Проверено е на практика!
При дълго пътуване с влак – до морето, до баба, до друго място за ваканция. Когато децата започнат да се изнервят от стоенето на едно място. Когато са готови да предизвикат всяка нервна клетка не само в родителя, но и в останалите пътници в купето (вагона?), които може да няма къде другаде да идат. Времето е много, шансът децата да спят – малък. Зарядът на батерията на телефона – още по-малък.Ако не сте се подготвили с магнитно „Не се сърди, човече“, нито с книжки, нито с резервно спокойствие.
Ето, споделено от личен опит, как може да прекарате малко по-леко часовете до точката на пристигане, а не до точката на кипене на нервите. Няколко офлайн игри, всяка от които сама по себе си не е достатъчна, но събрани заедно, ще убият време:
Игра на броене
Да се надяваме, че децата ще гледат дълго през прозореца и преминаващите там картини на полета и планини, градове и селца ще са им много интересни. Но при пътуване, по-дълго от 4 минути, може би това занимание вече няма да им е достатъчно. Разбира се, можем да предизвикаме интереса на малките, като да им обръщаме внимание къде да акцентират погледа си – яяя, колко интересна къщичка (2 секунди), леле, колко красиво поле слънчогледи (4 секунди), вижте, вижте, крава (1 секунда) и така нататък. Но за по-дълготраен ефект – предложете да играете на броене на избрана тема. Например колко тунела общо има по пътя. Или един си избира крави, друг коне и да видим кое ще е повече – печели този, който е с по-голям брой от своя вид накрая.
Камък-ножица-хартия
Знаете: клатите юмруче, повтаряте „Ка-мък-но-жи-ца-хааар-ти-яяя-раааз-дваааа-трииии!“ и показвате едно от трите с ръка. Камъкът чупи ножицата, ножицата реже хартията, хартията покрива камъка. Един рунд ще изразходва едва около 7 секунди. Но може да разнообразите, като измислите още някой вариант – моите деца имат „гъсеница“ (свит показалец), която яде листото, но губи от камъка и ножицата и „скорпион“ (леко сгъната длан), който побеждава гъсеницата, но не и останалите.
Писане на буквички и числа…
…на гръбчето на детето с пръст. Детето се опитва да познае какво сте изписали наужким. Клатенето на вагона вдига нивото на трудност.
Пържолки
Ако по някаква тяхна си причина децата са ви малко сърдити, сега могат да разтоварят емоцията си, като ви попляснат няколко пъти през ръцете-пържоли по-силно от обичайното за играта. Ако ви уцелят, разбира се. Вие имате шанс за същото, но бих ви посъветвал да се въздържите, нали уж сте възрастният (знам, знам, но все пак) и да сте малко повече над нещата.
Дай, Бабо, огънче
Още една игра само с ръчички. Който е по-бърз – или взима огънчето, или го хваща съответното животно или друго същество пазител на огънчето на бабата. Тук може да се обогати с различните варианти на въпроса преди посягането за въображаемото огънче: „Ама да няма ламя да го пази?“, „Това да не е някое бясно куче там?“, „Но да няма гладен крокодил? Оо, май има! Не, това е питон, който ще ме хване, не знам, не знам…“ и т.н. – колкото повече мотаете противника, толкова повече може да го изненадате, а и времето си минава. Ако сте забравили правилата, припомнете си ги тук.
Кой ще мигне пръв
Моите деца са много по-добри от мен в това – издържат винаги повече. Взирането очи в очи, без да мигате, сякаш си е натоварващо за родителите. Ако можеше играта да е „Кой няма да отвори очи пръв“, щяхме да сме победители всеки път.
Кой ще се разсмее пръв
Стоим и се гледаме в очите, но трябва да сме много сериозни – както изражението, точно след като сме разбрали, че са ни изяли шоколадовото барче, но и точно преди да се разкрещим по този повод. Мигането е позволено. Но първият играч, който се разсмее или дори усмихне, или пък отклони поглед – губи.
