Социални животни сме. Дори най-интровертните и затворени сред нас търсим по протежението на целия си живот своя собствен формат на връзки и отношения с хора, които намираме за стойностни и смислени, за да градим с тях малки общности, дори и били те само от двама, да се подкрепяме, да обменяме идеи, да се обичаме, да намираме дом и безопасно пространство едни у други. Приятелската комуникация е може би най-съвършената форма на общуване между хората, защото тя не е генетично обусловена, нито се подчинява на физическо привличане или йерархична връзка на нужда и зависимост. Поне не и на теория. Приятелството представлява чиста форма на обич, взаимодействие между душите и умовете на хората, свързаност между човешките им същности. Както успешните връзки, така и успешните роднински взаимоотношения се радват на хармония единствено тогава, когато, наред с целия останал контекст, между участниците в тях съществува приятелство.
В ученическите си лексикони поне веднъж сме срещали въпроса кой е най-добрият ни приятел. И бидейки третокласници, вероятно сме можели или да отговорим без никакво колебание, или да изредим имената на поне половината си клас и пак да сме убедени, че това е чистата истина. В зрялата ни възраст възникват далеч по-неудобни въпроси. Като това добри и стойностни като приятели ли сме самите ние. Като това кой е най-лошият ни приятел, защото невинаги отношенията, почиващи на приятелство, са балансирани и двустранни, невинаги са толкова идеалистични, колкото обичаме да ги чертаем в главата си, само защото човекът насреща е обаятелен, чаровен, увлекателен в размислите си, привлекателен в действията си.
Привързаността не се подчинява на законите на логичното и справедливото. Често пъти я даваме не на онези, които най-много я заслужават и са най-искрени и човечни с нас, а на хора, които правят приятелството да изглежда като надбягване с препятствия, като състезание, което самият ти винаги губиш, защото тяхното съдийство изначално си е решило изхода от мача. Карат те да се съмняваш в своята собствена стойност и да не усещаш земя под краката си, съответно още повече да търсиш вниманието им, защото, получавайки го, поне закратко ще повярваш, че си приет и че в тебе има смисъл. Възможно е, дори се случва относително често, да страдаш за поведението на такъв човек, докато ти самият проявяваш абсолютно същото отношение към друг свой приятел, който всъщност те цени, до теб е и те обича.
Разпространено е да се говори за токсичността в отношенията – токсичното родителство, токсичната връзка, токсичното собствено поведение към себе си или другите, но сякаш с лека ръка пропускаме токсичните си приятелства, независимо че приятелството е най-осъзнатият ни и изцяло ценностен избор. Когато ни се иска едно токсично приятелство да представлява нещо различно от това, което всъщност е, проявяваме склонност да намираме на човека насреща оправдания, без той самият дори да си е дал труда да ги поиска – „сигурно е бил зает и затова не дойде без предупреждение“, „сигурно го обидих и затова не се обажда“, „сигурно не е видял, че писах“, „сигурно ме критикува снизходително непрекъснато, защото иска да подобря нещо у себе си“, „сигурно се меси във връзките ми, за да ме предпази“, „говори само за своята работа, защото е по-интересна от моята“, „зает е“, „уморен е“, „само дано да е добре“, „няма значение, че пак ми забрави рождения ден, приятелството не се свежда до това“, „няма значение, че не ме кани на море и планина със себе си, приятелството не се изчерпва до това“, „няма значение, че го нямаше, когато имах нужда, приятелството не се изчерпва до това“… Интересно до какво се изчерпва приятелството.
И така, какви поведения отличават най-лошия ти приятел? А защо не и теб самия като такъв?
Неуважението към плановете ти
Поправете ме ако греша, но в обществото е утвърдена представа, че уговорката за 20:30 в петък вечер означава, че в 20:30 в петък вечер, плюс-минус 10-15 минути, ще се намираш на уреченото място, освен ако не си възпрепятстван и не си се извинил достатъчно навреме. „Да“ означава „да“, „не“ означава „не“, а „ще видим“ означава „ще ти отговоря до 2-3 дни максимум дали искам да отидем на концерт, а не след като ми напомниш 7 пъти и свършат билетите“. Е, да, но не според всички. Има хора, според които „ще видим“ означава „мързи ме да ти откажа“, „не“ означава „ако рязко се окаже, че нямам други планове, а ми се прави нещо, ще ти звънна“, „да“ означава „ще видим“, а петък в 20:30 означава „с компанията може да хвърляте бял боб дали ще дойда, така или иначе нямам намерение да ви вдигна или отговоря на съобщенията; ако не дойда – губите само вие си, ако дойда – печели цял народ“. Ако изгубиш повече от 2-3 вечери от живота си, отказвайки други уговорки в очакване на заветната с този човек, глупавият в ситуацията не е той.
Снизхождението
Безценно е да имаш в живота си достатъчно доверен човек, на когото можеш да разчиташ да ти каже „пич, според мен вършиш глупост“, когато според него вършиш глупост. Критиката и обратната връзка са израз на близост и загриженост. Не и когато се отнасят до същността ти и начините да се себеизразяваш – като твърде странното ти облекло, комичната ти коса, детинските ти интереси, дали предпочиташ пържолата си алангле или изобщо не ядеш пържола, типа ти за жени/мъже, другите ти приятели, социалните ти каузи, ваканционните ти дестинации, домашните ти любимци и начина, по който си обзавел дома си, привичките и тиковете ти, тона на гласа ти, темите, по които ти се обосноваваш с факти, а саркастичният ти приятел – с мнения, но пък казани достатъчно убедено и със задължителната насмешка. „Да, да, знаем те тебе, дето плачеш, че тофуто го боли, като го ядат – нали си много еко зелена веган грийн, като червилото си“. В такива излизания понякога се чудиш дали не си поканен в качеството на аниматор.
Изключването
След навършването на години, в които човек не просто може да гласува, но и да се кандидатира за президент, би могло да се предположи, че отношение тип „не можеш да седиш на нашата маса, във вторник всички носим розово“ е запазено за тийн комедии като „Гадни момичета“. Ако се сдобиеш с токсичен приятел обаче, това никога няма да остане в миналото. Той ще предпочете да те пази в резерва и държи само за себе си, за когато няма какво да прави, но не и да си общува с твоите други приятели или да те кани на излизанията на своите. Неговите събирания са съизмерими с такива на кръга „Мисъл“, Горната камара на парламента, Обществото на мъртвите поети и Тайния клуб на Костенурката Франклин, взети заедно. Ако всички на Тайната вечеря са с измити крака, Мария Магдалена няма работа там, така че е по-добре да си стои като резерва за милиони на скамейката на отбор тип „Реал“ Мадрид.
Играта на „тука има – тука нема“
Може би най-красноречивият белег за наличието на „най-лошо“ приятелство. Токсичният човек е крайно непоследователен в отношението си към другите, макар и спрямо себе си да изисква обратното. И когато те търси непрекъснато, и когато не те търси и не ти отговаря с месеци, той няма никаква видима причина за едното или другото. Така му е дошло отвътре. Може да си се чудил дни и нощи какво си направил погрешно, но, когато Блудния син се завърне триумфално и неочаквано, вместо да даде каквото и да било обяснение, ще чака да си на линия и до час-два да му заколиш библейското теле. А пък после – до скив! Ако прецени. И когато.
Приятелството с „екстри“
Междуполова хипотеза в два варианта. Вариант 1: човекът те определя като приятел/ка, но непрекъснато ти пуска въдици и многозначителни реплики, флиртува, невинаги деликатно, и не че иска да те харесва, просто му харесва да го харесваш ти, това му носи мнима стойност. Вариант 2: човекът дебне моментите, когато си сополив/а, зарязали са те, някой е починал, имаш лош ден, изобщо изпитваш някава слабост, за да довтаса на помощ и помежду другото да обясни колко си секси, пък то ако мине, мине, ако не мине, беше шега.
Едностранното възхищение
Твоят приятел е герой в професията си, и той като доктор Ливайн с магнитния наколенник е излекувал милиони хора по света, нищо че на практика попълва вълнуващи ексели по цял ден. Гумите на колата му са с най-уникалното сцепление, възпитава децата си по единствения правилен начин, всичките книги ги е изчел на старогръцки в оригинал по седем пъти, и никой не прави като него бъркани яйца. Имате много общи теми за разговор – Неговите разбирания, Неговите ценности, Неговите постижения, Неговите интереси, Неговите приятели, Неговия стил, Неговия манталитет, Неговите проблеми. А ти… Абе, и ти там работиш нещо и четеш някакви твои си глупости, ама стой сега аз да ти кажа!
Ходенето на пръсти покрай тях
Когато общуваш с „тука има-тука нема“ човек, на теб самия ти се налага да гадаеш на длан, на Таро и по звездите в какво настроение се е събудил днес, и как да се държиш покрай него, така че да не провокираш следващото му изчезване. Улавяш се да си подбираш думите в разговор, да се чудиш какво да облечеш, така че да му се харесаш, да се чудиш дали наистина да кажеш това, което мислиш, по дадена тема, или ще предизвикаш поредното му отчуждение, причината за което може и да подозираш, но от негова страна ще остане в дълбока тайна.
Наказването
Ако не отгатнеш правилно какви са недефинираните очаквания на токсичния ти приятел и не успееш да се държиш според тях, трябва да си понесеш последствията. Не харесва гаджето ти, не му допада, че днес си в оранжево, не одобрява отношението, което предполага, че имаш към изсичането на екваториалните гори, омръзнало му е, че си ти, а пък ти проявяваш наглостта да продължаваш да си себе си – стерео тишина. Не ти се честитят празници, нямаш място на излизания, не е нужно да се отговаря на съобщенията и обажданията ти. Когато му мине или доскучае, се обажда, сякаш никога е нямало нищо. Или пък изразява прошката си чрез конклудентни действия – например, коментира твой пост, за да даде да се разбере, че отново ти е разрешено да му говориш.
Двойният стандарт
Токсичният приятел е тъжен човек, несигурен. Той самият също си има токсични приятели, за чието внимание е склонен да ходи по въже, както ти за неговото. Това са приятели, които непрекъснато кани къде ли не, изненадва ги, чуди се как да им угоди; с които непрекъснато се хвали, снима и парадира, докато излизанията с теб си остават между тебе, него и Господ, ако приемем, разбира се, че последните двама не са едно и също лице. Затова е добре, ако разпознаваш в живота си връзка с токсичен приятел, наистина да помислиш много добре, дали ти самият не си такъв за някого.
Невъзможността да се скараш с тях
Конфликтите не са приятен аспект от отношенията между хората, но винаги се пораждат в здравословните такива и избиват на повърхността. Така е правилно. Това е единственият начин да се разрешат, вместо да се бутилират и да преминават в пасивна агресия и натрупан гняв. Ако приятелството ти с някого е искрено и хармонично, няма причина да се страхуваш да му кажеш „грозно изпълнение е да връзваш тенекии на компанията, престани“, а той на свой ред да ти отговори „добре, ама и ти слез малко от белия кон на либерализма, че напоследък не може да се приказва с тебе“. С токсичните приятели не работи така. С тях е практически невъзможно да се скараш. Единственото, което те пазят в отношенията си с теб, са интегритетът им, границите им и собственото им спокойствие. Казал си им нещо, което не им харесва – Е, hello, darkness, my old friend, време е за Sound of Silence. Има нещо, което не им допада в твоето поведение – няма защо да си хабят думите и нервите, я по-добре последния трак на repeat.
Фактът, че не си тръгват никога
Токсичните приятели също имат един много специфичен страх в отношенията си с теб и той е да не ги преживееш и забравиш. Тогава биха се усетили съвсем сами, изоставени, биха изгубили здравата си основа, състояща се в това в живота им да има даденост. Някой, който винаги е там. Някой, който винаги ще ги обича. Затова, съзнателно или не, те търсят крехкия баланс между моркова и тоягата. Трайните им отсъствия никога не са вечни. Може през цялото време да са били с единия крак извън отношенията ви, но никога не си тръгват наистина, никога не затварят вратата. Завръщат се, непотърсени и нечакани, като буря в юлски следобед – усмихнати, интригуващи и чаровни, пълни с идеи, пълни с впечатления, държат се мило, внимателно, приятно. Вълнуват те. Оглеждат се в тебе и им харесва това, което виждат. Те могат без тебе. Не могат само без това ти да не можеш без тях.
Въпросът за най-лошия ти приятел има отговор и той е лесен. Ако държиш в живота си такива хора твърде дълго, най-лошият ти приятел си ти.
Вижте още:
