точно така, както тя. Опитах се да излизам и да се срещам с други жени, но не мога да спра да ги сравнявам с нея. И дори сега не искам да правя секс, освен ако не е с нея.Това, което ме накара да я изоставя, беше, че живеехме в различни държави и след като имахме връзка от разстояние за 8 месеца, станах твърде параноичен, че има неща, които пропускам, и скъсах с нея, опитах се да говоря с нея за това, че съжалявам, а тя накрая каза, че не можем да се съберем отново. Което доведе до това, че тя в крайна сметка ме блокира от всички форми на контакт. Иска ми се да успея да я спечеля обратно. Следващото лято тя ще се премести обратно в моя град, което не изглежда толкова далечно. Сега мисля само за нея.“
„Тя беше грижовна и любяща, а аз току-що бях изоставен. Не можех да преодолея бившата и никога не й дадох любовта, която заслужаваше. Разбих сърцето ѝ и се запътих да продължа да с*ра върху позитивното в живота и да прегръщам самоунищожението. Сега тя е с най-добрия си приятел от детството, който се превърна в неин дългосрочен партньор, а аз съм вече 15 години с човек, на когото снощи трябваше да обяснявам разликата между учтивост и честност.“
„Онази, заради която я оставих, ме заряза. Прекарах известно време в Tinder в опити за срещи. След това, година по-късно, отново излязох с нея и това ме удари като товарен влак. Имахме толкова много общи неща, тя безкористно ме обичаше, има единствен по рода си характер и за капак е красива. По онова време просто си мислех, че тя е твърде екстровертна за мен и „не е мой тип“. Отне ми наистина много време да го преодолея – сега сме приятели и тя има връзка с човек, който я цени и заслужава.“
„Вярно е, че невинаги знаеш какво имаш, докато то не си отиде. 30 години по-късно и тя все още е най-добрата връзка, която съм имал някога. Никога не съм се свързвал толкова пълноценно с друг човек. Опитвал съм се, но не се е случвало. Сега съм женен, но не е същото. Хубаво е. И двамата се стараем и се обичаме. Просто я няма онази умствена, емоционална, довършваща изреченията на другия, обичаща същите неща, смееща се на пръв поглед, защото знае какво ще каже другия – връзка.“
„Самоубеждаваш се, че има и други като нея, че това, което си направил, всъщност не е било грешка. Опитваш се да повярваш, че времето ще излекува чувствата ти, че накрая ще забравиш как си се чувствал с нея и как е разтърсила света ти. Три години по-късно и тя е в съзнанието ми всеки ден.“
„Години по-късно тя все още ми липсва. Смехът й и обожаващия поглед, който ми хвърляше. Умна, забавна и адски секси, но най-много ми липсва нейният смях. Мислех си, че тя ме задържа, защото беше със 7 години по-млада от мен, а когато наближих 30-те, не бях там, където исках да бъда в живота. Вместо да си събера багажа, обвинявах нея за това. Убеждавах се, че и за двамата е по-добре да вървим по своя път, а когато осъзнах колко важна и специална е тя, вече беше твърде късно. Поговорки като „Не знаеш какво имаш, докато не си отиде“ сега ми въздействат особено силно.“
„Тъкмо излизах от изключително токсична и дългогодишна връзка, която ме беше объркала доста сериозно. Не след дълго срещнах забележителна жена, която беше невероятна, но трябваше да прекратя отношенията с нея. Тя търсеше нещо сериозно, а аз все още бях в доста лошо емоционално състояние и прецених, че би било ужасно несправедливо към нея да продължа връзката, когато не бях в състояние да се ангажирам. Все още мисля за нея доста често и постоянно се замислям дали това решение е било правилно.“
„След като приех, че е приключило (което отне около година), изведнъж ми простветна за всичко, което направих погрешно. Отне ми само един час, за да приема това в по-голямата му част. Бях най-лошата версия на себе си през двете години на връзката. Финансовите трудности и загубената кариера също не помогнаха, но когато погледна назад, сега ми се струва толкова лесно да бъда отново доброто момче, в което тя се влюби. Макар че вече няма никакъв шанс. Все още си мисля за нея от време на време, и не, не се усмихвам, припомняйки си сладките моменти. Мисля си най-вече за това как се издънихме и за моя по-голям дял в това.“
„Бях в колежа и на около шест месеца от приключила четиригодишна връзка. Мислех, че съм готов да продължа напред, но в ретроспекция това беше по-скоро опит да се почувствам по-добре и да намеря някой, който да замени предишната ми приятелка. В крайна сметка я зарязах, въпреки че тя полагаше много усилия, знаеше историята ми и проявяваше възможно най-голямо разбиране. Имахме много хубави моменти заедно, но част от мен все още искаше да се събере с бившата ми, така че никога не се ангажирах с връзката. Не ми трябваше много време, след като скъсахме, за да осъзная какво можеше да бъде и че съм се провалил… Отдавам го на това, че бях млад, глупав и влюбен в една идея, а не в това, което беше пред мен.“
Вижте още:
