„Отнеха дете от български родители в Германия“ – новината за прибраната в приемно семейство в Хамбург 7-месечна Катерина обиколи централните български медии. Детето на Мирена и Георги Славови беше прибрано от немските социални служби и настанено в приемно семейство заради подозрения за проявена родителска небрежност и съмнения за упражнено физическо насилие.
След 11 години очакване семейството на Мирена и Георги Славови посреща първото си дете преди 7 месеца в Германия. На 20 декември семейството тръгва с автомобил за България, но претърпява тежка катастрофа в Унгария. Най-сериозно е ранено момиченцето, пътувало на задната седалка на автомобила. По разказа на майката Мирена Славова след катастрофата идва „Бърза помощ“ и семейството е настанено в болницата в Кечкемет, но там не преглеждат детето, въпреки настояването на родителите.
Снимка: bTV новините
Когато се връщат в Хамбург, те отново отиват в болница и след обстоен преглед, продължил 5 часа, е установено че детето има кръвоизлив в главата. Направена му е животоспасяваща операция, но докторите откриват и по-стар хематом, който не е от катастрофата. Затова сезират немските социални служби за евентуално упражнено насилие над детето. След прегледи с рентген, компютърна томография и ядрено-магнитен резонас докторите стигат до извода, че с момиченцето е злоупотребявано, а от немската Агенция за закрила на детето излизат със заключение, че то е наранено по точно определен начин – хванато е подмишниците и му „е разтръскана главата му силно поне 10 пъти“.
Съответно детето е отнето от родителите и на 9 януари е настанено в приемно семейство.
При условие, че родителите отричат всичко, каква е истината може да се установи единствено по съдебен път, което очевидно се прави в момента. Семейството е потърсило помощ както от местен адвокат, така и от българските институции.
Но междувременно новината е коментирана по удивителен начин от българи, живеещи у нас и в чужбина.
Разбира се, случаят отново се използва за пропагандиране срещу „лошите западни социални служби“, които отнемат българчетата. Напомня се отново за злополучната „Стратегия за детето“, която е в основата на всички злини и, къде от простотия, къде от злонамереност, се спекулира за заговор срещу всички българи, родили в чужбина.
„Отнемат се деца“, крещи се на висок тон в социалните медии – в Норвегия, в Холандия, в Германия… Причината да се случва това отнемане не е, защото в някои страни социалните служби работят по строги принципи (може би там са приели толкова омразните ни „Стратегии“), ами… „за да ни асимилират“. Сякаш единствената цел на германското, холандското и норвежкото правителство е да краде деца от Източна Европа.
„А черните (деца) защо не ги взимат?“, пита загрижен за асимилацията на българите коментиращ във Facebook. “Черните не им трябват”, отговаря му капацитет-емигрант, носител на типичния роден провинциален расизъм. Той е добре запознат с теориите на конспирацията. На Запад предпочитали източноевропейските деца. Кой знае, може би ще ги обучават като еничари срещу Русия? Или ще ги възпитат като „западни либерасти“, докато „България умира“?
Нито един от защитниците на теориите на конспирацията, които реват из социалните медии, не допуска очевидната мисъл, че семейство Славови все пак сами са избрали Германия, където да родят детето си (най-вероятно подтикнати от ужасната и несправедлива немска социална система).
Нито един от коментиращите и агитиращите срещу отнемане на детето не допуска и възможността родителите все пак да са виновни: като минимум, защото все пак са допуснали да се случи толкова тежък инцидент със 7-месечно дете. Вместо това се обвиняват германските социални служби и дори се организират протести. Един от тях е под надслов: „Спасяваме Катерина от лапите на Югендамт“. Като напълно безусловно организаторите приемат, че родителите на Катерина са „добри хора“, а германския произвол няма край.
Впрочем истериите покрай „отнемането на децата“ съвсем не са нови.
Интересно е обаче как винаги, когато страстите се разгорят, се стига до познатите до болка политически изводи. Дали ще се стреля срещу западната демокрация („ние“ не искаме да ставаме „изроди“ като германците, нали), дали ще е срещу „Стратегията за детето“, дали ще е за настояване българите да отглеждат децата си „традиционно“, без нито едно правителство да се бърка (с обърканата логика, че може да се вземат социални помощи, но не може службите за закрила на детето да се намесват); дали ще е зов за завръщане на емигрантите в „изстрадала България“…
И все пак как никой български емигрант не написа едно умно нещо?
Как един българин зад граница не сподели, че не е рядкост нашенци да побийват децата си напълно традиционно или ги неглижират и да смятат това за нормално, докато не се сблъскат с институции, които наистина не разрешават подобно поведение? За това, че може би нещо в нашето възпитание, култура и ценности не е съвсем наред, щом допускаме да крещим на висок глас, че ни „отнемат децата“, без да се замислим дали все пак не приличаме на Бай Ганьо в „лошата чужбина“.
Но за разлика от иронията, оцветила Алековия герой, в съвременния вариант няма нищо весело в хора, за които България е „изгубената майка“, а западните страни са „мащехи“. Може би такива хора и на луната да отидат, няма да им е добре…
