Въпреки че през последната година проблемите с психичното здраве станаха по-видими от остра фаза на акне, у нас все още масово се твърди, че няма никакъв смисъл човек да ходи на психотерапия, тъй като ние, в България, си имаме приятели.
Идеята, че психотерапевтите са шарлатани, а терапията е само за американци, лигльовци и слабаци все още е по-силна от разбирането, че психичното здраве изисква внимание, профилактика и, понякога, лечение, в не по-малка степен от физическото.
И докато соматичното здраве по време на пандемията бе издигнато в култ, психичното, както обикновено се случва, беше натикано в задния двор на медицината и на общественото внимание.
Това е твърде жалко, тъй като кел файда, че не сте се разболели от COVID-19, ако прекарвате дните си в нетърпение да дойде нощта и да успеете да заспите.
Ако сте от хората, които вярват, че психотерапевтите няма да ви изсмучат душата, както правят дименторите от книгите за Хари Потър, прочетете тези шест признака, че може би, евентуално, няма да ви навреди да си запишете час при квалифициран терапевт. Не се тревожете: ако някой случайно научи и реши, че сте луди, поне няма да ви занимават с глупости и ще ви оставят спокойно да плавате в не-толкова-тихия океан на халюцинациите си.
Паник атаки
Който веднъж е преживявал паник атака, няма нужда да му се обяснява какво представлява. Трудно се забравя. Сърцебиене, изпотяване, замайване, сухота в устата, чувство за задушаване, дереализация, деперсонализация, ужас, страх от полудяване и/или умиране и така. Голям кеф. Еднократната паник атака не налага някаква намеса, но повтарящите се кризи могат да доведат до паническо разстройство, което значително да наруши ритъма и качеството на живот.
Паник атаките не са някакъв външен враг, идващ, за да ви съсипе. Напротив, обикновено те са сигнал от несъзнаваното, че има нещо в живота или характера ви, което трябва да промените. Често обаче е много трудно сами да открием причината за нахалното им настаняване в живота ни и добрият психотерапевт може да ни насочи към нея. И към начините да подходим зряло към живота си, да прегърнем страховете си и да пораснем.
Зациклили междуличностни отношения
Не сме в Едемската градина (а и там Адам и Ева не са завършили добре) и не се очаква да живеем в непрекъсната безупречна хармония с близките си, да изпитваме нестихваща любов към партньора си и безкористна обич към родителите и децата си, и никога да не изпадаме в конфликти. Напротив, конфликтите са нормална част от общуването с другите и прекаленото им избягване на всяка цена може да доведе до по-сериозни последици за психичното добруване от самия конфликт.
Ако обаче се намирате в ситуация на трайно влошени отношения с партньора си, децата си, родителите си, приятелите си, ако от много време не се разбирате с близките си хора или виждате, че следвате едни и същи зловредни модели на поведение и отношения и не можете да ги разчупите, може би имате нужда от външен поглед, който може да ви даде само психотерапевт. Не приятел, който ще бъде „на ваша страна“, а обективен наблюдател, който може да види нещата отстрани. И да ви помогне и вие да ги видите ясно.
Нежелание за живот
Не е лесно да се намери смисъл в тоя живот. И да се провокира желание да се живее не е лесно. Но е необходимо. Ако от известно време (или откакто се помните) всичко ви се струва мрачно, тежко и безнадеждно, честито. Вие не сте луди. Живеете в реалността. Реалността обаче никога не е била и няма да бъде само черна. Колкото и болести, страхове и загуби да присъстват в живота ни, слънцето пак ще изгрее. То всъщност е там, зад облаците, просто в момента не го виждате. Нежеланието за живот, анхедонията и усещането за безсмислие и тотална безперспективност са симптоми на депресия и знаци, че може би имате нужда от нова стъпка в посока духовен растеж. Добрият психотерапевт може да ви помогне. Добрият психиатър също. В депресията няма нищо срамно и нищо фатално. А особено във времена, в които не се знае какво ще се случи на следващия ден, е дори закономерно състояние. Но това не значи, че трябва да й се отдавате. Понякога седим в тъмна стая и мислим, че никога няма да излезем от нея, а е достатъчно да станем и да запалим лампата.
Склонност към прекаляване с алкохола
Всички сме наясно, че „от една чашка нищо няма да ни стане“ и че „то ако не пиеш една ракия със салатата не става“. Ежедневното пиене е традиция у нас, и също толкова традиционно е подценяването на употребата на алкохол като потенциален проблем. Границата между бутилката вино със сериала вечер и пътя към клиниката в Суходол понякога е тънка и човек може да я прекрачи неусетно.
Прекалено честото или прекалено обилно пиене на алкохол е форма на ескейпизъм и в този смисъл чудесен повод да си уговорите среща с психотерапевт. Да, реалността не е пухкаво, розово, усмихнато слонче, но е единственото слонче, с което разполагаме, и е желателно да се спогодим с него.
Нарушения в съня
Добрият сън е едно от базисните условия да се чувстваме уютно в кожата си. Ако обичайните ви навици за спане се променят устойчиво и заспивате трудно или се събуждате посред нощ, ако се будите твърде рано сутринта или често сънувате кошмари, това може да е сигнал, който психиката ви ви подава, за да обърнете внимание на нещо.
Промени в апетита
Далеч не всички можем да се придържаме към здравословното хранене, а не е и нужно да прекаляваме. Нищо няма да стане, ако не започвате деня си с чаша преварена вода с лимон и не го приключвате със смути от спанак и спирулина. Ако обаче забележите, че апетитът ви рязко се е увеличил и не може да издържите и един час, без да набутате парче торта в устата си, или обратното: че губите интерес към храната – това може да е причина да се консултирате с терапевт.
