Отминаващата година понесе и продължава да понася толкова много лоши обиди, злокобни клетви и нажежена омраза. Наричана отвратителна. Гадна. Противна година. Или с малко по-меките прилагателни – шантава. Странна. Особена. Заради пандемията, локдауните, ограниченията и всичко, което последва от тях. Страх, паника, смъртни случаи, намалели доходи, фалити, скована здравна система, провалени почивки и пътувания, дистанционно обучение на децата, и още, и още. Така че – да се маха. Да свършва по-бързо. Да изчезва тази година.
Горката 2020-а… Ето, почти е свършила. Можем ли да й простим? И има ли за какво наистина?
А никой не обвинява и не се сърди на 2019-а. Защото, ако трябва да сме принципни – нали през 2019-а започна всичко. Тогава беше изяден прилепът или панголинът. Или беше пуснат вирусът от лабораторията като оръжие. Или какъвто му е там произходът на COVID-19. Който не е COVID-20, нали, а 19 – заради 2019-а! Но тя, 2019-а, някак си се измъкна по терлици и – айде, по живо, по здраво. Пък 2020-а отнесе всичката негативна енергия от целокупното население по света.
Всъщност какво изобщо ни е виновна някаква си година? Какво е виновна тя за действията на хората? Обзалагам се, че ако някой е изял онзи прилеп/панголин, това е бил човек, а не година. Или какъвто и да е там произходът на вируса. Какво е виновна годината за не особено адекватните по почти цял свят действия на политици и лекари? За неспазването на мерките? За ненужното спазване на мерките? Или според която и теория да поддържате – решенията са взимани от хора.
Сякаш 2020-а ни е виновна, че вместо в тези условия и при тези ограничения хората да станем малко по-осъзнати, по-сплотени и по-благодарни за това, което имаме (нали така се говореше през март), ние станахме по-изплашени, по-разделени и по-мразещи. Че вместо да използваме минуса в плюс и времето повече у дома за нещо по-смислено, ние мрънкахме и псувахме. Че не можем да спим и получаваме сърцебиене, защото сме гледали новините (колко пъти го чувах това) – вместо някак си просто да спрем да гледаме толкова новини, може би?
Аз, като родител, тайничко (е, вече не толкова тайничко) съм благодарен, че този вирус е толкова щадящ към децата. Вие представяте ли си какво щеше да е ако малките деца бяха най-уязвими към COVID-19. Не ми се мисли. Пу, пу!
А представяте ли си, ако вземе, не дай си боже, да ни тресне едно могъщо земетресение, или да ни спече една суша, или да ни връхлети някакво друго природно бедствие. Или да замръзне нещо интернетът, да има някакъв срив, да се случи нещо с чичо Гейтс, Зуки или който там – и да сме без технологиите, които в локдауна ни помагат толкова много. Или пък – да ни превземат и поробят някакви извънземни. Пиша глупости, нали. Ама как ще си мечтаем тогава за локдаун и коронавирус, да си седим на топличко и да си пишем мненията във Фейсбук…
И наистина ли през тази година не се случи нищо хубаво? Във вашия личен живот нищо хубаво ли не се случи? Наистина?
Вярно ли сме толкова разглезени, че ни се струва, че 2020-а е най-тежката година в историята на човечеството?
Че ох-ох-не-можах-да-попътувам-хубаво-из-Европа примерно толкова тежи?! Че липсата на пътуване е по-тежко и от войните, по думите на един настоящ министър председател, чиито първи букви на името и фамилията съвпадат с първата буква на града му. Вярно ли ще се държим като пубер, който се връща от училище сърдит и заявява, че това му е било най-гадният ден в живота, понеже е имал контролно?
Готови ли сме наистина да отхвърлим като гадна и отвратителна която и да е година от живота ни?
Предни години също бяха гадни и в края на декември вече неистово се молехме да се свършвали и да се махали – не помним много добре, но така беше. Ето например сещате ли се за 2016-а? Когато починаха страшно много обичани известни актьори, певци, музиканти, спортисти (споменавам само Принс, Дейвид Бауи, Джордж Майкъл, Ленард Коен, Алън Рикман, Кари Фишър, продуцентът на „Бийтълс“ Джордж Мартин, Блек, Мохамед Али, Йохан Кройф, Умберто Еко; плюс нашите Никола Анастасов, Петко Бочаров, Гиньо Ганев, Бисер Киров, Трифон Иванов, Евтим Евтимов) – сещате ли се как из интернет гъмжеше от постове от типа: пууу, че гадна година, да се маха вече, да свършва тая противна година. И така – тази да се маха, онази да се маха, следващата да се маха – и ще ни свърши и животът накрая.
А май 2020-а ще може да бъде оценена едва след време. Както и всичко друго. Дали наистина е била толкова гадна. Или каква точно е била.
Така че нека да й простим, ако можем. И да погледнем повече себе си и да се запитаме дали не реагираме твърде незряло.
Ето, тя, 2020-а си отива. И би трябвало да сме доволни.
Само дето никой не знае какво ни очаква през 2021-ва…
