Животът, който живеем, в голяма степен е следствие на решенията, които вземаме.
По-голямата част от решенията ни могат да се определят като „малки“. И все пак, следвайки съдбата си, вземаме и някои наистина „големи“ решения, които имат отражение за години напред и дори за десетилетия. И в последните си мигове преди смъртта някои хора мислят именно за тях – за големите решения, които са взели, или не са взели. И някои от тях съжаляват.
В статия, публикувана в сайта The Conversation, маркетологът Ейдриян Камилери публикува резултатите от свой академичен проект, чрез който разглежда кои са онези важни „големи“ решения, които хората обикновено вземат в живота си.
Част от онова, което определя едно решение като „голямо“ е фактът, че то се случва рядко в живота. От „големите“ си решения можем да се поучим, пише Камилери, но трудно можем да поправим последствията от тях.
Ако искате да вземате правилно „големи решения“ без да съжалявате, е добре да се учите от хората, които вече са го правили.
В съвременния свят вече има много информация за онези действия, които хората съжаляват, че са предприели или не са предприели в своя живот. Камилери решава да постъпи по друг начин и да осъществи проучване върху опита на хората като помоли избран брой американци да споделят кои са техните най-важни решения в живота им досега.
„По-голямата част от кариерата си прекарах, изучавайки онова, което може да наречете „малки решения“: какви продукти да се купят, в кой фонд да се инвестира, какви служители да се наемат на работа. Но нито едно от тези проучвания не се оказа от полза, когато преди няколко години ми се наложи да взема няколко големи лични решения“, пише Камилери.
„За да разбера кои са най-големите решения в живота на хората, разпитах 657 американци на възраст между 20 и 80 години кои са техните 10 най-големи решения в живота досега“.
След това маркетологът класифицира всяко едно решение в 9 големи категории и 58 подкатегории.
В края на проучването всеки от отговорилите класира 10-те си решения от най-голямото до най-малкото. Получава се скала, в която по хоризонтала се показва колко често са споменати решенията от респондентите, а по вертикала – като колко важни са оценени тези решения в ретроспекция:
Горе в дясно са решенията, които са едновременно важни и много разпространени. Сред тях са сключването на брак и раждането на дете.
Като други откровено важни „големи“ решения в живота на интервюираните е започването на нова работа и завършването на академична степен. По-малко разпространени, но отново класирани сред важните решения, е приключването на живота – това на неродено дете или на възрастен – и отдаването на неща, които могат да ни разрушат или да ни нанесат щети (това може да е употреба на наркотици или алкохол).
Разбира се, резултатите варират според това кого питате кои са „важните неща“. При мъжете на 70-години отговорите се различават от тези на жените на 30.
За да проучи по-добре въпроса, Камилери разработва инструмент, който позволява да се филтрират отговорите спрямо данните на респондентите.
Кои са най-големите съжаления, които хората имат за живота си?
Много може да се научи за това кои са добрите решения в живота и като се попитат хората кои са най-големите им съжаления. Да съжаляваш е негативна емоция, която човек изпитва, когато разсъждава върху миналите решения и желания и си мисли, че би могъл да се справи по друг начин с нещата.
През 2012 австралийската медицинска сестра Брони Уеър издава книга за опита си в дом за палиативни грижи на пациенти в края на живота им. Тя описва пет съжаления, които умиращите хора са й споделили. Нещата, които най-често са ги тревожили в последните им дни, могат да се обобщят така:
„Иска ми се да бях имал смелостта да живея живот, в който да бях верен на себе си, а не да живея живота, който другите очакваха от мен“.
„Иска ми се да не бях работил толкова много.“
„Иска ми се да бях имал куража да изразявам своите чувства.“
„Иска ми се да бях запазил връзката с приятелите си.“
„Иска ми се да бях избрал да бъда по-щастлив.“
Академичните изследвания също потвърждават, че нещата, за които най-много съжаляваме в живота, обикновено са насочени към личния ни живот.
Национално представително изследване от 2011 година сред 270 американци се съсредоточава върху това кои са най-основните съжаления в живота им. Шестте най-разпространение съжаления са тези за романтични връзки (19.3%), за семейството (16,9%), за образованието (14%), кариерата (13.8%) и родителството (9%).
Въпреки че загубената любов и незадоволителните връзки са били повод за най-чести съжаления, се оказва, че има значителна разлика в отговорите на мъжете и на жените. За жените съжаленията за любовта (романтичната връзка, семейството) са по-често срещани, отколкото съжаленията за работа (кариера/образование), характерни повече за мъжете.
Какво причинява усещането, че съжаляваме за миналото?
Няколко фактора допринасят за това да съжаляваме за миналото. Едното нещо е липсата на действие – решението да не направиш нещо често причинява най-много съжаления. Това е особено вярно за мъжете и особено, когато се отнася до романтичните отношения: „Ако й бях предложил, сега щяхме да живеем щастливо“.
Лошите решения носят голямо съжаление, когато е трудно да бъдат оправдани в ретроспектива. „Наистина ценя своите приятели и семейство, така че защо трябваше да ги оставям и да замина да работя толкова далече?“
Като се вземе предвид, че сме социални същества, лошите решения в областта на романтичния и семеен контекст са онези, които най-често водят до съжаления: „Защо разбих семейството си с изневяра?“
Съжаленията са най-силни, когато има изпуснати възможности – в случай, че в следствие са настъпили неприятности, които е можело да бъдат предотвратени: „Можех да имам по-добра връзка с дъщеря ми, ако бях по-често с нея, когато тя растеше“.
Най-устойчиви са онези съжаления в живота, които са резултат от решения, които са ни отдалечили от себе си и човека, който бихме искали да бъдем: „Исках да бъда човек за пример, но не можех да престана да пия“.
Как да вземаме големи жизнени решения, без да съжаляваме
В живота постоянно се налага да се вземат решения – и то до последния ден. Най-важните от тях са свързани с приятелите и семейството. Затова вземете правилните решения в тези две отношения и не позволявайте на други разсейващи ви фактори – например работата – да ви влияят, съветва Камилери.
Използвайте възможностите си, пише още той. Можете да се извините или да промените курса на поведението си, но не можете да пътувате назад във времето. Вашето образование или опита ви не се губят и никога не са излишни.
Избягвайте да вземате решения, които нарушават вашите лични ценности и ви отдалечават от желаното ви „аз“.
Ако имате добро оправдание да вземете решението си сега – независимо какво се случва, по-късно няма да съжалявате за него.
Когато събере достатъчно данни, Ейдриън Камилери планира да издаде книга за решенията, които хората вземат в живота си. „Така всички ще можем да се поучим от колективната мъдрост на онези, които вече са преминали през това“.
Всеки може да участва доброволно в проучването на Ейдриън Камилери и неговите отговори ще помогнат да се обогати базата данни на изследователя. Въпросите са на английски език.
