Майките не се ядосват. Това е класическа лъжа, която си повтаряме 10 пъти и чакаме да се превърне в истина. и игнорираме дори идеята за майчин гняв. Мама е мила, усмихната, отзивчива. Тя не се преуморява. Винаги посреща с нежна ласка и добра дума детските писъци, истерии, тръшкания, плач, безсъние. Всъщност, ако мама е достатъчно мила, усмихната и отзивчива, значи детски писъци, истерии, тръшкания, плаш и безсъние изобщо няма да има.
„Всичко е въпрос на организация“, гледат отвисоко някои наперени майки. Обикновено тези, на които се е паднало от бебешката лотария не просто спокойно дете, но и комплект близки, които помагат, без да се месят, и достатъчно добра материална подсигуреност, че да не мислят още от шестия месец на детето как да се върнат на работа, да се грижат за бебето както досега, да изглеждат добре и да вършат всичко вкъщи. При повечето майки случаят не е такъв. Но гневът и безсилието, което изпитват, не е тема за пост в Instagram, нито за раздумка с други майки в кварталната градинка.
Перфектната мама не съществува. И – ще ви издам една тайна – онази с „всичко е въпрос на организация“ също изпитва майчин гняв. Просто не се връзва с наратива ѝ на „кой е по-по-най“ да ви сподели човешки и откровено за това.
За страничния наблюдател гневът на майката често изглежда така: гладно 4-годишно дете случайно изпуска бутилка зехтин на пода на хранителния магазин, създавайки огромна бъркотия. Детето избухва, а мама, вместо да го успокои, започва да крещи, хвърля пътьом пари за щетата на касата, и възмутено измъква детето от магазина. Тук страничният наблюдател ще каже „тц, тц, тц, що за майка е това“. Даже може да се прибере у дома и да публикува потресен статус за видяното, който може би ще завърши с „едно време майките не бяха такива“.
Това, което наблюдателят няма да види зад фасадата, е контекстът. Седмици наред детето е събуждало мама всяка нощ в три сутринта, за да го приспива и успокоява на нова сметка. Партньорът на мама целува детето за довиждане всяка сутрин в седем и нещо, няма го цял ден, връща се уморен и често кисел. Когато не е в командировка. Мама цяла сутрин е водила битка да заведе по-голямото си дете на училище в другия край на града, облечено и сресано.
За детегледачка няма пари. Едните баба и дядо отказват да помагат. Другите настояват да се месят във всяко възпитателно решение, включително храненето и обличането на децата – с тях битката е да бъдат държани надалече. Мама е чакала с брояла с нетърпение дните до момента да започне нова работа след годините прекарани вкъщи. Преди дни обаче е разбрала, че отново е бременна. Непланирано. Чуди се как – толкова рядко правят секс вече. Чуди се и как да постъпи. Но за това не говорим, срамота е.
Ситуацията, разбира се е примерна, но тя е от онези, които се случват на милиони жени по света ежедневно.
Не съм майка, за разлика от повечето си приятелки, но когато мисля за комбинацията между невъзможни очаквания и реални предизвикателства пред майчинството, самата аз се гневя.
Майчиният гняв най-често се появява при първото майчинство. Той идва заедно с усещането за смаляване на собствената идентичност. Не се ограничава обаче до първите години в окопите на родителството. Може да се появи във всеки един момент.
Природата му е циклична.
Има дълъг, бавен стабилен период на нарастване, в който жените си играят на перфектни майки. Това е последвано от фаза на емоционален удар, когато майката изпитва известно раздразнение, досада или чувство на неудовлетвореност, които се наричат подгняв. Всички тези усещания се приемат за срамни и несъвместими с най-голямото щастие на света. Затова майките ги заравят дълбоко в себе си и ги потискат до последно, докато не избухнат в епизод на изключителен гняв, последван от спирала на срам. Накрая идва краткосрочната рехабилитация, когато майката поема отговорност за избухването си спрямо онези, които са почувствали последиците му.
За да елиминираме яростта на майката, ще ни трябват цялостни промени в политиката – като универсална грижа за децата, подобрено детско здравеопазване, усъвършенствани данъчни правила за родители, решаване на проблема с местата в ясли и градини, удължен семеен отпуск за родители и други роднини. И повече образование, свързано с майчината роля, и промяна на нереалистичната обществена представа за нея. Звучи почти като фентъзи сюжет, особено ако ние самите тотално сме вдигнали ръце от политиката, стоим пасивни, оплакваме се и вярваме, че нищо не зависи от нас. Но междувременно можем да правим малки стъпки у дома, за да помогнем на жените индивидуално.
Веднага след епизод на гняв, майките могат да говорят с партньора си или децата си, за да поемат отговорност и да се опитат да коригират своите задействания. Желателно е партньорът да положи усилия да разбере природата на гнева.
Гневът на майката е наистина трудно нещо за обяснение, особено ако го обяснявате на партньора си, а именно той е човекът, на когото сте гневни.
Вижте още: Руби Франки: майката-инфлуенсър, която тормозеше децата си
Внимателното разглеждане на разделението на труда в къщата може да помогне много за намаляване на гнева на майката. Ако времето за лягане е проблем, може би родителите могат да редуват нощите, така че мама да не е единствената, която се занимава с приспиването и със ставането нощем. Ако приготвянето на обяд е причината, може би татко може да поеме това или семейството може да реши да се спре на решение с готова храна.
Дори и за човек, който готви с удоволствие, осигуряването на храна за семейството е огромна задача. Зад нея стои невидим обем от емоционален труд.
Стоенето на котлона 45 минути и приготвянето на ястието всъщност е само малка част от подготовката за вечеря. Готвещият планира всичко – измисля какво да се яде, което да е любимо или поне приемливо за всички, а и достатъчно разнообразно и хранително; прави списък за пазаруване, отива до магазина, прекарва време там, товари и разтоварва, чуди се къде да прибере всичко, мие, разчиства пространство за готвене, изпълнява симултанно няколко задачи, подрежда масата, раздига, мие чиниите. Реално онези 45 минути край печката са най-забавната част. Ако друг човек от домакинството поеме единствено тях, това отново не е най-невероятната помощ.
Татковците, разбира се, могат да изпитват гняв. Гневът е емоция и не дискриминира въз основа на пол. Разбиането за социалните роли на майката и на бащата в обществото обаче прави яростта на татко много различно преживяване от яростта на майката.
Например, мъжете често биват възнаграждавани за гнева си. Гневните мъже се възприемат като имащи по-висок статус на работното място, асертивни, доминантни, взимащи каквото искат докато яростните жени – като несговорчиви, истерични, избухливи, заплашителни.
Когато видим мъж, който е ядосан, предполагаме, че това е ситуативно, сякаш децата му са били досадни. Обвиняваме ситуацията, а не човека. Докато когато една жена побеснява, ние я обвиняваме и приписваме случващото се на егоизъм и на недостатък в характера ѝ.
Майчинството се разбира като всепоглъщаща нова идентичност, докато бащинството е допълнение към досегашното битие на мъжа. Когато баща крещи, това не се възприема като гняв. При гняв двамата родители съответно са строг баща и лоша майка.
Родителите, които работят на пълен работен ден — или родителите, които просто не искат да бъдат родители 100% сами през целия ден — се нуждаят от подкрепа. Тя идва с радикални политически промени в областта на родителството. Но тези промени идват с радикални промени в мисленето. И с преосмисляне на концепцията какво е ангажимент и какво не. Подсказка – не само това, което носи пари, е.
Вижте още:
