Чували сте ги, а може и да сте един от тях – родители, които се оплакват, че порасналите им деца са прекъснали всякакви контакти с тях, вече изобщо не им се обаждат или ако се чуят, се държат лошо, пасивно-агресивно или прикрито. Изобщо, че връзката с децата им се е загубила.
Нормално е по-голямата част от хората да се стремят да поддържат близки и сърдечни отношения с родителите си, дори и вече да не живеят под един покрив. Затова и на отчуждението на децата се гледа по-скоро като на странно, а за много възрастни родители и необяснимо поведение.
Според миналогодишно изследване, проведено в САЩ, 1 на 4 възрастни се чувства отчужден от родителите, с които е израснал. Това означава, че се чува рядко или почти никога с майка си и баща си, а срещите – ако ги има, са съвсем редки. Сред дистанцираните от родителите си – 6% се чувстват отчуждени от майките си, а 26% не поддържат никакви контакти с бащите си.
В съвременния свят се забелязва и тенденция на отчуждаване от родителите по още една причина: приема се, че да страниш от отгледалите те и от техните токсични модели е добре за психичното здраве. Индивидуализмът, подхранван от съвременната култура, също е фактор: идеята, че можеш сам да решаваш, кой да влиза в „семейството ти“ и сам да направиш избора това да не родителят, от който си отгледан. Всичко това се улеснява и от физическото отдалечаване от родното семейство чрез смяна на града или държавата заради повече възможности за учене или по-добри перспективи за работа.
Интересното е, че когато една майка се почувства отчуждена от детето си, тя е по-склонна да обвинява трета страна, например друг член на семейството или съпруга си, отколкото себе си.
Но проучванията ясно показват, че когато порасналото дете реши да не поддържа повече контакт с родителя си, това е пряко свързано с начина, по който е било отгледано. И е твърде вероятно да се дължи на злоупотреба, лошо възпитание или липса на подкрепа.
Ерин О’Реган, майка с псевдоним TheCalmMother в Instagram, споделя бруталната за някои родители истина за отчуждението на децата. Нейната публикация получи множество реакции. Ето какво пише тя:
„Трудно хапче за преглъщане за родителите: Начинът, по който децата ви се отнасят към вас, когато вече не се нуждаят от храна и подслон, е пряко отражение на това как сте ги карали да се чувстват, когато са имали нужда от вас, за да оцелеят“.
Вижте тази публикация в Instagram.
С други думи, родителите, които се радват на нормални отношения с порасналите си деца, вероятно са си свършили работата добре, когато децата им са били малки.
Тези деца държат на връзката с близките и са до тях, интересуват се от тях и се грижат за тях като остареят.
Фактът, че причината за отчуждението на децата всъщност се корени в родителите, не е лесен за понасяне.
И много родители, които не поддържат връзка с пълнолетните си деца, реагират негативно. В коментари под поста на TheCalmMother има дори болезнени реакции на отхвърлени родители, които подчертават, че порасналите им деца трябва да свикнат, че „светът е трудно място“ и „да спрат да обвиняват хората“. Други коментират, че понякога се случва в семейство с няколко деца, едно от тях да се отдалечи от родителите си и да спре да комуникира с тях, докато другите продължат връзката си с тях. Според коментиращи, ако обвиняваш родителите си за всичко, не даваш обяснение на подобни случаи.
Темата е присърце и на майка в TikTok, която записа искрено послание за отношенията на децата й към нея самата:
@fiftiesrediscovery #stitch with @6ftofPureBrownSugar #intergenerationaltrauma #healyourself #healyourshit #speakyourtruth #parenting #estrangedparents #adultchildren ♬ original sound – Fabulous fifties!!
fiftiesrediscovery споделя как настоящите отношения с порасналите й деца я карат да се замисли къде е сгрешила в подхода си като родител.
И макар че има безброй причини, поради които родителите и техните деца се отчуждават, когато пораснат, според специалистите водещата причина е проявяваното в детството емоционална недостъпност от страна на родителите. Това коментират и редица потребители под поста на fiftiesrediscovery.
Вижте още:
Каквато и да е причината обаче, не е достатъчно просто да обвиняваме родителите си за нашето нещастие.
А може би спасението от усещането за родова травма е в проявяването на великодушие?
И ако не можем да простим на майка си и баща си, не можем ли поне, както коментира един потребител, да променим гледната си точка и да проумеем, „че този живот е първият и за нашите родители“?. Което означава, че те също не са родили научени как се гледа дете…
Ако не прошка, това поне може да вдъхнови обвиняващите родителите си деца, да бъдат по-великодушни към майка си и баща си и техния може би не лек живот.
Вижте още:
10 навика на хората, израснали с емоционално недостъпни родители
