Дни наред жените в Иран подстригват косите си публично в знак на смел протест срещу строгите морални закони на страната, рискувайки да бъдат задържани и затворени за това. В цялата страна протестиращи излизат по улиците и призовават властите за смъртта на 22-годишната Махса Амини, която е задържана от столичната полиция на 13 септември, заради това, че не носи хиджаб. Според версията на полицията момичето умира вследствие на сърдечен удар, но очевидци на случилото се, както и жени, които са били задържани заедно с нея, разказват, че тя е била пребита с пръчки. Втората версия се потвърждава и от независимите експерти на ООН.
Огромна част от живота на иранското общество е обхваната от строги морални закони, определящи какво хората могат да правят, казват и носят, и какво не могат. Моралната полиция в страната редовно задържа жени, които според тях не носят хиджаб или го носят неправилно. Органът е създаден през 2005 г. от съдебната система и полицията на Иран, за да наложат строгия дрескод, докато властите се опитват да се справят с бързо променящото се общество, което се опитва да се модернизира и да живее нормален и независим живот. Полицейските сили са разположени на обществени места и се състоят както от мъже, така и от жени.
Печалната история на жените в Иран е изпълнена с правни, политически, икономически и социални предизвикателства. Конституцията на страната от 1906 г., написана от първия ѝ парламент, обещава „равни права пред закона“ за всички иранци, но не казва нищо конкретно за жените. Между 1967 и 1975 г., по време на монархическото управление на Иран, на жените са гарантирани нови права – да гласуват, да инициират развод, да се кандидатират за обществени длъжности, да наследяват имущество. Законната възраст за брак също е повишена на 18 години. Това не остава така задълго.
Втората конституция на Иран, написана от радикални ислямски революционери и приета с голямо мнозинство на референдум през 1979 г. (след като Ислямската революция превръща страната в държава с традиционно религиозно управление), декларира, че жените са „равностойно защитени“. Но на практика тя отнема от жените много права и социални свободи. Ислямската революция е извършена с подкрепата и пряката помощ на СССР.
Равностойно защитените права на жените изглеждат приблизително така:
Брак
Първоначално ислямската република намалява брачната възраст до девет години за момичетата. През 2002 г. парламентът я увеичава на 13. Съдебната система блокира последващите усилия за повишаване на брачната възраст. Съгласно доклад на ООН от 2021 г., дори по-млади момичета могат законно да се женят със съдебно и бащино съгласие. През първата половина на миналата година година над 16 000 момичета на възраст между 10 и 14 години са се омъжили, по официални данни на правителството.
Правилата за брака са особено дискриминационни. Един мъж може да се ожени за до четири жени наведнъж, докато жените могат да се омъжат само за един съпруг. Една жена се нуждае от съгласието на мъжки настойник – или от баща си, или от дядо си по бащина линия – за да се омъжи. Мюсюлманските жени не могат да се омъжват за немюсюлмански мъже, докато мюсюлманските мъже могат да се женят за момичета от еврейско, християнско или зороастрийско потекло. След Ислямската революция брачната възраст за жените е намалена от 18 на 13 години през 1979 г., след това на девет години през 1982 г. През 2002 г. брачната възраст се връща обратно на 13 години за момичетата и на 15 години за момчетата. Според повелите на брака жените са длъжни да бъдат послушни, за да получат средства за жилище, дрехи, храна и мебели.
На практика полигамията не е често срещана сред мъжете в страната. Повечето жени също така не се омъжват преди двадесетте си години. През 2014 г. средната възраст за женитба е била 23 години, въпреки че стотици момичета под 13 години, дори под 10 години, са били омъжени насила от семействата си. Средната възраст на мъжете при сключване на брак е 28 години, по данни на правителството. Това че полигамията и ранните бракове не са твърде разпространена практика не бива да служи за успокоение на никого – законите отварят широко вратите за произвол срещу момичета и жени при недоброжелателство, а липсата на масовост в случването им говори, че същите тези абсурдни закони не следват общественото развитие и не отговарят на него.
Развод
Една жена може да се разведе в съда само с разрешение от съда, докато мъж може да се разведе, като го декларира устно. През 1982 г. съдиите биват упълномощени да предоставят развод на жена, изправена пред „трудни и нежелани условия“. През 2002 г. парламентът изменя закона, за да позволи на жените да се развеждат със съпрузите си, ако те са в затвора, ако страдат от психично заболяване, ако ги малтретират физически, или ако са зависими от алкохол или субстанции.
В действителност бракоразводните дела често завършват по взаимно съгласие между съпруга и съпругата в съда. Жените обаче трябва да докажат, че съпругът им е физически насилник или психически нестабилен, в случай че мъжът не желае да се разведе. През 1992 г. президентът Акбар Хашеми Рафсанджани одобрява законопроект, позволяващ на жените да искат изплащане на издръжка, ако съпрузите инициират развод. Към 2014 г. повече от 20% от всички бракове завършват с развод.
Дрескод
От всички жени се изисква да покриват косите си и да се обличат скромно от началото на пубертета насетне. Законът дори не е пределно ясен в дефинициите си какво представляват действия срещу морала, което позволява голям произвол в тълкуването, и властите отдавна преследват стотици хора за такива действия по свое усмотрение, както и за извънбрачен секс по взаимно съгласие.
Жените са изправени пред драстично повече ограничения в облеклото и сурови наказания за тези нарушения. Ислямската република задължава носенето на хиджаб на обществени места. Наказанията за неспазване на това правило включват до два месеца затвор, глоби до 500 000 риала и до 74 удара с камшик.
Все по-малко жени в големите градове носят изцяло обгръщащите черни чадори, повечето млади жени се спират на шалове, които едва покриват косите им. С времето толкова много жени започват да носят удобни тесни дрехи, че през юи 2014 г. законодателите порицават министъра на вътрешните работи за небрежното прилагане на кода за облекло. Общественото мнение се е променило значително, съобщи Центърът за парламентарни изследвания през 2018 г. През 2006 г. 55 процента от анкетираните казват, че държавата трябва да се „изправи“ срещу жените, които не се подчиняват на хиджаб, към 2014 г. само 40% казват, че държавата трябва да наказва нарушителите, докато към настоящия момент едва 15% от хората в Иран изразяват одобрение към хиджаба.
Попечителство над дете
Разведена жена се лишава от попечителството над детето, ако се омъжи повторно, дори ако съпругът ѝ е починал. Извън това, жените имат преференциално попечителство единствено над деца до седем години. Съдилищата определят дали майка или баща получават попечителство над деца над седем години. На практика веоятността разведените жени да загубят попечителството над децата си е по-голяма от законово предвидената, защото в повечето случаи те не са финансово самостоятелни и са зависими от издръжка.
Националност
Жените не могат автоматично да предават гражданството си на своите съпрузи или деца. През 2019 г. парламентът прие закон, който позволява на жените, омъжени за чужденци, да поискат иранско гражданство за деца под 18 години. До този момент голяма част от децата са апатриди.
Пътуване
Омъжената жена не може да получи паспорт или да пътува извън Иран без писменото разрешение на съпруга си. Съпругът може да избере къде да живее двойката и да попречи на съпругата си да заеме определени работни места, които смята за противоречащи на семейните ценности. Съпрузите могат по свое желание да предоставят общо бланкетно разрешение за пътуване на съпругата си или да изискват от нея да иска отделно разрешение за всяко пътуване в чужбина. Необвързаните жени на възраст над 18 години могат да поискат издаване паспорт без разрешение, но това няма практическа стойност, защото така или иначе се налага да изискват одобрението на своя настойник, преди да напуснат страната. Понякога се случва жени, пристигащи на летищата, да открият, че разрешението им да пътуват в чужбина междувременно е било отнето от съпруга или настойника им и да бъдат възпрепятствани да се качат на борда на полета. В редки случаи властите се намесват, за да позволят на спортистки да се състезават в чужбина, въпреки възраженията на съпруга.
Наследство
Съгласно ислямския закон за наследството на мъжа се предоставя цялото имущество на починалата му съпруга, докато вдовицата получава само една осма от имуществото на съпруга си. Синът наследява два пъти повече от дъщерята. До 2009 г. вдовиците не могат да наследяват земя. Тогава парламентът гласува да позволи на жените да наследяват земя. При заможните семейства е разпространено заобикаляне на закона чрез прехвърляне на собствеността преди смъртта. В някои случаи мъжете също така купуват имоти на името на своите съпруги или деца, в случай че те умрат първи, за да бъдат избегнати абсурдните норми на гражданското законодателство.
Въпреки че от Ислямската революция насам се констатира известен, макар и много бавен и изоставащ от времето си и от обществените отношения, напредък в отношението към жените в Иран, като например в областта на образованието и правата на гражданство, дискриминацията по полов признак прониква в почти всички области на правото и практиката, третирайки иранските жени като втора класа граждани и втора класа хора. Един от постулатите, които делят либерално от консервативно настроените хора, е по отношение на това дали съществуват цивилизовани и нецивилизовани общества, или само различни култури. Либерално е да твърдиш, че съществуват единствено различни култури. Когато четем или чуваме за случаи като смъртта на Махса Амини или общо за правата (или по-скоро липсата им) на жените в Иран, е трудно да се отделим от емоциите си изцяло и да кажем, че това е просто различна култура. Това е така, защото вероятно не е. Може би няма цивилизовани и нецивилизовани общества, но съществуват нецивилизовани хора и групи от хора, способни да наложат чрез агресия и насилие правилата, реда и разбиранията си на цяло едно общество, възползвайки се от благовидни претексти и канализирайки едно безпосочно, макар и оправдано, човешко недоволство, и да възспрат и върнат векове назад неговата собствена култура или цивилизованост. Такива хора има във всяко общество, просто не във всяко общество те са видими, защото не всяко общество се вслушва в тях и не всяко общество им дава трибуна. „Революционерите“, които обещават въздаване на справедливост и отмъщение, кълнат се в радикални и резки обществени промени, морална трансформация и възраждане на традиционните ценности, следва да бъдат слушани с повишено внимание, с критична мисъл, с едно наум, и с оптимизма това дали изобщо ще ги слушаме да продължи да бъде избор.
Вижте още:
Писнало ви е от феминизъм? Заповядайте в Афганистан, там няма
