Живея в центъра на София, в една от преките на всеизвестната „Витошка“ и по този повод ми се налага постоянно да минавам по пешеходната й част.
Знаете, онази част, която е пренаселена от хора по всяко време, независимо дали е вторник ранен следобед или слънчев уикенд. Там, където тротоарите отдавна са прозрачни аквариуми за пушещи хора и някакви неясни дизайнерски инсталации са съсредоточени по средата на пешеходната алея.
Често се разхождам с дъщеря си и количката по „Витошка“. Всякакви сформирани човешки групички се движат без цел и конкретна посока или пък директно за заседнали в едно от стоте заведения за пето кафе, този път на слънчице. Разбира се, веднага ми хрумва вече изтъркания въпрос „Не работят ли тези хора?“. Е, някои от тях са гърци, дошли да хвърлят много пари за по-евтини дизайнерски артикули. Ще ги познаете по това, че група от 8 човека винаги се движи в една линия, така че никога да не успееш да я заобиколиш. Освен това, понеже гърците са гръмогласни и защото са се подредили като за парад, за да не могат да си говорят нормално, ще чуете звучната им реч отдалеч. Същото се случва и през уикенда, когато подобни парадни групи се сформират от няколко приятелски семейства с деца, на които изобщо не им хрумва, че заемат десетки метри от улицата. Взели са си балони, царевица и сладолед, което прави манифестацията още по-тържествена и тромава.
Единственият начин тези хора да се разделят за малко и да оставят пространство и за другите, е достигането на неразбрания от мен опит за фонтан, който трябваше да бъде премахнат още през 2014 г.
Още тогава самият главен архитект Петър Диков казва, че не харесва инсталацията, но пък я е одобрил, неясно защо. Все пак, фонтанът е струвал 17 000 лв., така че явно сърце не им е дало на общинарите да го махнат. Сега поне децата си играят с него, нищо че представлява просто една кръгла издатина с мозайка по нея. А, щях да забравя, служи и за контрол на трафика по пешеходната част.
По „Витошка“ можете да видите много неща и да срещнете много хора. Само едно преминаване може да насити ежедневието ви с колорит. Тръгвайки от ъгъла с Патриарха и сравнително новата статуя на Алеко Константинов, веднага ще се натъкнете на някакво шоу – на брейкъри, фокусници, хора с кокили или в лошия случай, веган пърформанс с изкуствена кръв. Гладът и жаждата се утоляват на всяка крачка, а една от ПР новостите на заведенията по преките на „Витошка“, е наемането на хора, които чинно да стоят по средата на пешеходния трафик и с табели да насочват в коя пресечка да свиете, за да се нахраните добре.
Емблематични по „Витошка“ са още чичото, който се е маскирал на нещо средно между дебел Чарли Чаплин и коминочистач, бабата с ятото гълъби на ъгъла с „Алабин“ и вечно натрапващата се отново там миризма на нещо като хамбургер и древна запръжка. Не по-малко популярни са лудите, които обикновено обикалят да просят, но не е невъзможно просто да дойдат и да ви се разкрещят в лицето. Самите просяци са до болка познати, а по-обиграните от нас знаят и кои от тях работят със сводници, и кои наистина заслужават парите ни.
Каквото и да си говорим, парадът не може да бъде пълен, без да споменем най-съществената му част – сеирджиите.
Това са всички тези хора по кафетата, които вместо да обърнат внимание на компанията, в която се намират, демонстративно са опънали крака към пешеходната зона, така че да виждат добре минувачите и подобаващо да ги обсъдят. Вярно е, че има какво да се обсъди, признавам си. Толкова много силикон, екстеншъни, нокти и пайети в комбинация с анцуг, трудно могат да се видят на едно място. Въпреки това смятам, че този тип клюкарене трябва да се случва по-дискретно, без да се настаните и да зяпате все едно сте в кино салона. С деликатно шушукане към прогрес.
Ако днес се разходите по „Витошка“, сигурно ще ме видите. Когато не се опитвам да изпреваря някоя групичка, която явно отскоро притежава цялата улица, може би ще пия кафе на някоя пейка с телефон в ръка и голямата надежда, че детето ми ще поспи. Наоколо ще има още много жени с подобна съдба. Покрай нас ще минават хора, раздаващи всякакви флаери и брошури, клоуни, луди, просещи, бързащи за някоя среща, избягали от училище тийнейджъри с намерение да пушат наргиле цял следобед, или пък възчерни субекти, продаващи „оригинални“ парфюми. Казвам ви, страхотен колорит.
И ако решите да прекарвате повече време в тази централна софийска част и на тази улица, ще започнете също като мен да я познавате, осмивате, критикувате, но пак да излезете на нея, защото всъщност я обичате.
