За всеки, който е поне малко запознат с работата на институциите, не е тайна, че от всички дни в седмицата, администрацията работи основно и най-сериозно в сряда.
Понеделник минава в стрес и в уговорки за работа, вторник е лежерно, за да се компенсира стресът от понеделник. Така в сряда се работи яко и отчаяно, като за последно. И наистина е последно, защото в четвъртък темпото рязко спада и се работи бавно, уморено и разсеяно в очакване на петъка. Колкото до петък – е, работи се, но само за да не остане нещо несвършено за понеделник – или, не дай си боже, за събота или неделя.
Уви, с месеците е същата работа.
Истерично, усърдно, отчаяно, стресирано и плътно се бачка от средата на ноември почти до вечерта на 23-ти декември, когато компютрите се спират, последните работещи се отскубват от столовете и „за тази година се приключва“.
Ама се приключва, казвам ви, приключва се като преди Армагедон.
Кой – работил, работил. Кой спал на столчето – спал. Каквото е постигнато – е постигнато. Лампите се загасят, автомобилите се палят и вкупом се заминава за провинцията – у мамини в родния град и на село. И това се върши отново ударно – чрез задръствания, псуване и нерви.
Въпросът не е в това неравномерно разпределение на задачите – то явно е неизбежно, когато си имаме работа с човешки манталитет от тази част на Балканите.
И да свършим всичките си задачи по-бързо, по-ефкетивно и с цената на по-малко човешки трупове, като едновременно с това се подготвим за приключването на годината?
Има още един важен въпрос:
Как между работата си да успеем да покрием и всички задължителни корпоративни партита, годишнини, именни и рождени дни, коледни и новогодишни банкети и всички годишнини, които ни очакват? И то преди да сме получили заплата или коледен бонус!
Последното често е достатъчно само по себе си да вдигне в пъти нивото на стреса.
И така: целта е да запазим изобщо духа си (за коледното настроение даже не говоря) и да преминем живи през този най-истеричен период от около месец и половина, така че все пак да ни останат сили ЗА СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА.
Ето няколко непоискани съвета как да не скочим отвисоко заради предколедната и предновогодишна масова депресия:
И без това имате толкова много неща за вършене, че е по-добре да заложите на количеството, отколкото на качеството. А и околните са толкова заети да правят нещата, които трябва да направят преди Коледа, че вашият перфекционизъм ще си остане незабелязан.
Не знам този съвет дали трябва да ви го давам: той е от най-ценните ми непоискани и е напълно безплатен. Е, хайде, щом съм започнала: нагазете смело в крединтата си карта, за да избутате всички разходи по подаръци, празненства и иначе много приятни изживявания, стига да не бяха преди Нова година. Това е лош съвет, единствено погледнато от гледната точка на януари. Иначе кредитната карта е чудесен начин да не се самоубиете от срам, че нямате подарък за този или онзи или не сте успели да набавите храна за коледната трапеза. В крайна сметка това е начин да успеем да го добутаме до 31 декември, нали? За по-нататък – следвайте ме за още съвети, както се казва.
Знам, знам, че така сте се засилили, че всичко в момента ви изглежда изключително важно и абсолютно спешно. Не е така. Спешни са само отчетите за фирмената дейност, подаръците за детето в градината, коледното парти с колегите, пазаруването за поне десетина трапези до към 6-7 януари, организирането на пътуванията по празниците и още тридесет-четиридесет неща. Останалото може да почака.
Това е много смешен и почти невъзможен за спазване съвет в последните месеци на годината. По принцип ноември и декември са най-сериозното свидетелство, че стадният синдром е напълно доминиращ в ежедневието ни. Всичко се върши вкупом и затова обикновено е глупаво, неефективно и стресиращо.
За груповото пътуване с индивидуалните ни автомобили вече го казахме: то се случва или на 22, или на 23 декември и е крайно изнервящо. Но стадното важи и за всички останали действия през ноември и декември. Например – пазарува се групово.
От истерията покрай Черния петък, през Никулден, когато всичкият шаран изчезва от магазините, чак до Бъдни вечер – моловете се пълнят с хора по едно и също време в едни и същи часове и се купуват почти едни и същи неща от едни същи места. Е, избягвайте го. Така ще спестите доста на кредитните си карти, за които споменахме в точка 2.
Бъдете различни – не пътувайте никъде и не купувайте подаръци на никого. Пък да видим дали светът ще се свърши на 31 декември. Ловя бас, че и тази година ще има 1 януари. Стига да не падне някоя бомба, преди това, разбира се.
Имам приятелка, чието дете е родено на 22 декември, тя самата е на 18-ти, а мъжът й е имал грешката да се роди на Коледа, 26 декември. Мога да ви гарантирам, че нито един от тяхното семейство не празнува рождения си ден и така е от години. Просто нямат ресурс да отбележат собствения си празник, а и никой не им се обажда, защото хората са заети. А когато най-близките им приятели се сетят за тях, вместо „Честит рожден ден!“, им казват: „Ааа, И ТИ ли си днес? Амиии… честито“. Предполагам не мислите, че те получават по два подаръка – за Коледа, и за рождения си ден, нали?…
Това ви казвам – винаги може да е и по-зле.
Вижте още:
