Индийците си имат нирвана.
Скандинавците си имат хюга.
Ние тук си имаме айляк.
Айлякът е много специално състояние, което не се отнася само до духовно отпускане и физически баланс. За разлика от нирваната, той не изисква специални духовни практики – в айляк можеш да изпаднеш без медитации и припознаване на принципите на будизма.
Той е част от теб на генетично ниво и ключът към него често се крие в нещо съвсем малко – глътка свеж въздух сред природата, смях с приятели, залез на фона на морето или дори присядане на пейка в градския парк. Айлякът обикновено е провокиран от нещо спонтанно и особено приятно, което гъделичка сетивата. Например парче хубав шоколад, смях на малко дете или едно добре изстудено и освежаващо Somersby след работа.
Айлякът не е и като хюгата, защото той не се нуждае от специално организирано и минимализирано до естествена простота физическо пространство.
Той може да се случи, независимо от това, което те заобикаля, защото разчита на душата, която умее да преодолява всякакви пречки, стига наистина и напълно да се отърве от напрежението. Айлякът не се учи и не се преподава – той се усеща.
И веднъж усетен, той се превръща в момент на пълно щастие, в който животът е съвършен, съзнанието е свободно и отворено за всичко, и нищо, което принципно приемаш за притеснително, не може да те засегне. Просто защото, когато си айляк, гледаш на света (а и той на теб) от светлата му страна, а оптимизмът е твоя лична философия. Не е ли чудесно?!
В името на онези прекрасни моменти на пълно отпускане на напрежението и умението да държиш на разстояние всичко, което заплашва да те направи тегав човек, решихме да проверим и споделим с вас петте най-приятни външни градски места в двата най-големи български града – София и Пловдив.
Външни, защото все пак сме в разгара на пролетта, лятото нетърпеливо пристъпя от крак на крак пред вратата и животът се случва денонощно, под открито небе. И градски, защото дори сред динамичния живот на градския организъм има места, където можеш да спреш за малко, да излезеш от ритъм и да се наслаждаваш на пълното вътрешно и външно спокойствие.
Съветваме ви да ги пробвате – след работа и преди вечерното парти, сами или с готини хора, но винаги в компанията на бутилка студено Somersby, заради плодовия вкус, отпускащата свежест и свободата на балончетата, които те карат да се усмихнеш от щастие.
„Капана“ в Пловдив
Който не се е разхождал по уличките на това знаменито артистично пространство между главната и Стария град в Пловдив, е изпуснал едно от най-прекрасните места за душевно и физическо щастие. В „Капана“ се ходи по всяко време – сутрин, заради палачинките, ароматът на кафе, мъркащите лениви котки и тишината.
По обед – за спонтанно бягство от работния ритъм, хубав сандвич или кратко размотаване по малките артистични магазинчета. И вечер, когато това тихо през деня място се превръща в цветна артистична сцена, а делникът се топи в изпотените чаши със студени напитки, ароматните ястия, хубавата музика и изкуството, което наднича от всеки ъгъл.
В уикенда на 1 и 2 юни е и „Капана фест“, който този път обещава да бъде едно наистина мащабно събитие. Все пак Пловдив тази година е Европейска столица на културата…
Гребната база в Пловдив
Казват, че всеки истински град трябва да си има „голяма вода“.
В Пловдив, разбира се, първенството е на река Марица, а гребната база е нейната най-гостоприемна част. Да седнеш край канала на базата, да наблюдаваш единствено движението на водата или да се наслаждаваш на парка наоколо, е достижимо удоволствие, което неминуемо води до един напълно постигнат и съвършен айляк.
Пикник на тревата, разходка наоколо, каране на колело, партия федербал или просто безцелно шляене наоколо и пълна наслада – това са все леснодостижими и спасителни удоволствия, които всеки градски човек може да си достави без какъвто и да било стрес.
Градинката на Народния театър в София
„Пейка парти“ културата ни е близка. Това е най-лесният и ефективен начин да си събереш готините приятели и да разпуснеш с тях, без никакво напрежение около организация и място. Просто пускаш по един есемес (или месидж) с нещо от сорта на „аре след работа на Народен за по едно Somersby“ и действаш.
Градинката, макар и видоизменена, си стои там от царско време и е нещо като класически софийски оазис насред ядрото на столицата. На Народен можеш да си намериш тихо място някъде встрани, да седнеш да си изпиеш напитката и да си изядеш сандвича на тревата, да се освежиш от пръските на фонтана или дори да потанцуваш на ретро музиката на уличните музиканти.
Влизаш в очертанията на малкия парк и целият корпоративен дух на работния ден се стопява в зеленината, сенките на дърветата и забавилите крачка хора,които преминават покрай теб.
Южния парк в София
Еееех, този парк! В него сме израснали като деца, целували сме се като тийнеджъри, в него сме разхождали домашните си любимци, правили сме си градски плаж, свирили сме на китари, бродели сме из алеите му и на свой ред сме водели по площадките му децата си.
През топлите месеци тук можеш да се превърнеш в истински съзерцател на света – стига ти да си намериш добра наблюдателница и приятна компания.
През лятото от няколко години се случва и един от най-яките джаз фестивали у нас – A to Jazz, където айлякът придобива един особено приятен, напълно разпускащ ритъм, а светът изглежда едно чудесно място, което никак не се взима насериозно.
Паметникът на Съветската армия
Знаем, че е грозен и че нахално е щръкнал насред столицата ни. Но пък след като така и така е там, защо да не го превърнем в специално айляк място?! Точно зад паметника, там, където някога е била старата зоологическа градина с езерцето, днес е нещо като миниджунгла за уморени градски чеда.
Зеленината е достатъчно и добре поддържана, така че напълно да забравиш, че всъщност се намираш в правоъгълник, опасан от големи и шумни булеварди. Пейките, бордюрите и дори каменните фигури на животни са все места, където да седнеш или дори да се подпреш, за да си поблееш на воля и да се порадваш на нищо-не-правенето.
Хората, които идват на „Съветска“, са градски чеда, луди глави, студенти, артисти, скейтъри или просто хора, за които почивката не се свързва непременно с пътуване, преместване и тотална смяна на лайфстайла.
Всичко, което ти трябва, за да се въздигнеш над ежедневието, вътрешно да се посмееш и да започнеш да гледаш на живота оптимистично и с усмивка, изцяло зависи от теб самия. И да, от едно свежо Somersby, заради което да си кажеш: „Е, не е ли страхотно да си жив?!“
