Родител съм на момиченце на 3 години. Още докато бях бременна с нея, се зарекох, че ще я пазя от екрани: от телевизора, от лаптопа, от таблета и телефона.
Причината да не искам дъщеря ми да свиква отрано с екраните е в това, че аз самата прекарвам повечето работно време, седнала пред компютъра. Освен това имам осъзната зависимост към смартфона си (използвам го средно по 2 часа на ден – повечето време в социалните медии). И обожавам да гледам Nteflix и HBO – ако имам възможност ще правя това часове наред. Обичам да гледам и телевизия.
Но откакто имаме дете, нямаме кабелна телевизия – умишлено решихме, че ще ни дойде много губенето на време, а и с детето ще имаме ли възможност да гледаме? Залагаме на филми, но ограничено, когато тя си легне. И с малки изключения (по някоя песничка с видео) практически не й пускаме нищо от смартфоните си. Разрешено й е да гледа детски филмчета, които са с дължина по 6 минути – и не повече от 2 на ден. В сравнение с останалите деца, нашата дъщеря гледа малко, но това пак прави около 12-15 минути екранно време на ден: детски филмчета.
Докато беше по-малка, тя постоянно крадеше смартфоните ни, особено когато виждаше, че сме вторачени нон-стоп в тях. Дращеше тайно по екрана. Като й се скарахме, хвърляше устройствата (на два пъти ми счупи телефона).
Сега вече интересът й към смартфона граничи с нула: вместо с него, „говори“ и „пише“ по най-различни пластмасови предмети: плочки от легото, стари банкови пластики, пакетчета с кърпички и няколко пласмасови детски телефона.
За моя радост започна да развива и интерес към книжките, опитва да чете и сама (измисля си и често държи книжката наобратно).
Но, както казах, изглежда, че тя е изключение. Много от децата в нейната яслена група са отгледани със смартфон в ръце.
Едно момиченце от по-големите миналата година отказваше да ходи на ясла, ако не седне в количката да го возят, докато гледа детско с телефона. Майка му ми се оплака. Но от какво се оплаква не е ясно: нали тя самата му е връчила смартфона в ръчичките на съвсем невръстна възраст.
Запознах се с една друга майка пред блока. Направи ми впечатление, че нейното момиченце на година и половина гледа малко странно и не иска да се движи и да комуникира. Държеше главата си някак назад, сякаш мечтае и е в свой собствен свят.
Честно казано, ми изглеждаше като дете с проблем. Майката ми сподели, че малката проходила много рано – на 10 месеца. И проговорила. Започнала да казва всякакви думички. Но на година и 1 месец някъде – спряла изобщо да говори. Спряла да ходи и започнала пак да пълзи.
Казах й, че вероятно всичко е наред, макар и да не го мислех. И тя ми отговори: „О, и аз мисля, че всичко е наред. Но може би прекаляваме малко с телевизията“. Попитах я колко телевизия гледа на ден едногодишното дете и тя ми каза, че понякога й се събират и по два часа. „Отделно, не иска нищо да яде, без да гледа детско на смартфона“…
Знаете, предполагам, може и вие да сте от тях, колко семейства в България стават и лягат на включен телевизор. Екранът работи през цялото време. Оттам вероятно е и съвсем невинното разбиране, че „какво толкова“, че детето е изложено на образи от сутрин до вечер. А оттам гледането на детски на смартфона и таблета е просто невинно допълнение…
Преложих на майката да намалят екранното време, защото, казах деликатно, ми се струва малко повечко. Но тя възкликна: „Не е възможно! Тя се е научила сама да си пуска детските! Ние нищо не можем да направим…“
Аз не съм педиатър и също нищо не мога да направя за чуждите деца. Но когато едно дете пищи и крещи, щом му спреш детското (и моята дъщеря го прави, дори като е гледала вече 12 минути), щом гледа зареяно и единственото, което го интересува е отново да се вторачи в екрана… Щом не иска да яде или да отиде на ясла, ако пред него няма устройство… Може би все пак имаме проблем, не мислите ли?
В ЕС все повече държави установяват, че и за по-големите деца екраните са опасни. Франция, а сега и Белгия желаят да елиминират напълно смартфоните от класните стаи чрез забрана.
Дори Американската педиатрична академия (American Academy of Pediatrics (AAP)) бие тревога за това колко много време децата прекарват пред екраните. Цифрите в САЩ са шокирщи.
Националната здравна агенция на САЩ – държавният Център за контрол на болестите и превенция (Centers for Disease Control and Prevention (CDC)) съобщава, че децата между 8 и 10 години прекарват пред екрана 6 часа. Между 11 и 14-годишна възраст това време нараства на 9 часа! А 15-18-годишните гледат екрани седем и половина часа.
В същото време агенцията препоръчва следното екранно време за децата по възрасти:
Под 2 години: НУЛА екранно време, освен за видео връзка с роднини или приятели.
Между 2 и 5 години – не повече от един час, прекаран пред екран, заедно с родител или по-голям брат и сестра.
От 5 до 17 години – не повече от два часа на ден, с изключение на времето за писане на домашни.
Въпросът обаче е защо според много родители това време е недостатъчно?
Дали не е защото абдикират от грижата за детето и е далеч по-лесно да му връчат смартфон, отколкото да го занимават с каквото и да е?
А ако разберат, че всъщност е обратното?
Ако осъзнаят, че ако детето им се научи да НЕ ИЗПОЛЗВА ЕКРАНИ, то ще има време за много по-пълноценни занимания: например да си развива фантазията, да си измисля игри и в крайна сметка ДА СЕ ЗАБАВЛЯВА САМО. Тогава не само няма да се налага, ами и няма да има никакъв смисъл родителите да се опитват да отвличат вниманието му с екрани…
Вижте още:
А в яслата се оказа, че гледат телевизия
