Сигурна съм, че и вие, точно като мен, имате смарт гривна, смарт часовник или най-малкото смартфон, който отчита крачките, направени през деня. Също така подозирам, че откакто работите от дома, а децата не ходят на училище, крачките, които правите, са намалели до тревожни стойности.
Ако приемем, че 10 000 крачки на ден осигуряват нормално ниво на здравословно движение, което предпазва от обездвижване (така поне твърди софтуерът на устройствата), тогава по време на панедмията имаше дни, в които много от нас вероятно не са извървявали повече от 2000 крачки и то основно из апартамента.
Но именно в моментите на кризи и ограничения можем да разберем цената на ежедневното движение. А ходенето е най-първичното, простичко и основно движение в живота още от деня на прохождането. Може би именно затова и така го подценяваме.
Ходенето е полезно и изисква минимално усилие. И все пак често човек няма никакво желание да го извърши. Пред това да отидем донякъде, всички предпочитаме да гледаме филм или сериал у дома. Дори чистенето на хола или миенето на куп чинии на ръка е за предпочитане пред ходенето до магазина.
И все пак ходенето понякога е единственото нещо, което може да ни помогне, когато не можем да спим, когато мислите се надпреварват в главата ни без спиране, когато не можем да се концентрираме, когато сме тревожни, нервни, притеснени.
Но докато ходенето е необходимост, точно както яденето, пиенето и спането, то разходката – това вече е изкуство.
Да умееш да се разхождаш не е толкова просто, колкото изглежда, защото явно съвсем не при всеки идва „отвътре“. Да вземем например малките деца. Независимо, че обикновено са много по-активни физически от възрастните, те често не умеят да се разхождат.
Това си личи по влаченето и тръшкането, което започва, когато ги заведете на по-дълга разходка, например в околностите на града. „Ти ми каза, че ще има пейка, но няма пейкааа!“, „Кога ще почиваме?“, „Умориих се“, „Няма ли да свърши вече тази разходкааа?“ са само част от мрънканията, които съвсем ще ви опънат нервите – или поне докато не поседнете. Принудени да оставят таблетите и телефоните, много от децата просто не могат да разберат, защо е нужно да ходят безцелно. Ако няма някой техен връстник по време на ходенето, с когото да обсъждат Minecraft – не ги търсете. Те обикновено се разхождат единствено заради родителите си, но уморителното усилие да се придвижваш донякъде си, само заради идеята да се движиш, като цяло е лишено от вълнение. Навява скука. Няма смисъл.
Не можем да ги обвиняваме. Но детското поведение ясно показва, че умението да се разхождаш не е вродено, а явно се учи.
Аз самата не съм сигурна, че преди пандемията от COVID-19 съм владеела изкуството на разходката. Не си спомням да ми е доставяло удоволствие броденето из града, освен ако не става дума за нов, вълнуващ и много интересен град, ако може в чужбина. Но да се разхождам из квартала, из парка или по счупените тротоари с цел просто „да си проветря главата“ никога не ми е било интересно.
До момента на пандемията.
В крайна сметка, когато всички фитнес-зали затвориха, а йога часовете влязоха у дома с видео или приложения, разходката внезапно се оказа интересен начин да се държиш в що-годе нормална форма. Ходиш си из града, зяпаш витрините, бродиш по улиците, наблюдаваш хората… Или броиш крачки в парка: така научих например, че от нас до края на Борисова и обратно са точно 10 000 крачки, което се равнява на около… 7-8 км. Опитвам се редовно да ги извървявам, колкото и да съм наясно, че по пътя едва ли ще се случи нещо особено интересно, вълнуващо или незабравимо.
Но в епохата на COVID-19 скуката е най-малкият проблем. Големите проблеми са обездвижването, липсата на чист въздух, липсата на досег с природата, липсата на общуване, самотата, прекомерното мислене, самоизолацията.
Разходката е божествен лек срещу проблеми с паметта и вниманието, срещу „зациклянето“ пред компютъра – и дори срещу остаряването. Доказано е, че възрастните хора, които ежедневно правят разходки, удължават живота си, подобряват здравето и мозъчната си дейност, намаляват риска от сърдечни болести и инсулти.
Можем да се разхождаме и когато сме схванати, и когато ни боли главата. Не е необходима подготовка. Не ни трябват специални дрехи, обувки, раници. Можем да отидем в парка и по домашен анцуг. Просто трябва да се движим – само така можем да превърнем ходенето в изкуство.
Писателката Дебора Ригъл отива още по-далече в идеята си за разхождането. За Harvard Business Review тя успява да опише няколко вида разходки, с които да превърнем ходенето в изкуство. Ето ги:
1. Разходка за добиване на перспектива
В моментите, когато се чувствате притиснати, уморени, притеснени или зациклили в някакъв проблем, пробвайте да забравите всичко поне за малко, като просто излезете на разходка. Зяпайте слънцето, тревата, водата, дърветата, хората. Поседнете на пейка. Помотайте се. Животът не е само онова, което се случва в нашата глава. Космосът е безкраен, а ние сме миниатюрна част от него. Върнете перспективата в живота си – тук сме за малко и можем да направим малко. Тази мисъл няма как да не свали огромното напрежение и усещане за грижа от плещите ни…
2. Разходка за комуникация
Да се разхождаш с някого е прекрасно, стига, разбира се, да не ти пълни главата с глупости. А и да ти я пълни – във всички случаи е по-добре да общувате навън, отколкото на гости. Докато се разхождаме, можем да говорим много по-открито за нещата. А и не е задължително да е с някой, който е физически до нас. Много хора обичат да се свързват с любимите си приятели и близки по телефона или чрез видео чат, именно докато вървят.
3. Образователна разходка
Знаете ли колко много неща можете да научите, докато се разхождате? Можете да слушате подкасти по тема, която ви интересува, можете да посещавате семенари, да учите език. А можете и да снимате различни цветя и растения из парка, за да им научите имената чрез приложение…
4. Благодарствена разходка
Има твърде много хора, които не могат да си позволят да отидат на разходка. Заковани в инвалидни колички, лежащо болни, хора със сериозни здравословни проблеми – всички те биха дали мило и драго да бъдат на твое място сега. А има и държави, в които жените не могат да се разхождат сами, или са толкова заети от грижа за децата си, че нямат никакво време „за губене“. Помислете само – за много хора вашата скучна разходка до края на Борисова градина и обратно би била равна на божествено усещане за свобода. Благодарете за възможността да си подарите този миг.
5. Работна разходка
Понякога по време на разходка може да се свърши много работа. Могат да се обсъдят важни цели, да се осъществи работно обаждане, на което да се вземе ключово решение, да се участва в конферентна среща, да се обменят идеи. А може и да се зароди идея за нова статия, нов разказ, нова пиеса, нова картина. Или нов бизнес проект.
Изкуството на разходката може да роди изкуство на практика.
6. Разходка без особена цел
Да подишате, дори само за да проверите дали въздухът е наистина толкова мръсен, колкото го дава приложението. Да видите залеза. Просто да се раздвижите. Разходката сама ще ви подскаже каква е била целта й, щом веднъж се приберете.
Разхождайте се повече – сега ви е паднало.
Представете си, че скоро може и да нямате време „за подобни глупости“…
