Д-р Йордан Георгиев е един от участниците в юбилейното десето издание на Форум бременност и детско здраве, който се организира от водещи здравен сайт Puls.bg. Най-голямото специализирано събитие, посветено на бременността, раждането и грижата за детето, което ще се проведе на 20 и 21 април, в НДК.
Тойзавършва Медицински университет – София през 2015 г. Работи в отделение по педиатрия Национална кардиологична болница, с основен профил интензивна терапия и лечение на спешните състояния в неонатална и детска възраст.
Д-р Георгиев е един от водещите медицински автори в Puls.bg. В продължение на година е и медицински редактор към сайта. Активно поддържа рубриката „Детско здраве“ като остава неин редактор и колумнист. Целта му е създаването на здравна култура у родителите с цел разпознаване на първоначалните симптоми, необходимите грижи за детето по време на боледуването, възможностите за ранно разпознаване на усложненията и начините за справяне с тях.
Част е от авторския колектив на публикации в специализирани педиатрични издания, както и на доклади върху проблеми от интензивната терапия, представяни по време на национални педиатрични конференции.
Д-р Георгиев е член на Европейската асоциация по интензивна медицина (ESICM) и Европейската асоциация по интензивна медицина в педиатрията и неонатологията (ESPNIC).
Д-р Георгиев, вие сте участниците в десетото издание на „Форум бременност и детско здраве“, който ще се проведе на 20 и 21 април в София. Ще говорите за първата среща с педиатъра, но как родителите да изберат правилния лекар за детето си?
Изборът на педиатър трябва да стане още преди раждането на самото дете. Добре е родителите да се срещнат предварително с лекаря, да се запознаят с графика му и с начина му на работа, в това число и на провеждане на детските консултации. От особено значение са две неща: добрата комуникация и взаимното доверие. Именно те са в основата на добрия профилактичен и лечебно-диагностичен процес.
Кога трябва да бъде тази първа среща и кои въпроси родителите трябва задължително да обсъдят спедиатъра?
Реално първата среща между педиатъра и семейството (включително и новороденото) се случва в първите 1-2 дни след раждането, когато лекарят извършва първото домашно посещение. Тази среща е много важна, тъй като по този начин педиатърът може да се запознае с обстановката, в която ще се отглежда детето, да даде конкретни насоки и да отговори на възникналите у родителите въпроси.
Не на последно място, лекарят трябва да внесе спокойствие и сигурност у семейството в тези първи дни, когато напрежението у родителите покрай новия член на семейството е по-голямо. Основните въпроси, които трябва да се обсъдят, са: храненето, режимът на сън и бодърстване, начините за подпомагане на нервно-психическото развитие, първата разходка, първата баня, грижа за кожата.
Колко чести препоръчвате да са посещенията при лекаря на детето?
Те са точно регламентирани – в първата година посещенията при лекаря са ежемесечни, във време, което лекарят е определил за детска консултация. Детските консултации са само за здрави деца, като по този начин се избягва събирането на едно място на болни и здрави деца.
По време на консултация се измерват ръст, тегло, обиколка на глава, обиколка на гърди, проверява се нервно-психическото развитие, извършва се общ преглед, евентуално се поставя ваксина.
Кои са най-важните съвети, които давате на родителите?
Детският организъм е уникален. Детето разбира и усеща много повече неща, отколкото си мислим. Така например то усеща несигурността, тревогите, напрежението в семейната обстановка, негативното отношение на родителите било то към храна, събитие, ситуация и т.н.
Най-важното нещо за едно дете е сигурната и стабилна семейна среда. Родителите трябва да са уверени и спокойни във всяка една ситуация – било то, когато детето е болно и има висока температура или плаче без видима причина. Колебанието и тревожността веднага дават отражение и върху самото дете.
Може ли режимът на хранене да се отрази на психологическото и физическото развитие на детето?
Да, определено. Има все повече проучвания, които доказват връзката между храненето и редица заболявания в ранна и зряла възраст. Затова правилното хранене още от кърмаческа възраст е изключително важно. В това отношение педиатърът може да бъде от голяма полза за родителите, като даде конкретни насоки на родителите за правилния хранителен режим и захранването.
Базирайки се на практиката си, кои са най-честите грешки, които правят родителите?
Не бих искал да говоря конкретно за грешки, а по-скоро за залитане в крайности от страна на родителите. Такива са например веганството и вегетарианството, които за един бързорастящ и развиващ се организъм, са неподходящ хранителен режим. Друга крайност е отказът от ваксини, благодарение на което на „бял свят” започват да излизат позабравени болести като морбили.
Преди няколко месеца, около нарастващия брой заболели от морбили темата „за“ и „против“ ваксините отново беше на дневен ред в публичното пространство. Забелязвате ли ръст на антиваксърите в България?
Определено има разрастване на антиваксиналните движения. Именно заболяване като морбили, което се предизвиква от един от най-заразните инфекциозни агенти, го доказва с пълна сила. Всъщност случаите на морбили продължават да нарастват и вероятно още не сме достигнали пика на заболеваемост.
Недостигът на педиатри в страната става все по-сериозен. На какво е дължи това според Вас и какви мерки трябва да бъдат предприети, за да се справим с този дефицит?
Tова е сложен въпрос, на който няма еднозначен отговор. От една страна специалността не е толкова атрактивна – отговорността е много голяма, необходими са комплексни знания и умения, както и добър подход не само спрямо детето, но и спрямо родителите. От друга страна педиатричните пътеки са недостатъчно добре финансирани, а трудът не само на лекарите, но и на всички медицински специалисти е недооценен.
Не на последно място проблемна се оказва специализацията, по време на която специализантът е принуден да работи поне на 2 места – в лечебното заведение, към което е зачислен и в базата, в която се извършва специализацията. Достъпът до тясна специализация също е много ограничен. Всичко това неминуемо води до отлив от специалността.
