Много може да се каже за и добрите качества на българина, и за лошите. Българинът умее да е щедър, състрадателен, да съпричаства и да помага. Но може и да е жесток, безсърдечен егоист, затворен в собствена капсула от страх, липса на информация и предразсъдъци. Обикновено преди избори по-често на преден план излиза вторият вариант, което може би се дължи на факта, че капсулите по-лесно се преглъщат, а политиците умело използват това.
Когато става въпрос за деца обаче, някак не е човешко да се използват страховете на хората за политически дивиденти.
В края на юли 2024 г. Столичният общински съвет решава два района в София да се включат в проект, който е финансиран с европейски средства и е изготвен в отговор на Отворена покана към страните членки под миграционен натиск.
Предвидено е да бъдат създадени два центъра на територията на София, в които да бъдат полагани грижи за общо 20 деца. Решението не е широко афиширано, не е и премълчано, отразено беше в медиите, изкоментирано беше като предизборен „жест“. Самият доклад и решението по него също са достъпни в сайта на Столична община. Заседанието и гласуването по тази точка са достъпни в страницата на Общинския съвет.
Грешката на вносителите в случая е, че идеята (отново) не е обсъдена на местно ниво, което логично навежда хората на мисли за корупция, самоуправство и скрита заплаха. Не защото българите (и в частност софиянци) са лоши хора и не искат да помогнат на децата, а защото са видяли само това в близките 30 години.
Преди няколко дни в столичния квартал Княжево, където се предвижда да бъде ремонтирана сградата на старото кметство и да бъдат обучавани осем деца, се проведе многолюден протест срещу „създаването на мигрантски център“.
Всъщност, важно е да се каже, че не се предвижда такова нещо, става въпрос за център за резидентна грижа за ограничен брой деца – осем, за ограничено време – 36 месеца.
Чуха се всякакви опасения – че кварталът ще се напълни с мигранти, че те ще създават проблеми и ще нападат местните жени, че това всъщност не са непридружени деца бежанци, а потенциални терористи, че не става въпрос за осем деца, а за 300 младежи на 18 години…
Снимка: Ваня Тагарева
Излезе дори доводът, че сградата се намира в центъра на квартала, където движението е оживено, минава постоянен трафик и въздухът е замърсен (?!), което ще навреди на децата. Иначе казано, изпратете ги другаде с всички средства, защото в Княжево не искаме деца бежанци.
А той се храни от неизвестността. Всеки, който си направи труда, успя да намери информацията за проекта и за това, какво предвижда той.
Но такива хора не са много.
Масово жителите предпочетоха да слушат оратори, които съзнателно изкривяваха информацията и възможните зловещи последици от оказването на помощ на деца.
Колкото и да го повтарям, все ми се струва недостатъчно – става дума за помощ за деца! Та, какво стана с „традиционните ценности“ и пословичната „щедрост“ на българина? Деца!
Другото, което на мен ми се вижда страшно е, че много от протестиращите бяха довели своите деца. За да протестират срещу „другите“ деца. И тези деца крещяха с пълно гърло „Оставка“ и „вън мигрантите“.
Никой не си задава въпросите – на какво учим тия „наши“ деца, какъв пример им дава обществото и семейството, как ще търсим след 5-10 години от тях емпатия и съчувствие? Обвиняваме поколението в егоизъм и безчувственост, а причината не е в децата. Причината никога не е в децата – нито в нашите, нито в тези, които търсят нашата закрила.
Страховете, чиито семена се посяха, успешно покълнаха и дадоха плод. Сега въпросът е – какво ще правим с тези плодове?
Не омаловажавам страховете, нормално и здравословно е да ни е страх – все ни лъжат, все нещо не е съвсем така, както ни го представят, все едно мислим, а друго излиза, и то в наш ущърб… Но да обявим за национална заплаха възможността осем деца да се занимават в София не е просто страх, а отива към параноя.
Добавям само, че организаторите на протеста в Княжево вече готвят втори протест – в Оборище, където се планира да бъде създаден вторият център за резидентна грижа. Страхувам се, че има хора, които ще отидат на този протест.
Ще има и такива, които ще заведат децата си…
Вижте още:
Метод за оцеляване или глич в Матрицата: Страхът и други чудовища под леглото
