Когато сме деца, времето изглежда безкрайно дълго. Движи се бавно, често отегчително, и дори вчерашният ден ни изглежда толкова отдавна. Нямаме търпение да пораснем и трудно можем да преценим колко „скоро“ ще бъдем големи.
Но колкото по-възрастни ставаме, толкова повече ни се струва, че времето сякаш започва „да препуска“.
Може ли да е така наистина, след като нито дните са променили дължината си, нито времето обективно „се е забързало“? На какво се дължи промяната във възприятията ни?
Защо след определена възраст месеците и годините започват да ни изглеждат, като че ли са преминали бързо „като стрела“? А когато остареем, имаме чувството, че животът, който като дете ни е изглеждал безкраен, всъщност е траял „само миг“…
Психолозите и невролозите изучават как възприемането на времето се променя през различните етапи на животите ни.
Синди Лустиг, професор по психология в Мичиганския университет, обяснява за сайта The Brighter Side Of The News, че усещането ни за време е силно повлияно от перспективата и паметта ни.
„Възприемането на дните, седмиците, годините и други времеви моменти изглежда се влияе особено силно от собствената ни перспектива: дали се намираме в даден момент и го преживяваме или го гледаме назад във времето?“
Буквално: начинът, по който възприемаме времето, вероятно зависи от това дали живеем в дадения момент или разсъждаваме върху отминали събития.
Паметта играе решаваща роля за начина на възприемане на времето. За 8-годишното дете една седмица представлява значителна част от жизнения му опит. За 80-годишния човек една седмица е много по-малка част от живота му, което допринася за усещането, че тя е минала бързо.
Когато ровят в спомените си, възрастните хора имат усещането, че месеците и дори годините сякаш са минали бързо, прелетели са, въпреки че отделните дни може би са се точели бавно, а понякога вероятно и мъчително или отегчително.
Според професора по психология има значение усещането за разнообразие в спомените.
„Когато поглеждате назад, колкото по-еднообразни са спомените ви, толкова повече ви се струва, че времето е минало бързо“. Това означава, че ако дните ни са изпълнени с повтарящи се рутинни действия, те се размиват в паметта ни, поради което изглежда, че са преминали бързо.
Изглежда, че човешкият мозък има склонност да превръща времето в един общ блок, когато дните са изпълнени с рутина и сходни действия. Така за човек на 80 години с постоянна ежедневна рутина годините могат да се слеят в мисълта му и така да му се струват много по-кратки.
И обратното: новите и вълнуващи преживявания спомагат за създаването на отчетливи спомени, което прави дните и месеците да изглеждат по-дълги в ретроспекция.
Адриан Бежан, професор по машинно инженерство в Университета Дюк, подкрепя това мнение с изследванията си върху възприемането на времето.
„Мозъците ни са създадени, за да регистрират промените“, обяснява Бежан. Децата, които са в постоянно променящи се дейности и са обсипани от нови преживявания, възприемат времето като изобилно, защото за тях в един ден се случват много нови събития.
Възрастните могат да изпитат подобно усещане за „разширяване“ на времето, когато се отдават на нови и разнообразни дейности в живота си. Лустиг отбелязва, че когато се замислим за периоди, изпълнени с разнообразни преживявания, те ни се струват по-дълги, поради богатството на спомените ни.
Бежан също така обръща внимание на начина, по който обработката на визуална информация от мозъка ни влияе върху усещането ни за време.
С напредването на възрастта честотата на новите визуални преживявания намалява, което ни кара да възприемаме времето като преминаващо по-бързо.
Така намаляването на новите визуални стимули допринася за усещането, че времето се ускорява с напредването на възрастта.
Ето как физиологичните промени в способността на мозъка ни да обработва образи също играят роля, което засилва усещането, че времето сякаш се забързва с напредването на годините.
Въпреки че не можем „да забавим“ усещането за преминаващото време, има начини да го накараме да тече по-бавно. Бежан предлага да се откъсваме от рутината и да търсим нови преживявания като начин да разширим възприятието си за време.
Отдаване на нови хобита и занимания, изследване на нови места, учене на нови неща и усвояване на нови умения са сред начините да обогатим живота си и да започнем отново да чувстваме, че дните ни са по-пълноценни и по-дълги.
Лустиг подчертава, че когато живеем осъзнато и сме напълно ангажирани в настоящия момент, можем да разширим възприятията си за преминаващото време. Вместо да сме заети постоянно с мултитаскинг, е добре да се опитваме да се съсредоточаваме върху една задача, така че да удължим максимално усещането си за момента.
В крайна сметка, въпреки че не можем да контролираме тиктакането на часовника, имаме значително влияние върху начина, по който преживяваме изтичането на времето.
„Никой от нас не знае колко време има, но интересното е, че всъщност разполагаме с голям контрол върху начина, по който преживяваме това време“, казва Лустиг.
Защото възприемането на времето се оказва сложно взаимодействие между паметта, рутината и мозъчната функция. Разбирането на изброените фактори може да ни помогне да осъзнаем защо с напредването на възрастта усещането ни е, че животът ни сякаш се ускорява. И да усвоим умения, чрез които да направим така, че дните ни да бъдат по-пълноценни и запомнящи се.
Вижте още:
