Скъпа дъще,
Благодаря ти, че ме направи майка.
Ти ме научи, че има любов, по-голяма от мен самата. Обичала съм родителите си, баба си и дядо си, семейството. Обичала съм съпруга си. След всички тези години, в които съм давала и получавала любов от другите, мислех, че съм разбрала всичко. После те срещнах и всичко, което си мислех, че знам за любовта, се разпадна на хиляди малки парченца.
Любовта, на която ти ме научи, е всепоглъщаща и идва с неочаквано яростно желание да закрилям- такова, каквото не съм знаела, че съществува.
Благодаря ти, че ме научи на този вид любов.
Научих какво е да си напълно безкористен.
Седях на леглото зверски гладна, но без желание да помръдна, защото най-накрая беше заспала след часове плач.
Всяка нощ ставах, за да те храня, когато си гладна, когато ти е студено или просто имаше нужда от гушкане. Дори и да съм заспала само 30 минути, преди да те чуя отново да плачеш.
Избирахме си полети около графика на съня ти, променяхме планове с приятели, така че времето да те устройва, опитвахме да приспособим начина си на живот около нуждите ти дълго след като се роди.
Когато започна да се храниш с твърди храни, трябваше жадно да гледаш как поставям хапката в устата си, преди д ти предложа да хапнеш или да ти дам останалото. Все пак това е част от диетата ми, нали?
Научи ме какво е да поставиш нуждите на някой друг изцяло пред своите собствени за дълъг период от време. Превърна ме в по-силен човек.
Научих, че няма значение колко си силен, някои неща просто те пречупват. И наистина имаш нужда от цялата възможна подкрепа.
Никой не може сам да води битките на майчинството. Ужасът от това детето ти да е болно. Пустотата на следродилната депресия. Безкрайните часове в люлеене и гушкане на плачещо бебе, което се буди на всеки кръгъл час през нощта.
Не можеш да се справиш напълно сам. И не трябва. Все още си си самодостатъчна и рок звезда – дори и когато понякога имаш нужда от помощ. С всички е така.
Да стана твоя майка ми позволи да прегърна цялата подкрепа и да приемам помощ.
Ти стана всяка моя причина.
Преди исках домашни любимци. Имах нови хобита и потъвах в някоя книга така, че буквално не можех да я оставя.
Този път всепоглъщащата природа на това да стана твоя майка беше нов вид обсесия и научих, че не всичко, върху което се фокусирам, трябва да ми е от полза. Това постоянно да проверявам дали дишаш, изцеждащото изтощение от кърменето, смяната на памперсите, съня, това повторениестана целия ми свят.
Въпреки че това не беше забавна фаза за преминаване, тези ранни дни ме научиха, че съм способна да бъда изцяло и на 100% фокусирана върху нещо или някой друг освен мен – без да имам каквато и да е лична изгода от това.
Научих се да обичам тялото си заради това, което може да прави и не се вълнувах от това как изглежда.
Винаги съм се борила с онези два килограма отгоре. В продължение на години ходих на фитнес пет дни седмично и винаги се оглеждах за нова диета, която да стопи пет килограма около корема ми.
След като преживях бременността и се научих да кърмя, станах по-загрижена за твоето хранене и здравето ти.
Тялото ми беше средство, което да ти помага да се развиваш, дори и това да означава, че трябва да ям повече. Не бях притеснена от факта, че все още изглеждах бременна в шестия месец, когато се прибрахме от родилното. Не започнах да спортувам след шестата седмица от раждането. Благодаря ти, че ме научи колко е невероятно женското тяло и за това, че ми помогна да се чувствам удобно в собствената си кожа.
Промени начина, по който гледам на света.
При всяко решение, което съм взимала, откакто станах твоя майка, винаги съм имала теб наум. Сега поставям под въпрос командировките, на които присъствието ми не е по-смислено от това да съм вкъщи и да вечеряме заедно.
Ти ме накара да преоценяпрофесионалните си избории да се запитам какво искам да правя в дългосрочен план. Сега вече не се грижа само за себе си.
Внимавам срешениятаси, защото знам, че не само заради мен самата е важно да се прибирам вкъщи. Трябва да се прибирам у дома, за да бъда твоя майка.
Да съм твоя майка ме промени по стотици начини, повечето от които – за добро. Нищо друго в живота ми не е водило до толкова пълна и цялостна промяна.
Благодаря ти, че ме направи по-добра. Благодаря ти, че ме направи майка.
С обич,
Мама
