или…какво да не казвате на жени, които се опитват да заченат
Когато една жена се опитва да забременее вече известен период от време и среща трудности, това е една много, много тежка част от живота й. Нормално е да се опитате да й кажете нещо успокояващо, но имайте предвид, че това е специфичен момент, който ако самата не сте изживяла, е трудно да разберете и още по-трудно – да намерите правилните думи. Тъй като повечето от тези жени са изнервени от неуспешните опити да заченат, нормално е те да са и прекалено чувствителни. Така че, бъдете внимателни, когато избирате какво да кажете в такава ситуация.
Докато някои реплики са тактични и полезни, като например „Съжалявам, знам че боли. Бъди силна“ или „Толкова заслужаваш да бъдеш майка. Вярвам, че ще стане“, има някои слова, които просто се откъсват от устата на загрижени близки и познати, без от тях да има нужда. Ето някои от тях:
1. „Просто се отпусни“ или „Спри да се опитваш толкова усърдно“.
Да, всички сме чували за историите, в които двойката изведнъж спира да се притеснява и докато се отдава на бурни страсти на морския бряг, чудото става най-неусетно. За съжаление, невинаги се получава така. Има някои проблеми при зачеването, които не могат да се преодолеят без намесата на хапчета и инжекции. Има го и напрежението, че времето минава, нищо не се случва, а отрицателните тестове за бременност се трупат и ти се подиграват в лицето.
2. „Защо просто не си осиновите?“
Както ин витро процеса например, този по осиновяването е не по-малко дълъг и натоварващ, емоционално и финансово. След дълги опити с помощта на скъпи медицински похвати, много двойки остават изтощени психически и материално, за да пристъпят към осиновяване, и това не е учудващо. Друг казус е и двамата партньори да са съгласни с това да осиновят дете, а този консенсус понякога е недостижим.
3. „Молиш ли се, за да се случи?“
Кофти въпрос. Да речем, че жената, която не успява да забременее, е религиозна, което съвсем не е задължително. Ако е вярваща обаче, помислете си какво всъщност й казвате. Бог отговаря на молитвите на вярващите, тоест, щом при нея не става, значи не е достатъчно отдадена. Или пък е някаква ужасна грешница, която Господ наказва и не й дава дете. Е, ако жената така или иначе не е религиозна, поне ще я разсмеете с наивността си.
4. „Аз лично не вярвам в лековете за плодовитост“
Ами, отстрани могат да се кажат много неща, обаче, когато нещата не стават и не стават, защо човек да не опита с акупунктура? Или пък билки с йога упражнения. И това е само между другото, между многото лекарства и инвазивни процедури. Фактът, че на някого не му се налага да мине през цялата какафония, може само да го радва.
5. „При теб ли е проблемът или при него?“
Ауч. Този въпрос определено е нетактичен, но все пак историята познава хора, които са го задавали. Ако не сте тесен специалист в оплождането, можете да си го спестите.
6. „Не всяка жена е призвана да има деца“
Признавам, че това е нещо, което трудно ще заявите в лицето на жена, опитваща да зачене, но пък сигурно сте чували това умозаключение в разговор. Със същия успех може да заявите на сина си, че футболният му отбор никога няма да спечели титла. Убийте тази мечта и не му мислете.
7. „Бременна съм. Исках да ти кажа по-рано, но не знаех как ще го приемеш“
Това вече е класика. Вие сте скрили новината от наистина добри чувства към приятелката си, която все още не е бременна, но така някак я лишавате от възможността да се радва за вас, да попищите заедно и една от вас да пие шампанско. Не й отнемайте от това да прекарва време с приятелките си и не я изолирайте, и без това й е криво. Естествено, ще има щипка завист в началото, но и вие й завиждахте за новите обувки, нали?
8. „Ще се случи, когато е писано“
Готина сентенция, която може да подхвърляте за един куп неща, но в случая не е много успокояваща. Кой ги пише тези сценарии? Защо за някого е писано да има няколко деца, заченати с поглед, а при други отнема години опити до евентуалното забременяване? Не ги харесваме тези писатели и сценаристи.
9. „Много кофти. И при мен беше трудно втория път“
Да, обаче при наличието на три деца в картинката, едно трудно зачеване не е дори за споменаване. Особено когато под „трудно“ имате предвид 4 месеца опити, без каквито и да е медицински процедури. Ако искате просто да се похвалите с плодовитостта ви и тази на партньора ви, не е сега времето. От друга страна, ако наистина имате трогателна история, в която сте се борили дълго и бурно за малкото човече, давайте смело и разказвайте.
10. (След като дамата най-после е успяла да зачене) „Е, как стана най-накрая? Ин витро?“
Не че това е някаква ужасна тайна, но има двойки, които са минали през много перипетии, за които сега не искат да си спомнят. Ако жената сама не се отпусне да ви разкаже историята, то по-скоро насочете въпросите си към бъдещите планове на щастливата бременееща.
